Когато си тийнейджър и попадаш в сигурна зона за непълнолетни , които бягат от войни, имаш много въпроси. Всичко е непознато и непривично. Имаш проблем с езика, с обстановката, с това да получиш адекватна информация за твоя случай.
Сутрините в защитената зона на Военна рампа си приличат, сякаш някой е натиснал копчето на стар черно-бял принтер, който не може да спре да печата една и съща страница. Тук дните се нижат основно в чакане. Чакане на решения – за получаване на временна закрила, за стартиране на процедура за събиране на семейства, чакане на среща с адвоката ти… Но неочаквано все пак се случва нещо необикновено. Един успял спортист от световна величина прекрачва прага на центъра. Той също е емигрирал преди време. Но когато си свързал живота си със спорта и имаш сериозни успехи, документите за гражданство не са проблем.
В Каритас София сме наясно, че е трудно да бъде ангажирано вниманието на момчетата, бягащи от военни конфликти. В България повечето от тях са само временно. Защото се стремят техният път да завърши в някоя от по-богатите Европейски държави. И когато Фарзад Зогхадри – старши треньорът на българския национален отбор по таекуондо – застана пред тях, не знаехме какво точно да очакваме. Но щом г-н Зогхадри заговори, усетихме че тази среща ще е необикновена, разговорът ще е по мъжки откровен и трансформираща за всички. Чухме как спортът всъщност е нещо, което може да помогне, за да бъдеш приет добре по целия свят. Но цената за това е много дни, в които тренираш два пъти дневно. Много пот, дълги раздели със семейството, спазване на строг режим и правилно хранене.
И тук чуваме личната история на този изявен спортист. Той разказва за това, което следва да си готов да преодолееш, ако искаш да стигнеш далеч. „Ако искате да смените националност три години не се състезавате. Тези три години се живеят със съзнанието, че ще имаш изпит, но без да знаеш кога“.
В това време, той не е правил компромиси с подготовката си. И резултатът е налице – идва в България, участва в състезание и побеждава. Ако тези три години не беше тренирал, щеше да има съвсем друг резултат.
И дава безценен съвет на момчетата:“ Уважавайте се, правете нещата с увереност в себе си.“
Ние в Каритас София организираме и провеждаме десетки срещи с вече интегрирани в страната бежанци. Но повечето от тях предпочитат да говорят и да успокояват момчетата. За първи път обаче усетихме притегателната силата на това, да се осмелиш да следваш трудния път.
Г-н Золгхадри обясни, че таекуондото е доста опасен и труден спорт. Но трудностите могат да бъдат оставени настрана.
„Знайте, че ако направите едно нещо, ще можете да направите и още по-голямо нещо. При условие че истински вярвате в себе си. В тези условия виждам че сте добре. Но има трудности, с които се сблъсквате.
Помнете, че нищо в живота не е постоянно, не е вечно. Оставането тук не е вечно, самотата не е вечна, да бъдеш без семейството си не е вечно. Дори успехите не са вечни. Затова бъдете щастливи, усмихнати, използвайте силата, която ви е дадена от Твореца.
Ако искаш, можеш да успееш, ако не искаш – никой не може да те накара. „ Две седмици след този първи разговор, спазвайки обещанието си, Фарзад Золгхадри е отново в лагера във Военна рампа.
И се осъществява обещаната демонстрация и тест за търсените физически качества. След демонстрацията и кратък разговор за възможностите за стартиране на тренировки, Фарзад Золгхадри отново говори с представителите на Каритас. От всички младежи, само двама се оказаха с подходящите физически качества. Изискванията са наистина високи.
Преди да тръгнем обаче, две момчета влизат, сядат при нас, усмихват се и казват: “Ние искаме да останем в България. Може ли да ни тренирате? “
Ще продължи ли тази история, ще има ли България шампион по таекуондо бежанец?
Няма как да знаем.
Но ако някой има смелостта да стъпи на трудния път, да се устреми към една голяма цел и да покаже постоянство и резултати, то той може да разчита на успех и подкрепа.
