Коя е Баба Марта и какво не знаем за нея?

В първия ден на месец март нашите предци отбелязвали символичното начало на новата стопанска година, празнували идването на пролетта и се прекланяли пред прераждането на природата, като се окичвали с усукани бели и червени конци.

Няма как да говорим за Първи март и да не споменем Баба Марта. Тя е персонификация на месец март, който не случайно е наричан „женски“, и е символ на раждането на пролетта и плодородието. Според народните вярвания тя е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка, но и в двата случая олицетворява слънцето и пролетта.

Легенди за Баба Марта

Легендите, свързани с Баба Марта, са многобройни, за тях разказва сайтът Българска история. Според една тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.

Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата. Не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Всички предания обаче са единодушни за лютото и променливо настроение на Баба Марта, което оказва влияние на времето. В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичаите, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта.

Вярвания за Баба Марта

Поверието гласи, че на първи март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червени чорапи и червена зaбрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно. Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосконността ѝ към къщата и нейните обитатели.

Вярвало се, че тя не обичала да вижда стари жени и за това те си седели вкъщи на този ден, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и ако ги срещнела дарявала времето да бъде топло и слънчево.

На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.

Баба Марта била изключително благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци.

Илюстрация на корицата: Росица /Рос/ Захариева, Art of Roz