БългарияНовини

Доклад на Liberties поставя България сред страните “разрушители” на демокрацията

  • Механизмите за контрол и възпиране в Европа са отслабени от извънредни и ускорени законодателни процедури.
  • Съдебните системи са под нарастващ политически натиск чрез очерняне и недофинансиране.
  • Протестите по различни проблеми са широко ограничавани и сплашвани чрез прекомерна полицейска сила.

Кризата на демокрацията в Европа се задълбочава през 2024 г., сочи нов доклад на Съюза за граждански свободи за Европа Liberties. Дори държави, които доскоро се смятаха за стожери на демокрацията, проявяват авторитарни тенденции, а вялата употреба на инструментите на Европейския съюз (ЕС) за защита на върховенството на правото не оказва съществено въздействие, показва докладът. 

Според анализа България е сред страните „разрушителки” на демокрацията в Европа – тези, чиито правителства активно и целенасочено подкопават принципите на върховенство на правото. Страната ни отбелязва влошаване в сферите на борбата с корупцията, механизмите за взаимен контрол и възпиране и влиянието на гражданския сектор, и показва застой в съдебната система, свободата на медиите и защитата на човешките права.

Това е шестото издание на Доклада за върховенството на правото на Liberties, като тази година той е по-мащабен и задълбочен от всякога. В над 1000 страници докладът за 2024 г. идентифицира най-фрапиращите нарушения в областите на правосъдието, корупцията, свободата на медиите, механизмите за взаимен контрол и възпиране, гражданското общество и правата на човека в ЕС. Комплексният анализ е резултат от съвместната работа на 43 организации за правата на човека от 21 държави членки на ЕС, включително Българския хелзинкски комитет. Констатациите от доклада ще залегнат в докладите на местните правозащитни организации по време на редовните посещения на Европейската комисия в отделните държави членки през тази година.

„С нарастването на крайнодесния популизъм и отстъплението на демокрацията в САЩ, кризата на върховенството на правото в Европа се задълбочава. Засилващото се влияние на крайната десница заплашва единството на Евросъюза, докато войната на Русия в Украйна и бързо променящите се трансатлантически отношения поставят на изпитание устойчивостта на съюза. За да защити ЕС и световния правов ред, Европейската комисия трябва да засили прилагането на върховенството на правото.”, коментира Балаж Денеш, изпълнителен директор на Liberties.

Основни констатации по държави

„Най-слабото звено“: В Унгария, която от години е с най-лоши резултати, тази година се наблюдава нова значителна регресия по почти всички наблюдавани аспекти, включително подновени атаки от „хибридния режим“ срещу независимостта на съдебната власт, гражданското общество, общественото участие и свободата на медиите.

„Разрушителите“: Правителствата на Италия, България, Хърватия, Румъния и Словакия систематично и целенасочено подкопават върховенството на правото в почти всички негови измерения.

„Свличащите се“: Демокрации за пример като Белгия, Франция, Германия и Швеция показват изолирани, но тревожни спадове в някои аспекти, което създава риск от по-нататъшно понижаване на стандартите.

„Стагнаторите“: Гърция, Ирландия, Малта, Нидерландия и Испания или остават в застой, или отбелязват минимален напредък в индикаторите за върховенство на правото.

„Трудолюбивите“: Естония и Чехия демонстрират реални и системни усилия за подобрение, подчертавайки ключовата роля на гражданското общество за положителната промяна.

„Поучителният пример“: Полша, където новото правителство се опитва да възстанови независимостта на съдебната власт и плурализма в медиите, но без значителен напредък, показва колко предизвикателен и крехък е процесът на възстановяване на независимостта на институциите, след като веднъж е била подкопана. 

Основни констатации за България 

Съдебна система: Няма напредък в създаването на независим механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници, нито в промяната на състава на Висшия съдебен съвет. Въпреки законодателните инициативи, съдебната система остава нефункционална, а случаи на корупция сред високопоставени политици не водят до наказателна отговорност.

Антикорупционна рамка: Антикорупционните институции се използват за атаки срещу политически и бизнес опоненти, вместо за реална борба с корупцията. Разследвания, съдебни процеси и осъдителни присъди по случаи на корупция сред високите етажи на властта остават невъзможни в настоящата политическа среда.

Медийна среда и свобода на медиите: Политическата нестабилност блокира регулаторните промени в медийния сектор, което води до застой. Миналогодишната препоръка на Съвета на Европа за осигуряване на прозрачност при разпределението на държавната реклама остава неизпълнена.

Разделение на властите: Механизмите за взаимен контрол и възпиране и в трите власти са сериозно нарушени. Заради политически договорки и пазарлъци, множество длъжности в ключови институции остават незаети или се заемат от личности в пресрочен мандат. В началото на 2025 г. беше сформирано правителство, включващо както утвърдени, така и нововъзникващи популистки политически партии, което поражда очаквания за поставяне на партийните интереси над обществения интерес в управлението. 

Гражданско общество: Нов закон срещу „пропагандата и популяризирането на нетрадиционна сексуална ориентация“ ограничи достъпа на НПО до училищата. Направени бяха и опити за прокарване на закон за регистрация на активни граждани като „чуждестранни агенти“ и регулирането на застъпническата дейност на гражданския сектор. 

Пренебрегване на задълженията по правата на човека и други системни проблеми, засягащи върховенството на правото: България не прилага ключови решения на ЕСПЧ поради липса на стабилна правна рамка, която да задължава институциите да ги изпълняват. Отсъстват и конкретни санкции за неизпълнение на съдебните решения.

Основни констатации за Европа 

Съдебните системи страдат от политическа намеса, недостатъчно финансиране и вмешателства в правораздаването, което подкопава тяхната независимост, качество и ефективност.

Борбата с корупцията е затруднена от липсата на прозрачност, слабото правоприлагане и неадекватната защита на подаващите сигнали, което руши доверието в правителствата.

Свободата на медиите остава застрашена, тъй като политическото влияние компрометира независимостта на регулаторните органи, а концентрацията на собственост потиска плурализма. Журналистите са изправени пред нарастващи заплахи и съдебни преследвания.

Механизмите за контрол и възпиране са допълнително отслабени от прекомерната употреба на ускорени законодателни процеси, политическата намеса в независимите институции и компрометираната честност на изборния процес, което ерозира демократичния контрол върху правителствата.

Гражданският сектор продължава да се свива, като широко разпространени кампании за очерняне насърчават правителствата да приемат рестриктивни закони, особено по отношение на правото на мирен протест и свободата на сдружаване.

Правата на човека са под все по-голям натиск заради по-строгите миграционни политики, неадекватната защита на уязвимите групи и нарастващата дискриминация и реч на омразата срещу малцинствата в целия регион.

Докладът за България можете да намерите тук.

Пълният доклад за върховенството на правото в Европа през 2024 г. (Rule of Law Report 2025) на Liberties е достъпен тук

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина