Инж. Тихомир Стоянов дава зрение на роботи, така че умните машини не само да виждат, но и да разбират видяното, за да опазят хората
Когато инж. Тихомир Стоянов завърши докторантурата си, неговият робот със сигурност ще възкликне: видях! Е, може би няма да го каже на глас, защото още няма глас, но зрение със сигурност ще има. С „очите“ на роботите докторантът в Техническия университет – филиал Пловдив е започнал да се занимава още като студент в бакалавърската стeпен на обучението си. После и като магистър в същия ВУЗ.
Но сега, както сам той казва е решил да навлезе по-дълбоко в роботиката вече от научна гледна точка. И така избира тема за дисертацията си: „Разработка на алгоритми за управление на роботи-манипулатори чрез компютърно зрение“.
Като учен, инж. Тихомир Стоянов счита, че трябва да се върне назад във времето, за да разбере кога хората са решили да дадат очи на роботите.
„Още от 60-те години откакто има роботи, хората се опитват да им дадат „очи“. Защото виждащият робот е по-ефективен, а и защото невиждащият робот може да се окаже опасен за човека. Опитвам да развия такива алгоритми, които чрез периферни устройства за зрение да подаваме сигнали към робота и той да разпознава предмети. Това става чрез сензор за компютърно зрение и алгоритми за разпознаване на образи.“ – обяснява инж. Стоянов.
В управлението на робота има много математика, с която младият учен е на „ти“. За дисертацията си използва роботите и камерите, с които университетът разполага. Големият въпрос е доколко може да ги накара да работят заедно. За „роботската“ част на дисертационния си труд той разполага с роботизирана мобилна платформа, с роботизирана ръка, и 2D-камера – именно тях трябва да научи да работят заедно, за да станат мобилен манипулатор. Ако реши да усложни задачата си, така че зрението на мобилния манипулатор да бъде 3D, тогава ще трябва да добави лазерен далекомер плюс различни алгоритми за управление.
„С камерата получавам информация за една двумерна равнина, докато роботът се движи в тримерното пространство. Това е трудност, която трябва да преодолеем заедно с моя робот. Ако и камерата е 3D изчисленията стават по-сложни и целият процес става по-бавно. Така че опитвам изчисленията да не са толкова сложни и дълги, а роботът да се движи сравнително добре в тримерното пространство.“ – обяснява инж. Тихомир Стоянов.
Когато приключи с всички изследвания ще има алгоритми с визуална обратна връзка за управление на робота. Тези алгоритми ще могат да служат и на други роботи да прогледнат, след като се направят допълнителни настройки, разбира се.
„Всъщност алгоритмите, които проектирам може би ще имат изкуствен интелект, който използва невронни мрежи и размита логика, за да видя дали няма така да постигна по-добри резултати“, коментира същността на своята докторантура Тихомир Стоянов.
Той обаче си задава и философският въптрос: ами ако с работата си направи така, че изкуственият интелект надделее над човешкия? Дали тогава роботите ще имат нужда от хората?
“Не мисля, че това е възможно, но като учен трябва да допускам и това. Във всеки случай в моята работа категорично прилагам първия принцип на роботиката, описан от Айзък Азимов – роботът не може с действие или бездействие на навреди на човека.“ – заключи инж. Тихомир Стоянов.
Той счита, че зрението, което ще даде на своя робот, може да се използва и в различни насоки.
Снимка на корица: pixabay
