Копродукцията между софийската и пловдивската опера ще е една от най-мащабните в града
„Евгений Онегин“ е пример за несбъднат човек, обяснява режисьорът на спектакъла
Паулина Гегова
Дни ни делят от дългоочакваната премиера на Държавна опера Пловдив – „Евгений Онегин“. Спектакълът е колаборация между нашата и софийската опера, с режисьор Вера Петрова от Софийска опера и балет.
„Евгений Онегин“ е един от най-известните романи на Пушкин, олицетворяващ руския романтизъм. Именно върху него, Чайковски пише музика, придобила огромна популярност из цял свят. На 8-ми април и пловдивчани ще могат да станат свидетели на този шедьовър, но за да ви запознаем малко повече с етапа на работа, се шмугнахме зад кулисите на залата в ГДК „Борис Христов“.
Самата опера е в три действия. Тя е доста по-схематична, отколкото романа. Не е толкова разнообразна и задълбочена от текстова гледна точка, но Чайковски добавя много нюанси с музиката си. В този й вариант присъстват 50 души хор, оркестър, солисти, 10 души балет и близо 160 костюма, които ще се сменят по време на самото представление.
Концепцията на копродукцията е интересна и по-различна от класическия стил.
Провокацията е да разкажа цялата история на самия Онегин като едно ретроспективно пътуване назад във времето. Вече преживял всички събития със задна дата, през дневника на Татяна ги препрочита и ги оценява по друг начин. Оценява стъпките в живота си и ги анализира, обяснява Вера Петрова.
Точно затова и декорите ще са олицетворение на един сън. Сцената ще се разделя с тюл, който ще играе ролята на условна стена на неговата стая. Когато бива осветен, ще става прозрачен, за да се види как върви действието в миналото. Когато героят влиза в самото действие, той ще влиза в него активно, както е било по времето, в което се е случило. Освен тюла, на сцената ще се издигнат и масивни 8 метрови кулиси, които правят въртеливи и успоредни на сцената движения, за да пресъздадат различни ситуации или пространства. Те могат да се превърнат в стая, градина, бална зала, спомен и други. Неслучайно са изградени от стъкла, за да придобият тази специфична прозрачност, а самите стъкла са опръскани, за да отразяват светлината от прожекторите.
Самите преговори за колаборация между двете опери са започнати от много време и ето, че най-после д-р Нина Найденова и акад. Карталов от столицата поставиха копродукция на българска сцена, нещо, което е често срещано в чужбина. Идеята е, че декорите и костюмите се правят съвместно, но когато се играе на дадената територия на театъра, се играе от артистичните звена в съответния град. С други думи, когато представлението е поставяно в Пловдив ще се насладим на трупата на Държавна опера Пловдив, а когато е в София, на Софийска опера и балет. Така се вижда как работи всеки екип, обменя се опит и се създават контакти.
Цялата статия и снимки може да видите на КАПАНА.БГ
