Архивите разказват: Лозите в Капана
Най-красивата асма в квартала увенчаваше ул. „Абаджийска“
На Широкото има цели пет
„Може и да ви е направило впечатление, а може би – не, но почти всеки дом в „Капана“ имаше лоза, засадена до входа. Така прозорците имаха естествена сянка през лятото, а и беше зеленко, красиво. Лека-полека зеленина изчезна…“, разказва с носталгия коренякът Боян Боянов в коментар под снимката на корицата*.
Буйни, слаби, криви, стройни, сенчести, оплетени, безплодни, оставени на милостта на времето и на моменти почти абстрактни. Така изглеждаха асмите в Квартала на творческите индустрии през 2018-а, които сме ви показали във фоторазказ за Трифон Зараезан. Увлечени в емоцията на делника повечето преминаващи през Капана дори не подозират за съществуването им. Но те са били там векове, посадени от някога грижовни ръце.
Едни са пропълзели по фасадите и вече са оплели клони с близките дървета, като тези на ъгъла на ул. „Йоаким Груев“ и ул. „Христо Дюкмеджиев“. Цели три тънки и високи, чак до тавана на втория етаж на сградата.
Широкото се явява мястото с най-много лози в Капана. Има още две асми, които излизат от дупка в паважа пред входа на магазина за електроуреди на едноименния площад Марукян. Собствениците на обекта са оплели разклоненията около специална дървена конструкция и лятото лозовите листа правят красив сенник над входа, а и връзват няколко чепки грозде, колкото да не е без хич.
На Трифон Зарезан единствената асма в квартала, която е виждала скоро лозарска ножица, е най-младата такава. Намира се на улица „Магура“ № 1А и е съседка на стрък жълта роза. Двете са единствените живи растения на мъничката уличка.
В единия ѝ край има две отрязани парчета, на завоя с „Атанас Самоковеца“, които се използваха доскоро за модната декорация тип „Асма с изкуствени рози“.
Най-ниската лозница на Капана се е кривнала на ъгълче на ул. „Константин Стоилов“, като че ли се опитва да надникне какво се случва на съседната пресечка. Малко по-надолу по посока Джумаята една друга пълзи опъната като струна по фасадата на сградата, провира се зад бръмчащото външно тяло на климатик и превзема небето над балкон миньон.
Успоредната улица „Абаджийска“ е приютила красавици, расли самобитно през времето. Няколко от тях увенчават входа на най-старата останала книжарница в Капана. На тях вече не им стига да растат нагоре и завиват към средата на уличката, може би, за да ги забелязват по-често минувачите.
Най-красивата асма в квартала увенчаваше ул. „Абаджийска“. Визията и символизира събирателния образ на виното като усещане и философия. Тя е всичко онова, което оформя съвършенството на Еликсира на боговете: климат, почва, местоположение, културата, сред която расте, начинът на отглеждане и инстинктът на хората към тяхната земя…
Към днешна дата и нея вече я няма. Някоя я отсече в дъно.
*кадърът е публикуван от Марин Киров в FB групата „Акция Фото Пловдивъ“ и показва ул. „Железарска“ през 1986 г.
Приятно, четиво, добре илюстрирано и мисля малко опасно – все някой ще реши, че тези лози , нямат място в това „високо интелектуално“ място (квартал).