В България след Съединението с Джузепе Модрич
Книгата дава автентични свидетелства за политическата и социалната обстановка в страната
Авторът говори за пловдивчани като „балканските неаполитанци”
На 30 април ще се върнем в България от края на 19 век през погледа на писателя публицист Джузепе Модрич. Корицата на изданието е дело на Дамян Дамянов.
„В България след Съединението“ (изд. Колибри, превод: Дария Карапеткова, 76 стр.) съдържа щрихи от творческия портрет на своя автор, но също и автентични свидетелства за политическата и социалната обстановка в страната, както и коментари относно външните й отношения и техните перспективи. „В България след Съединението” е очерк, в който се смесват елементи на пътепис и репортаж. С набито око за детайла и добронамерена обективност авторът разказва за пътуването си с железница до София, за инфраструктурата на столицата, за краткото посещение в Пловдив при „балканските неаполитанци”, за разговорите си с княз Фердинанд, Георги Странски, граф Дьо Грено, както и за една паметна и емоционална среща със Стефан Стамболов.
„Ако българите продължат само пет години да се консолидират вътрешно, да уреждат своите финанси, да живеят спокойно, без да изненадват Европа с нови приумици, ще станат без съмнение силна, образцова, приветлива държава, сравнима с Румъния и донякъде с Белгия.“ (1889)
*Джузепе (Йосип) Модрич е роден в Задар по всяка вероятност през 1855 г. Писател и журналист, той съчетава публицистичната си дарба с любопитство към света и любов към пътешествията. Макар и да не среща подкрепата на своето семейство и особено на майка си, Модрич предприема редица обиколки из близки и далечни краища на Европа и света. Надарен с авантюристична нагласа и репортерска наблюдателност, той успява да систематизира впечатленията си в дневници и пътеписни очерци. Сред известните днес негови произведения се нареждат пътни бележки и спомени от Илиджа, Босна (1885 г.), Аржентина (1890 г.), Истрия (1891 г.), Далмация (1892 г.) и Русия (1892 г.), всички те написани на италиански език.
