Рейтингът на Пеевски удари дъното

Рейтингът на новоизбрания председател на ДПС Делян Пеевски продължава да спада и достига критично ниски нива, пише Mediapool. Това е симптом, че той не е одобряван и сред електората на ДПС, показва национално представително проучване на “Алфа рисърч“.

През декември м.г. Пеевски демонстрира силното си раздразнение от проучванията на “Маркет линкс“ и “Алфа рисърч“, които измериха неговия положителен рейтинг съответно на 8 и 6%.

Сега “Алфа рисърч“ измери още по-ниско обществено доверие в Делян Пеевски – 5%. Той не е одобряван от 74.4% от българите. Симптоматично е, че ДПС има електрорална подкрепа от 9.7%, което означава, че близо половината от симпатизантите на партията не харесват Пеевски.

Другият съпредседател на ДПС Джевдет Чакъров има положителен рейтинг от 8.7%, което е близо до дела на хората, обявили намерение да гласуват за тази парти. Отрицателният рейтинг на Чакъров е много по-нисък от този на Пеевски – 48.1%.

“Подкрепата за ДПС е 9.7%, като основното предизвикателство за изграждане на личен авторитет от новите съпредседатели на движението, които влизат в ръководството на партията с подкрепата на около 50 на сто от собствените ѝ симпатизанти“, коментира социолозите от агенцията.

Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер с 21.6% доверие, но и съществен дял недоверие – 51%. Съпредседателите на “Продължаваме промяната“ търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Асен Василев има 13.8% доверие срещу 61.1% недоверие, а Кирил Петков – 13.1% доверие срещу 64.3% недоверие.

По-положително е отношението към съпредседателя на ДБ Христо Иванов – 15.2% доверие срещу 49.7% недоверие, с което Иванов се превръща в най-одобряваният партиен лидер след Борисов. На трето място е лидерът на “Възраждане“ Костадин Костадинов с 15% подкрепа и 57.2%.

Преднината на ГЕРБ намалява

Лидер в предпочитанията на твърдо решените да гласуват в национални избори  е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред настоящите си партньори ПП-ДБ (19.2%). Разликата между двете формации се скъсява на 4%, след като няколко месеца беше измервана на около 6%.

Третата позиция в потенциален парламентарен вот е за “Възраждане“ (12.8%), която също търпи известна ерозия в резултат от вътрешно-партийните сътресения, но остават основната формация, които събира радикалния вот, коментира “Алфа рисърч“.

БСП запазва подкрепа от 9.6%, а лидерът Корнелия Нинова – 12.2% одобрение срещу 56.1% неодобрение. Готови да дадат гласа си за ИТН са 5.1%, а отношението към лидера му Слави Трифонов е 12% положително срещу 51.6% отрицателно.Партията все още има някакви шансове да успее да излъчи поне един евродепутат на предстоящите евроизбори, като изборната бариера е 5.88%.

Общо  7.7% са решените да подкрепят извънпарламента партия, а 12.2% се колебаят за кого да гласуват.

“През първия си деветмесечен период трудно сформираната (не)коалиция запази едно и също, относително ниско равнище на обществено доверие. На фона на подкрепа на около една пета от българските граждани, неубедителните действия по заложените приоритети, както и напрежението в навечерието на очакваната ротация, повишават  критичните оценки за дейността на институции, партии и лидери“, коментира “Алфа рисърч“.

Същевременно, опозицията и президента не успяват да привлекат по-високо доверие и така парламентарното мнозинство се оказва в ролята и на най-силния си критик, както и на алтернатива на самото себе си.

Дейността на кабинета се ползва с одобрението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му подкрепа от преди девет месеца. По-значима е динамиката в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% към момента.

Одобрението за премиера в оставка Николай Денков: е 23.6% в сравнение с 26% при встъпването в длъжност и ръст на неодобрението от 30% до 42.4% за същия период.

Мария Габриел, която се очаква да поеме поста на министър-председател, е сред малкото политически представители в страната с позитивен рейтинг – 34.7% положителни срещу 25.2% отрицателни оценки.

