Завистта няма почивен ден!
Бохемската карикатурна галерия на Борис Димовски чака да бъде открита в Стария град
Безценният храм на духа стои забравен в стаята за оперативки на Начо Културата
„Завистта няма почивен ден”. Тази филипополска мъдрост ви посреща на входа на един малко познат, но запазен и изключително ценен пловдивски храм на духа- карикатурната галерия на големия Борис Димовски в Стария град. Тя се намира в сградата на Общинско предприятие „Старинен Пловдив”, по-известна като оперативната Къща на Начо Културата, откъдето Атанас Кръстев е дирижирал живота в архитектурния резерват.
Помещението се намира в приземния етаж на постройката срещу Балабановата къща и там са се правили така наречените „оперативки” на Начо – сбирка на по кафе и питие с всички от бохемската пловдивска групичка. Между стените на съвсем малката стая, кръстена от Борис Димовски „cafeexposition”, се усеща целият аристократизъм, артистичност и дух, който е носило ежедневието на Начо, Слона, Йони Левиев, Ди Киро и всички от този кръг. Карикатуристът Димовски си е поиграл с четката върху почти всеки инч от стените на помещението. Рисувал е дори по единствения прозорец в стаята и вратата към нея. Всичко нарисувано седи недокоснато, запазено и носещо духа на онези скорошни времена, които липсват на много пловдивчани. Дори чашите за кафе в „офиса” са тези, които са използвали големите.
По стените ще видите всички чести гости на пловдивската компания творци в Стария град- от Иван Андонов и Батето, до Радой Ралин и самия Димовски, изрисувал себе си тук и там. Разиграл е цели сюжети, свързани с навиците и дори пороците на някои от най-големите български артисти, с типичното си чувство за хумор и изключителни си стил. Всъщност, това място е истинска съкровищница и трябва да бъде рекламирано и показвано като наша си, пловдивска, Сикстинска капела. Защото е символ на културния връх, който градът ни е покорил през миналия век и от който, надяваме се, никога няма да слезе.
Връх на ПАРВЕНЮшката простащина -същото, което в последствие след промените покрай новобогаташите се разви като БОРЧЕските МУТРИ- беше овластения от БКП да коли и беси в Града Начо „културата“. Забележителен с майсторското му подлизурство и подмазвачество към гостуващата НОМЕНКЛАТУРА от София; и въртящ ловък алъш=вериш със шепа пловдивски художници, на които той осигуряваше ОТКУПКИ =държавни и общински. Той НЕ КУПУВАШЕ!
Повечето показано е долен ФАЛШИФИКАТ в стил АКАДЕМИК БОЖО -оня дето строи Хрельови Кули връз Небет Тепета и се занимава с … вампири, от кулТУРСКОТО министерство на Режима БоБо2. „Карикатуристът Димовски си е поиграл с четката върху почти всеки инч от стените на помещението. Рисувал е дори …“ дрън-дрън глупости за смайване на заможните Албански туристки: добре документирани са ИСТИНСКИТЕ рисунки от Димовски, фотоапарати и тогава имаше. Нейсе
Подигравателно наречен „културата“ ДИКТАТОРЪТ НА ПРОЛЕТАРИАТА Начо – комунистически политкомисар- съсипа Стария Пловдив като го обезлюди от старите достойни семейства, за да „обобществи“ като настани в отнетите къщи Чиновници на Синекура. Разместените керемиди няма кой да им претърси. „Аристократизъм“ – тъкмо от това беше лишен Градът от един станимашки навлек.