Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. Днес ще надникнем в домовете зад вратите на две интересни къщи, за да видим техните малки тайни:
Богатството на къщите по улица „Иван Вазов“ не се крие само в техните прекрасни фасади и достолепния им външен вид. Много от тях пазят различни малки богатства, тайни, на които понякога не обръщаме никакво внимание, но са също толкова ценно културно наследство, като самата фасада.
Днес ще се спрем на две къщи, строени по времето, когато улицата все още е била „Станционна“. Едната от тях е домът на Иван Андонов, революционер и по-късно политик в новоосвободената българска държава. Тогава това е била първата къща до ЖП-гарата, почти извън града. Днес е почти невидима на Колелото до гарата, зад новопостроени бараки, едва спасена от плановете за събаряне през социализма.
Там все още живеят наследници на Иван Андонов. Къщата е построена от арх. Йосиф Шнитер още, когато не е имало кръгово движение, а е била свързана с улица „Станционна“. През годините районът се преустройва и днес тя е далеч от улица „Иван Вазов“, но по душа е част от историята ѝ.
Освен външната ѝ архитектура, къщата е интересна и отвътре. Още преди няколко години наследникът Андон Андонов, бивш областен управител, ни разведе вътре и ни показа богатствата, за които той лично се е грижил и реставрира с огромна любов и умения. Днес той продължава да се грижи за това къщата да е в прилично състояние, доколкото възможностите му позволяват.
Така с много труд, той е успял да реставрира страхотните щори. По много подобни къщи днес се слагат съвременни ролетни щори, докато той е успял да спаси оригиналните дървени устройства, заедно с механизмите за отваряне. Също както и най-модерните днешни еквиваленти – даже и по-добре от тях – старите дървени щори се отварят настрани, наполовина, нагоре, по всякакъв начин, за да е удобно на живеещият вътре.
Вътре Андон Андоново пази не едно и две чудеса от историята на къщата или събрани, и реставрирани от него. Така той пази любопитни примери за радиоапарати от 30-те години, както и по-късни такива, телефони, часовници, мебели и други интересни семейни ценности.
Всяка къща, вероятно, има своите малки изненади. Ще погледнем зад оградата и на една друга къща до Библиотеката, която днес обитава семейство Джугаланови. Историята на самата къща е забулена в мистерия. По стила на сградата е очевидно, че е строена в края на миналия век. Проектът напомня стила на арх. Шнитер, но и на другите му колеги от периода – швейцарецът Емануил Лупос, гръкът Димитриос Андроникос и др. Кой точно е начертал този дом, и кой първо е живял в него, не се знае. Сегашното семейство взема къщата малко преди 9 септември, но не успява да се настани там чак до последните години на социализма, тъй като – като в много други подобни къщи по центъра – там са били настанени и други наематели в някои от стаите.
Днес вътре ни покани архитектът реставратор Жана Джугаланова. Тя ни показа интересният механизъм, с който една от вратите в къщата сама се затваря. Вместо съвременните раменни устройства или пружини, прези 130 години майсторите са измислили пантата на вратата да е изрязана по диагонал. По този начин след отваряне, тя постепенно и бавно след това се връща обратно в затворено положение – механизъм, който работи безотказно и до днес.
Друг интересен запазен детайл е устройство, с което прозорците могат да се фиксират в отворено положение. Малко зъбче, монтирано в рамката на дограмата излиза и блокира крилото на прозореца, да не се затваря. Копче до него пък освобождава зъбчето, за да може прозорецът да се затвори при нужда. Освен самата дограма, запазени са и прекрасните дръжки на прозореца.
Тук, както и в много други къщи, са запазени и прекрасните стари стълбища. Може би изградени по-късно, при последвало разширяване на къщата, те са интересни с това, че са без вертикални подпори. Всяко стъпало е закрепено по специален начин за стената и така стълбището е свободностоящо. С достатъчно грижа е запазен прекрасният дърворезбован парапет.
Подкрепям Майнъ
Понякога стеснителният „краставичар“ се престрашава да си подшише многословното откровение късно надвечер.
За да не се налага като Именит, де, като Академик (на БАНда, без да си е взел поне задължителните поправителни за какво да е Вишо, макар и изкуствЕНоведческо)
На всичко и на всеки си критика… ти някога казвал ли си „добра“ дума? Как се живее с човек като теб?