Немското училище в Пловдив – или кой построи днешното Музикално училище
Преди сто години Пловдив е бил място, в което е имало престижни френски, италиански, немски училища. На първо място са, разбира се Френският мъжки и Френският девически колеж, които освен безчет високообразовани пловдивчани са ни завещали и добре известни сгради – централната на ПУ „Паисий Хилендарски“ и сградата на Техническия университет, съответни са били домовете на мъжкия и девическия колежи. Материалното наследство от Италианското училище е унищожено, някъде зад Военния клуб, но немското все още е тук: НУМТИ „Добрин Петков“ – Музикалното училище в Пловдив – обитава сградата, построена оригинално за Немско училище в града. Съвсем скоро тя ще отбележи своята 100-годишнина. Каква е историята на институцията и сградата – нейното изграждане и първи години на живот?
Историята на немскоговорящото малцинство в Пловдив започва със строежа на железницата край града. „Източните железници“ – или Барон Хиршовата железница – се изгражда през 1870-те години, когато се открива и пловдивската жп-гара. Постепенно линията се разраства и след Освобождението в България остават различни специалисти от немскоговорящите държави – предимно Германия и Австро-Унгария. За тях е създадено и първото Немско училище в София през 1887 година, наследило друго просъществувало в периода 1882-86 година, ръководено от евангелистки пастор. Постепенно това школо прераства в прогимназия и гимназия.
Рождената дата на пловдивското Немско училище е 15 септември 1901 година, създадено като прогимназия именно за деца на австрийци, германци и швейцарци, работещи към „Източните железници“. От самото начало там учат деца от различни народности – през първата учебна година немскоговорящите са най-много, но има и 3 деца от български семейства. Постепенно училището става все по-популярно сред българите и към 1905 година те вече са наравно с австро-унгарските деца – по 27. В следващите години броят български деца постоянно расте, докато на другите народности стои постоянен – по около 20 деца от Австро-Унгария, 20 с гръцки корени, 2-3 от Германия, десетина от турски семейства. Национализирането на железниците през 1908 година не променя тази сутиация. Училището трупа все повече престиж и българските деца растат непрекъснато – от 60-70 около 1908 година до над 100 към 1915 година.
Първата световна война слага временен край на развитието на школото. То е закрито през 1918 година със загубата на войната от Централните сили. За разлика от другите училища, които преживяват по-дълъг период без да функционират, в Пловдив школото отваря още през учебната 1919/20 година, макар и в доста по-ограничен капацитет с около 3 пъти по-малко деца.
Въпреки това, то продължава работа отново с много висок престиж и към 1926 година успява да организира строежа на новата сграда – настоящият корпус на Музикалното училище. Макар и в някои публикации да се твърди, че автор на проекта е видният столичен архитект Станчо Белковски, той ще обвърже кариерата си с Германското училище по-късно. През есента на 1926 година проект за сградата прави арх. Никола Костов, който освен ред други проекти реализира и сградата на Бургаската жп-гара. На проекта стои датата 6 ноември 1926 година.
Първоначално откритата сграда е само част от сегашната – постройката по продължението на тогавашната улица „Стефан Стамболов“, днес „Г. М. Димитров“. На втория и третия етаж се намират по 3 класни стаи за по около 50 ученика. От двете страни на стълбището има по два гардероба, както и учителска стая. На първия, партерен етаж са други стаи за общо ползване, както и тоалетните.
През тези години училището става все по-популярно, като достига до над 450 ученици. То – както и другите немски училища в София, Русе, Варна и Бургас – е подкрепяно от правителството на Ваймарска Германия, с идеята по този начин немският език и култура да стават по-добре познати в България. В Пловдив най-сериозна е конкуренцията на двете френски училища – Френският мъжки и Френският девически колеж, които имат най-висок престиж и са най-посещаваните чужди школи. За разлика от пловдивското училище, те са и пълни гимназии. Сред немските училища през този период единствено училищата в София и Русе също са пълни гимназии, докато тези в Пловдив, Варна и Бургас ще станат такива чак в началото на 1940-те.
През 20-те и началото на 30-те училището е почти изцяло с ученици българи. Съществува опозиция в различни публични позиции в пресата срещу „чуждите пропаганди“, но тя не променя ситуацията – немското училище, както френските, италианските и американските в различни градове в България се ползват с висок престиж и дават качествена подготовка по език за деца, които след това често продължават висшето си образование зад граница, връщайки се след това като висшисти у нас.
Превратен момент в училището – както и в останалите германски училища у нас – е 1933 година. С изкачването на Адолф Хитлер на власт, тези институции също са овладяни от Националсоциалистическата партия. През лятото на 33-а година пловдивското школо напускат директорът и трима от учителите, като на тяхно място са назначени нови, близки или членове на националсоциалистическата партия. Средният брой ученици се запазва около 300-350, като е трудно да се проследи дали относителният спад или стагнация, спрямо постоянният ръст през предходните години е свързан с политическите събития. Във всеки случай училището вече има малко по-различен дух и извън чисто езиковата и културна програма, вече тя е оцветена и в политически нотки.
Така училището продължава развитието си до 1940 година, когато то става пълна гимназия. Тогава се изгражда и новото крило, с което е свързан и архитект Станчо Белковски. Частта, в която е днешната аула и редица други помещения се строи именно в началото на 1940-те години. Видният софийски архитект е свързан с немските училища от началото на 30-те години. Той, заедно с Иван Данчов, печели архитектурен конкурс за Германското училище в София, чиито строеж започва през 1932 година. Сега в тази сграда е Музикалната академия. Няколко години по-късно на него е възложено и строителството на Германското училище в Бургас – сграда, която бе съборена преди няколко години и на нейно място е изграден нов корпус на библиотеката.
Така се стига и до лятото на 1940 година, когато по негов проект се строи и сегашната аула. Тя обаче не се използва дълго време, тъй като след политическите събития от 1944 година у нас всички германски училища са затворени. В последствие тази съдба имат всички „западни“ школи у нас, без значение от ролята им във Втората световна война – френски, италиански, американски. Така тази страница от мултикултурното развитие у нас е затворена за известно време, а в пловдивското немско училище малко по-късно се настанява и Музикалното училище, както е и до днес.
