Ето какво е имало на мястото на „двора“ на пл. Централен преди век

От къщи и дюкяни в края на града до площад в сърцето му, от пиаца за файтони до плац за манифестации – така се е променяла визията през различните епохи

Само северозападната част на площада успява да запази донякъде облика си през годините, показват ретро фотографии

Най-старият жив град в Европа продължава да се променя. Една от последните новости в сърцето му е заграденият частен имот на площад „Централен“. Оградата, която цъфна зад сградата на пощата, предизвика разнопосочни бурни реакции не само сред пловдивчани. Национални медии проявиха интерес и гръмнаха със сензацията „Скандал разтресе града под тепетата, след като голям парцел от централния площад на Пловдив бе ограден, а наследници драпат за парче от площада.“ Учудените  погледи и шарените мнения продължават, но дори и от общинската администрация този път не можаха да си „изкривят душата“ и коментираха, че от законова гледна точка гражданите, поставили загражденията, не са в нарушение.

В редакцията ни се получиха редица запитвания какво е имало на това място преди години.

Проучванията ни показаха, че именно източната и южната част на площада са претърпели най-много трансформации във времето. Само изгледът в северозападна посока е останал почти непроменен през последните близо стотина години. На ретро фотографиите от началото на XX век до днес там неизменно стоят две емблематични сгради – фурната на братя Мисови (Руската книжарница/Сладоледената къща), а до нея е Къщата с вазата на покрива (на Димитър Турдоглу, подарена някога от чичо му Кудоглу) .

За изгледа на отсрещната страна на някогашната павирана улица разказват три архивни снимки. На първата се виждат павета по площада и къщи, започващи от  Дома на здравето на Кудоглу и стигащи до началото на днешната Главна. Това показва най-ранната открита снимка, която според източника (lostbulgaria) датира от 1929 година.

Друга черно-бяла фотография (Ретро Пловдивъ) от трийсетте години на миналия век, показва площада, облицован с груби плочки. Виждат се и къщите в района на спорния терен.  

Третата снимка е направена няколко години след втората и на нея се вижда, че вече е започнал строеж на сграда, на мястото където днес е Централна поща, а част от къщите са съборени.

Развитието на мястото в площад започва след края на Първото мострено изложение, заради което е създаден парк Цар Симеон. Павираното пространство пред централния  вход веднага се превърнало в място за разходка и стоянка за пловдивските файтонджии, добър завършек на главната улица "Княз Александър". Около градината започва строителен кипеж, появяват се нови улици и модерни сгради. През 1908 г. се появил и Военният клуб. През 1912 г. от  площад „Цар Симеон” кметът Никола Козарев в присъствието на общинските съветници и висшите духовници изчита царския манифест за обявяване на Балканската война. Пловдив растял непрестанно, въпреки войните и сполетелите ни национални катастрофи, въпреки земетресението от 1928 г., като скоро площад „Цар Симеон” от покрайнините се озовал в центъра на града. Освен култовия Военен клуб на площада е построена внушителната сграда "Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу”. Построена е и централната баня „Цар Симеон” .

След Девети септември 1944 година площад „Цар Симеон” бил наречен „Площад Централен”, квартал „Царско поле” – „Христо Смирненски”, градина „Св. Неделя” била наречена „Степан Шахбазян”, а главната улица „ Княз  Александър” станала „Васил Коларов”. Даже малкият квартал срещу градината, където се намирал „Дом Кудоглу”, бил наречен  „9 септември”.

За историята на площада след това припомня Капана.бг. ТУК може да видите и галерия от времето на първата реконструкция на площадното пространство.