Автор: Стоян Стоянов
Епизодът разглежда ползите и опасностите от използването на изкуствения интелект в учебния процес. Подчертава се нуждата от това новата „мислеща“ технология да се използва като помощно средство, а не като заместител на човешкото присъствие и опит. Експертите настояват за възрастови ограничения в употребата на изкуствения интелект в класните стаи. Нужни са и уроци, които да възпитават критично мислене у децата и мерки, които да защитят личните им данни. Макар изкуственият интелект да предлага нови и интересни възможности за обучение, трайното знание се постига чрез личен опит и човешко взаимодействие, които технологията не може да замени.
Събеседници:
Инж. д-р Ангел Ангелов – преподавател в Средно училище „Сава Доброплодни“ в Шумен, автор на учебници и учебни помагала по информационни технологии, част от екипа на МОН, който създава учебните програми по информационни технологии.
Проф. Севджихан Еюбова – психолог и преподавател по психология в Шуменския университет.
Деян Герговски – журналист и преподавател в Средно училище „Панайот Волов“ в Шумен.
Бастиен Мас – член на CREIA (Експертна общност по въпросите на изкуствения интелект) – продукция на euradio, Франция.
Проф. Йорн Прехт – преподавател в Медийния университет в Щутгарт и основател на IANA (Институт за приложни изследвания на наративи) – продукция на AMS, Германия.
Стефан Димитров и Здравко Златев – ученици от СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен.
ИИ в образованието
Къде е мястото на изкуствения интелект (ИИ) в образованието? Докато в социалните мрежи българите се шегуват с контраста между модернизацията в други държави и консервативните тенденции у нас, специалистите подчертават, че промяната вече е започнала. Новите учебни програми по информационни технологии за 8.–10. клас предвиждат работа с ИИ. Учениците ще създават изображения, видео, аудио и уебсайтове с помощта на новата технология, разказва преподавателят Ангел Ангелов от шуменското СУ „Сава Доброплодни“. Важно е учениците не само да се научат как да използват ИИ, но и да разпознават съдържание, генерирано от тази технология, за да се предпазват от дезинформация.
Изкуственият интелект не трябва да се разглежда като заплаха или заместител на човека, а като инструмент, който може да помага. Нужно е обаче да се поставят ограничения. Големият риск е склонността на учениците да използват ИИ, за да избегнат усилието, необходимо за истинско усвояване на знания. Това води до повърхностни резултати и загуба на умение за самостоятелно мислене.
Не е препоръчително генеративните инструменти да се използват преди осми клас, съветва експертът Бастиен Мас. По-малките деца все още не разполагат с необходимото ниво на зрялост, за да оценяват достоверността на съдържание, генерирано от ИИ, подчертава проф. Севджихан Еюбова. Прекомерната употреба на ИИ може да „прескочи“ важни етапи от развитието на учениците.
Специалистите не пренебрегват ползите от ИИ в образователния процес. Технологията може да е особено полезна за деца със специални потребности или билингви, но са нужни ясни правила, възрастови граници и етични стандарти.
ИИ променя начина, по който учим и възприемаме знанието, но не може да замени човешкото взаимодействие и социалната роля на учителя. Най-ползотворният подход е комбинацията между новите технологични възможности и човешките умения. Истинското учене остава процес, който изисква личен опит, критично мислене и емоционална ангажираност – качества, присъщи само на хората.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
