Тайните на 175-годишния храм „Възнесение Христово“ в Дълбок извор (ГАЛЕРИЯ)

Големият зограф Алекси Атанасов вплита духа на Възраждането в стенописите в църквата

Изключително интересна е интерпретацията на сцената „Пророк Илия заколва свещениците”

Иво Дернев

Куп тайни разкри 175-годишният храм „Възнесения Христово” в село Дълбок извор по време на реставрацията, за която подробно ви разказахме точно преди седмица. Художниците Илия Ламбов и Сава Костадинов, които вече шест месеца работят по възстановяването на стенописите на големия зограф Алекси Атанасов не крият, че изписването на църквата е изумително. Не само с майсторлъка си, а и със сцените, някои от които са изрисувани по уникален начин. Според двамата изписването е направено със замах, а построяването на композициите е уверено и артистично.

Илия и Сава смятат, че Алекси Атанасов е бил повлиян от възрожденския дух от средата на 19в. и го пренася в творбите си. Вкарва своя интерпретация върху знакови сцена от Стария и Нов Завет, като вероятно с това е искал да внесе респект и у свещениците, и у миряните. И да им подссаже нещо.

Такава е сцената „Св. Илия заколва свещениците”, изобразена по изненадващо батален начин. В нея пророкът реже главите на последователите на Ваал.  „Тази сцена е старозаветна. Свещениците в са хората, които бутат народа към идоли, в случая към Ваал. Пророк Илия събрал хората, за да им докаже, че са в грешка и трябва отново да се обърнат към истинския Бог. И с чудо сваля огън от небето, за да запали жертвен огън за Ваал. Докато другите свещеници се молят на Ваал, но огън няма. И тогава Илия казва на царя на Юдея да премахне свещениците, защото водят народа към грях. Царят заповядва да бъдат убити. Но в случая, тук в храма, художникът интерпретира директно, че пророк Илия им отсича главите. Изобразено е като показно клане. А то не е така. Още повече, че религията винаги пази своите светци, дори да са извършвали такива неща, заради законите и морала. Вероятно с интерпретацията си Алекси Атанасов е искал да подскаже на хората, че идва време за борба”, допуска Сава Костадинов.

В сцената Избиването на младенците, авторът явно подсказва за мародерствата на черкезите, което е нов намек във време на повдигане на националния дух. По стените се открива и друга сцена, която рядко присъства в храмовете- Завещанието на Исак.

„Всъщност авторът постоянно прави съпоставка между Стар и Нов Завет. Което говори за много добро богословско познание”, казва Сава Костадинов.

Ето какво пише в доклада на Ламбов и Костадинов:

„В централната част на свода в средния кораб присъства едро изображение на Христос – Вседържител, поместен в медальон, в рамката на който е изписана годината 1869-та, когато са датирани и стенописите от втория мазилков грунд. „В по–голямата си част, живописта е с добро сцепление към основата и е издръжлива на механични действия. В най–високите участъци на вътрешното пространство, по сводовете, в големи по размер площи, се наблюдават сериозни поражения от тип деструкция на живописния слой, причинени от атмосферно – климатични действия , довели до химични и органични реакции. Стенописната декорация започва от средата на наоса – централната част от свода на средния кораб; по стените и сводовете на страничните два кораба намиращи се пред иконостаса и продължава в олтарната част зад иконостасното пространство, върху централната абсида, и сводовете над цялото олтарно пространство.

В сводестата част от пространството са разположени многопоясни, фигурални композиции, с повествователно описание на цикъл от евангелски сцени. В първия пояс на северната и южната стена над цокъла, са поместени фигури на светци, широко разпространени и изобразявани в християнските храмове по нашите земи. Северна стена: Свети Георги, Свети Йоан, Свети Кирил Безсребреник и присъствието на светец, който е традиционен и с особена почит в региона, където се намира храмът – Свети Модест (покровител на земеделците). Южна стена: Свети Козма и Свети Дамян, Пророк Илия, Света Екатерина. В средата на централния кораб е изобразен мащабен медальон с Христос Вседържител, от двете страни на който са разположени фигури на архангели – вестители и войни, в тържествена поза. Под тях върху сводестите стени на аркадите са изобразени поредица от пророци. В сводовете на северния и южния кораб са изобразени житийни сцени на Свети Георги и Свети Пророк Илия.В апсидата присъстват композициите с изображенията на светци литургисти. Над апсидата е разположена сцената Благовещение”.