Очакванията за дейността на кабинета “Габриел“ са преобладаващо неутрални, но благодарение на персоналното доверие към нея оптимизмът надделява над песимизма: 20% смятат, че правителството ще работи по-добре срещу 15%  – че ще работи по-лошо.

Независимо от (не)коалиционното напрежение, най-голяма част от обществото (40%) смята, че правилното решение за страната е ротацията да се  състои. Други 27%, основно избиратели на БСП, „Възраждане“, но ичаст от ДПС, виждат по-добър изход в избори 2 в 1 заедно с европейските, се казва в проучването.

Доверието в парламента е замръзнало на 7% одобрение и 62% неодобрение. Отношението към настоящия му председател Росен Желязков е по-позитивно в сравнение с това към институцията – 21% положителни, 52% неутрални и 27% отрицателни оценки. По-сдържани са очакванията към вероятния следващ председател на НС Атанас Атанасов – 13% положителни, 46% неутрални и 41% отрицателни.

Президентът Румен Радев запазва равнището си на доверие от края на 2023г.– 39% одобрение срещу 38% неодобрение и 23% неутрално отношение. За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на обществена подкрепа за него беше значително по-широко, към момента тя идва основно от позиционирани вляво и споделящи проруски нагласи избиратели – на БСП, Възраждане, Левицатаи негласуващи.

Оценките за работата на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов остават на нивото на неговите предшественици – 5% положителни, 52% отрицателни и 43% неутрални.

“Напрежението в съдебната система през последните дни ескалира с нови разкрития за мрежи от зависимости.  Което за пореден път остро поставя въпроса къде обществото вижда корена на проблемите“, коментира “Алфа рисърч“.

Едва 4% смятат, че разкритията засягат криминални действия и изнудване на ниско ниво, други 17% твърдят, зависимостите достигат до висшите етажи на прокуратурата и съда. Мнозинството, 70%, са на мнение, чe в тези мрежи са замесени и политици. Което е още един източник на ерозия на доверието към политическата класа.

Прекъсването на този порочен кръг се вижда в радикални действия с ясни и прозрачни последствия. Според обществото рецептатавключва осъдителни присъди на виновни магистрати и политици (66%), разкриване на замесените политици (55%) и оповестяване на имената на висшите представители на съдебната власт, които са ходили в закритите клубове и са предрешавали хода на делата (49%).

Силно негативно отношение към Путин

В българското общество доминира мнението, че за смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални е отговорен режимът в Кремъл. Независимо от опитите да се държи в неизвестност конкретната причина и така да се размие отговорността, за 58% от пълнолетните българи действията на управляващите в Русия са довели до физическото премахване на критика на Путин, коментира „Алфа рисър“.

На противоположното мнение са 20%, а други 22% се затрудняват да преценят.

Сред симпатизантите на всички партии у нас, с изключение на тези от „Възраждане“ доминира разбирането, че управлението в Кремъл е отговорно за смъртта на опозиционера и че президентските избори няма да са честни.

Премахването на реалната опозиция, било то физически или административноводи до убедеността на 55% от българите, че президентските избори в Русия няма да бъдат свободни и честни. Оптимизъм за честни избори изразяват едва 18%, а за 27% ситуацията остава неясна.

Във външнополитически план войната в Украйна продължава в значителна степен да вълнува българите и близо 2/3 споделят, че са я обсъждали с близките си през последните няколко седмици.

Агресията на Русия е честа тема за разговор, но и повод за сериозни притеснения сред преобладаващата част от българите (58%) заради опитите на Кремъл да отслаби ЕС и НАТО, към които принадлежи и България.

На този фон управлението на Владимир Путин продължава да се разглежда негативно. Нагласите към него радикално се промениха след нападението над Украйна, а смъртта на Навални ги затвърждават. Към днешна дата неодобрението на българите към Путин достига 62% срещу 20% одобрение.

“Въпреки политическите скандали и кризи у нас, събитията свързани с управлението в Русия ни помагат да си дадем сметка, че България е извървяла дълъг цивилизационен път в парламентарната демокрация, а принадлежността ни към ЕС и НАТО са предпоставка за икономически просперитет, споделяне на ценности и гаранции за сигурността“, к “Алфа рисърч“.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 февруари – 3 март 2024 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.