“Александър Стефанов и авангардът в керамиката” – изложба в Градката галерия
Вълнуваща среща на студенти от пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство “Проф. Асен Диамандиев” с големия български скулптор, керамик и художник Александър Стефанов даде началото на неговата специална изложба в Градска художествена галерия – Пловдив. Двадесет пана и скулптури от глина, порцелан и фаянс с цветен печат са подредени в Първа зала на Постоянната експозиция на ул. “Съборна” №,14А в Стария град. Колекцията представя емблематични за автора творби от 80-те години на XX век, които той дарява на галерията. Те ще могат да се разгледат в следващите три месеца. За изложбата в Пловдив прстигнаха ръководителят на специалост “Керамика” в НХА проф. Божидар Бончев и асистента му Светли Евгениев заедно с техни колеги.
Бунтар, екпериментатор и новатор в керамичното пластическо изкуство, 82-годишният артист (роден на 25.07.1943 г. в София) и днес заявява, че макар да е завършил “Керамика” в Националната художествена академия (1974 г.) почти никога не е правил “керамика” в смисъла, който през онези години държавното художествено образование постановява.
“Защото по мое време “трябваше да пазим традицията”, а традицията означаваше да правим троянска керамика. Е, питах аз: “Те в Троян дали ще правят това, което съм изложил сега тук?” Имал съм доста разправии за това. Но аз бях попаднал при един гениален преподавател в Академията – проф. Венко Колев. Той като ни видя и каза “ти това ще правиш, ти това”, а на мен каза: “ти ще правиш, каквото искаш”. И аз бях много благодарен, защото ми даде свобода. Можете ли да си представите сега, че в ония времена в една огромна зала, в която има само сервизи и чайници, стои едно пано, на което има отливки от ръце? И те гледат. И, разбира се, не говорят с добро за мен…Но и това време мина.”
Освен на непокорния си характер това неприемане на ограниченията в изкуството творецът вероятно дължи и на тригодишното си обучение в столицата на Чехословакия в края на бурните 60-те години, тъкмо по време на преломните културни и политически събития на “Пражката пролет”, смазана през 1968 г. от войските на Варшавския договор. По волята на един жребий Александър Стефанов се обучава в изкуството на плаката и оформлението на книгата в Прага. Този интерес към полиграфичните техники дава дълготрайно отражение върху работата му с глина и порцелан пред следващите десетилетия. Скулпторът за първи път у нас използва техниката на ситопечата като надглазурна декорация в сериите си с фаянсови пластики.
“А за релефните форми, за торсовете имах друга своя “измишльотина” – на специална плътна хартия се отпечатват буквите и отгоре се слага лак. Той изсъхва, а после като го намокриш и повдигнеш, с него се повдигат и буквите. Режа си ги и ги композирам върху формата…” – сподели пред студентите художникът. Други свои технологични похвати той не разкрива докрай, все се надява, че някой млад изследовател може сериозно да се захване и да запише откритото и постигнатото от него.
Александър Стефанов е автор на редица паметници. Сред най-известните от тях е скулптурата на Стефан Стамболов в центъра на София, реализирана съвместно със скулптора Иван Славов и арх. Иван Аврамов през 1995 г. Художникът е участвал в пленери и изложби в страната и чужбина, има реализирани декоративно-монументални творби в Международен панаир Пловдив, участва в художествено-пространственото оформление на музеи и изложби, работи също в бластта плаката, оформлението на книги. Носител е на Голямата награда – Златен медал на Международната изложба – конкурс за силикатен дизайн във Валенсия, Испания, през 1978 г., както и на наградата на СБХ за 1990 г. за творбата „Ако всеки от нас… „
Член е на Съюза на българските художници от 1980 год. и участва във всички изложби у нас и в чужбина, организирани от съюза. Бил е член и на Управителния съвет на СБХ. Негови творби са собственост на: Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, Музей за декоративно изкуство, на галериите в Ямбол, Варна, Добрич, Габрово и Пловдив, както и в Германия, Франция, Холандия, Норвегия и Чехия.
Като близък приятел на алпиниста Людмил Янков след гибелта му Александър Стефанов издава втората му недовършена книга “Стената”. Тръгва сам на планираната с Янков експедиция в Тибет и след завръщането си издава книгата “Тибет – на покрива на света с Людмил Янков”.
Огромна тема, която изследва задълбочено десетилетия наред, е личността на Васил Левски – живот, революционно дело, предателство и гибел, отношението на поколенията към Апостола на свободата. Автор е на книгите с проучвания: ”Васил Левски в изкуството и паметта ни”, “Левски & Попа”, “Памятникъ на незабравимий българский поборникъ „Левский“ въ гр. София”.
“В изкуството е много е важно да се търси собствен почерк. С нещо да се отличаваш. Докато вървиш по пътя, да се учиш от грешките си” – съветва младите творци големият артист.
