Близо 40% от възрастните българи употребяват тютюн, над 31 на 100 от 15-19-годишните в България пушат
„Имаме нужда от храна, не от тютюн“ – това е мотото тази година на Световния ден без тютюнопушене. Глобалната кампания на СЗО има за цел да повиши осведомеността относно алтернативното производство на култури и да насърчи тютюнопроизводителите да отглеждат устойчиви земеделски култури, свързани с изхранването на населението по света.
По данни на СЗО около 3,5 милиона хектара земя по целия свят се преобразуват за отглеждане на тютюн. То е ресурсоемко и изисква тежка употреба на пестициди и торове, които деградират почвата. Отглеждането на тютюн е причина и за обезлесяването на 200 000 хектара годишно. На този фон има спешна необходимост от предприемане на законови мерки за намаляване на отглеждането на тютюн и подпомагане на фермерите да преминат към производството на алтернативни хранителни култури.
По данни на Националното проучване на факторите на риска за здравето на населението на Р. България – 2020 г., проведено от НЦОЗА (https://ncpha.government.bg/uploads/pages/3166/2-2022-SUPPLEMENT+.pdf), 39.4% от възрастното население и 31,4% от 15-19-годишните в страната употребяват тютюн. Основната част от анкетираните пушачи употребяват бездимни тютюневи изделия, наргиле и електронни цигари вкъщи (44.7%), като делът им нараства няколко пъти с възрастта. На пасивно пушене в дома си са изложени 53.7% от анкетираните.
Тютюневата епидемия е една от най-големите заплахи за общественото здраве, пред които светът някога е бил изправен, като убива повече от 8 милиона души годишно, включително около 1,2 милиона смъртни случая от излагане на пасивно пушене.
Икономическите разходи от употребата на тютюн са значителни и включват значителни разходи за здравеопазване за лечение на болестите, причинени от употребата на тютюн, както и загубения човешки капитал, който е резултат от заболеваемостта и смъртността, дължащи се на тютюна.
Като цяло, тютюневите отпадъци са голям процент от всички, които оставяме около нас. Може да ни изглеждат малки, но количеството им ги прави значителен проблем. Според Световната здравна организация – между 340 и 680 милиона тона годишно.