Автор: Живко Иванов
Ангажираността на обществата в отделните страни-членки на ЕС с климатичните политики е основата за успешното изпълнение на целите – нулеви въглеродни емисии на континента до 2050 г. В България картината на обществените нагласи по отношение на „Зелената сделка“ и климата контрастира с нагласите в останалите европейски държави. И въпреки че за голяма част от обществото климатичните промени представляват заплаха, то делът на онези, които категорично заявяват, че биха използвали най-евтиния източник на енергия за отопление, остава значим. Тенденцията показва, че младите хора в големите градове подкрепят политиките за насърчаване на зелените решения, докато в останалите групи и особено сред онези, населяващи въглищни региони като старозагорския, скептицизмът остава.
Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие Стара Загора, смята, че зелената трансформация вече е започнала. По думите й преходът не само няма да наруши комфорта на хората, а дори ще направи живота им по-удобен, по-лесен и чист.
„Умните градове, умните системи, които позволяват енергията да се консумира балансирано – всичко това вече се прави. Хоризонтът ще бъде в следващите 5-6-7 години. Обществото е узряло да направи тази стъпка. Все повече ще виждаме умни решения за офисите си, за жилищата си, за автомобилите си. Технологиите вървят ръка за ръка със самата енергийна трансформация. Всичко това, което се случва като трансформация, включително по отношение на технологиите, по-скоро увеличава комфорта ни, а не го нарушава. Въпосът е да приемем тези промени.“
Според Боян Рашев, експерт по управление на околната среда, склонността на хората в едно общество да се ангажират със екологосъобразен начин на живот е тясно свързана с доходите и жизнения стандарт.
„Средата около нас става по-чиста. Това се забелязва. Хората в България се стремят да замърсяват все по-малко. Това важи с особена сила за младото поколение. Българинът ще си купи електрически автомобил, ако може да си го позволи.“
Юристът Вилиан Михайлов е на мнение, че проблемът със замърсяването на градовете трябва да бъде решен възможно най-скоро. По думите му обаче това към момента не може да се случи с помощта на електрически автомобили, тъй като те не са достатъчно развити.
„Не мисля, че електрическите коли са удачен вариант за страна като България, в която липсва прилежаща инфраструктура. Не мога да си позволява да чакам пред зарядна станция. За по-дългите семейни преходи също е неудобно и няма как да пожертвам комфорт или да обясня на малко дете защо ще спрем за 2 часа. От друга страна въглищните централи смятам, че са сериозен проблем. Сигурен съм, че слънцето и вятърните генератори са по-добро решние, но и там нещата не са много розови, защото цената става по-висока, а производството по-малко. Не толкова парите, колкото комфортът, към момента пречат на зелените решения.”
Според мениджъра Данаил Донев, електрическите коли не са достатъчно надеждни. Наред с това той обръща внимание на проблема с производството на батерии и невъзможността за тяхното ефективно рециклиране. „Моята работа е свързана ежедневно с много пътувания и електрически автомобил не е в състояние да ми свърши работа. Трябва ми сигурност в придвижването. Освен това закупуването на електрически автомобил е скъпо на този етап. Ако има някаква форма на компенсация, би могло тази възможност да стане по привлекателна.“
Студентът по икономика Габриела Иванова ежеседмично пътува до столицата София за своите часове в университета. Самата тя отчита важността на климатичните политики и опазването на природата, но лошите условия в железопътния транспорт в България я принуждават да ползва автобусен транспорт, който е носител на вредни емисии.
„Не бих се качил на влак в България, за да отида до дадена точка, ако има автобус в тази посока, защото придвижването става много, много по-бавно. Железопътният транспорт помага за намаляване на вредните емисии в атмосферата, но в България условията не са добри. Ако качеството на тази услуга бъде подобрено, да, определено мисля, че бих използвала влак, вместо автобус и така да допринеса към екологията.”
Подобно мнение изразява и респондент, участвал в допитване в Хърватска. „Не бих се съгласил на живот с намалено потребление на енергия за опазване на природата и не бих се съгласил на живот с намалено използване на автомобили поради замърсяването, но бих се съгласил да избягвам използването на пластмаси за еднократна употреба, защото виж смисъла в това.“
Нуждата от ефективни политики в посока на подобряване на екологията е осъзната и в полското общество. Това показва социологическо проучване в страната. Тази подкрепа обаче има своите нюанси, коментира социологът от Варшавския университет Доминика Блахника Чацек: „Като домакинства, ние предприемаме редица екологични дейности. Голяма част от дейностите, които реализираме, са резултат от опитите ни да подобрим бюджета на собственото си домакинство. Загрижеността за планетата и за благосъстоянието на планетата идва на следващо място. Така че предприемаме различни екологични действия не за да накараме планетата да се почувства по-добре, а за да накараме себе си да се почувстваме по-добре. В изследването ние декларираме готовност за промени, но изглежда, че тази граница не е много далеч. Необходимостта да изоставим колата, когато пътуваме до работа, вече изглежда на много от нас твърде радикално решение.”
Ивайло Стоев, управител на първата в България ферма за микроводорасли, споделя опит от работата си, който подпомага усилията за намаляване на въглеродния отпечатък.
„Здравето на природата е другият аспект, в който микроводораслите могат да бъдат изключително ценни. Микроводораслите играят решаваща роля. Разработваме решения. Едно от тях е улавянето на въглероден диоксид. Разработваме система за устойчиво производство на кислород. Бъдещето на земята е по-зелено и по-красиво. Пред нас има огромен потенциал. Въпрос на време е цивилизацията ни да достигне до ниво, при което ще има устойчиво развитие, което ще е в унисон с природата.”
Онлайн търговията и по-точно връщането на поръчани продукти, се превръща в генератор на милиони тонове въглеродни емисии. С този проблем се бори български стартъп, който разработва приложение, което се стреми да формира нов тип потребителска култура и да променя навиците за пазаруване в унисон със зеленото мислене и глобалните тенденции за опазване на околната среда, обяснява създателят на стартъпа Георги Николаев.
„Между 15 и 35% от онлайн поръчките в България се връщат. Един на всеки трети артикул подлежи на връщане. Това влече след себе си голямо замърсяване на околната среда.“
Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
