Загубите на България от забавянето на пълното присъединяване към Шенген възлизат на близо 1.4 млрд. лева, обяви в понеделник служебният министър на икономиката Петко Николов. Данните са доклад на Института за икономически изследвания към БАН, изготвен по поръчка на министерството, съобщава Mediapool.
Сумата е сбор от преките загуби за 845 млн. лева и пропуснатите ползи за други 550 милиона лева само за тази година.
Българският министър твърди, че пълното присъединяване на България към Шенген, включително със сухопътните граници, ще доведе до спестяване на въглеродни емисии от транспорта на стойност 7.5 милиона лева.
„Резултатите от пълното приемане на България и Румъния в Шенген не са с еднократен ефект, а ще се засилят с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, което означава, че всяко едно поредно отлагане ще е причина за по-големи пропуснати ползи както за българската, така и за европейската икономика“, коментира българският икономически министър.
Според него присъединяването към Шенген на България и Румъния трябва да е приоритетно за европейските институции и представлява ключов момент в процеса на европейската интеграция.
„Оценяваме като изключително положителен факта, че Унгария е поставила като приоритет присъединяването ни по суша. Оценяваме високо подкрепата на Унгария за бързо, скорошно и бих казал животоспасяващо присъединяването на България и Румъния към Шенген и се надявам до края на годината това да стане факт“, каза Николов.
България очаква влизането в Шенгне да облекчи натоварения трафик по границите с Румъния и Гърция, като и да доведе до бързо развитие на логистичната инфраструктура и да повиши на инвеститорския интерес към двете страни.
Влизането на България и Румъния в Шенген трябва да облекчи силно затруднения трафик по двата моста над река Дунав между двете държави. Това ще доведе до повишаване на обема на търговията, намаляването на разходите за износителите и до освобождаване на транспортен ресурс от чакащите на границата камиони. Влизането в Шенген ще повиши на потенциала за икономически растеж на пограничните райони.
„Ще се подобри транспортната свързаност, ще се увеличат търговските и инвестиционните потоци, ще се намали времето и стойността на физическото ни придвижване“, коментира Петко Николов.
