Съвременното европейско изкуство на младите

Актуално Живот Култура Новини

Автор: Мартин Николов

Какво е изкуството? Едва ли може да се даде еднозначно определение. Все пак това зависи от личностните възприятия и усещания. За едни то е храна за душата, за други – начин да избягат от реалността, за трети – форма на изразяване. И още, и още, и още.

Ето например Ангелина Сапаревска, със сценичен псевдоним Анжели. Тя открива музиката благодарение на родителите си. И едва на 14 години не може да си представи живота без нея.

Чуйте  подкаста тук:

<div

„Трябва да си смел, особено когато пишеш собствена музика. Много хора могат да те критикуват, да ти казват, че нещо не е добре и не им харесва. Но също така трябва да си отстояваш мнението. Аз харесвам това, което съм направила и не ме интересува чак толкова много, ако има един човек, който не го харесва. Защото аз се гордея с това, което съм направила. Защото, когато умра, е останало нещо красиво след мен, дори и другите да не го виждат.”

Перфекционизмът във всяка област от живота е типичен за т.нар. Поколение Z. Изкуството не прави изключение. Стремежът към него е постоянен. Ангелина Сапаревска е типичният пример.

„Винаги има нещо, което може да стане по-добре. Обаче няма как да стигнем до перфектното. Като класически пианист, колкото и да се опитваме да стинем до звездите, няма как да стане, но трябва да се гордеем, че сме се приближили все повече и повече от миналия път.”

За всяко поколение е типично да променя както себе си, така и средата, в която расте и живее. Отричането на авторитетите също е типична форма на поведение. Музикантът Даниел Елисеев, който дава уроци по китара, наблюдава, че приемствеността между поколенията от проблем в миналото вече е нещо нормално днес.

„Аз мога да споделя, че на този етап, в момента, виждам някаква приемственост. Тук, в последните десетина години, може би, някъде. Преди това, за съжаление, не съм го виждал. Не искам да обидя никого. Но някак си така и не се изгради, не остана някаква връзка, както е характерно за западния свят, където някак си се репродуцират, изграждат се нови музиканти и групи, те се съпортват, по-възрастните музиканти съпортват по-младите, дават им път и посока, за да вървят нанякъде. Тук това сякаш го нямаше преди, но последните години аз това го виждам и това много ме радва.”

Думите на Даниел Елисеев се потвърждават от Максим Христов, който заедно с Виктория Парушева, Милица Кирякова и Никола Бочков е част от китарен квартет в Националното училище по изкуствата „Добри Христов” във Варна.

„Аз бих казал, колкото и да познаваме китарата, колкото и години да свирим, пак е хубаво да има някой по в нещата, с повече стаж и опит житейски и всякакъв до нас.”

Погледът е обърнат назад. Към образците от миналото.

„Аз слушам такава музика, която да ме накара да се чувствам цял отвътре или наистина да ме накара да скоча на два крака и да скачам. Или пък като съм в лошо настроение да ме успокои. И просто музиката в днешно време, най-новите, най-новото поколение, които продуцират – просто слушам и не чувам, няма го това нещо, това чувство, което го има като слушаш качествена музика поне според мен.”

Според преподавятеля по музика Марин Попов Поколението с буквата Z обича да експериментира.

„Мислят, че ще им се получи от самосебе си. Ще натиснат едно копче, изведнъж китарата ще засвири сама и всичко ще стане прекрасно. След което си дават сметка, че не е точно така и се изискват усилия, репетиции. И като всяко едно нещо, така и музикалните инструменти изискват репетиции, и труд. И колкото повече го полагаш, толкова повече се получава резултатът. Но със сигурност, със сигурност при тях има много по-голяма възможност за модели, различни модели, на които да подражават. Било то ютюбър, било то някой, който им показва таблатури за съответното парче, било то самите таблатури, било то самите ноти. Имат много по-голям достъп до информация. Просто въпросът е да успеят да я намерят.”

По-можещи, по-знаещи, по-технологични. Това са три определения, които идеално се вписват в профила на младите хора, които се занимават с изкуство. Без значение дали опъват струните на китарата, пръстите им тичат по клавишите или ежедневно са изправени на стенката. Днес техниката е на много по-високо ниво от миналото, според Екатерина Веселинова – Ека, която 13 години се е занимавала с балет.

„Хореографията, това което наблюдавам в нея последните години, много по-интерактивна е сякаш. Просто самата хореография имам чувството, че много повече комуникира с публиката, отколкото ми се е виждало, когато бях по-малка. Може би това е и защото самото поколение изисква много голям вид комуникация със себе си и с това, което гледа, понеже е малко трудно да му задържиш вниманието. И също хореографията е доста по-сложна, трябва да има много по-впечатляващи елементи освен комуникационни.”

За поколението, родено между 1996 и 2009 година, съществува един общ факгор, който го обединява. И това са интернетът и технологиите. Без значение от формата на изкуството. Което променя възприятията, категоричен е Константин Костов, главен асистент в Националната художествена академия.

„Поколение, което слайдва бързо по екрана и възприема за по-малко от две секунди художествено произведение. Имало е такива психологически и дори бих казал медицински изследвания, че едно художествено произведение преди, може би, 10-15 години се е възприемало за 7 секунди. Т.е. ние сме в галерия, гледаме една картина и за 7 секунди ние можем да обземем това, което тя ни представя. Ако не ни е направила впечатление, ние ще се върнем. Можем да прекараме време пред нея, ако нещо е свързано с нас, много дълго да проявяваме вниманието към нея. Но, както се казва, флиртът с художественото произведение е ставал за 7 секунди. Сега, мисля, че изследванията показват, че това става само за 2 секунди. Т.е. дори за много по-кратко време ние като перцепция възприемаме много по-бързо информацията.”

Въпросът, който Константин Костов поставя, не е отправен само към Поколение Z. А към всички поколения. И той е:

„Дали обземането на информация е всъщност разбиране на същността. За мен, разбирането на изкуството се случва, когато се прояви внимание към него. Това изисква време, това изисква настройка и това изисква особено състояние. Което наистина в момента не ни се предоставя. Светът е активен, светът е агресивен, той предлага много, дори произвежда много. В една ситуация, в която се произвежда много, трябва да бъде направен избор, кои са стойностните неща и кои са нещата, които просто продължават да се мултиплицират.”

Дамян Косец, директор на галерия SLOART в Словения, която се занимава със съвременно изкуство, допълва.

„Технологиите днес много се намесват в този свят на изкуството. Да кажем, че днес художниците използват технологиите много повече за комуникация, може би дори за продажби, така че те са много свързани във всички тези социални, дигитални мрежи, използват и някои чуждестранни платформи за продажби, така че технологията навлезе в това младо поколение и те всъщност ги използват в ежедневната им работа, продажби, комуникация и т.н.“

Техниката днес е неотменима част от ежедневието. Всеки, който притежава смартфон, снима, качва снимки в социалните мрежи и определя себе си като фотограф. Т.е. техниката се превръща в основно човешко качество. А снимащият я използва, за да се реализира в света. Коментар на Христо Калоянов, куратор на свободна практика, който се занимава със съвременно изкуство:

„Има промяна в техниките, но мисля, че днес разполагаме с много повече, отколкото можем да работим, защото тогава, а и като съм слушал разкази на, примерно, набор ’70 – „О, намерих фотоапарат, толкова е интересно, пък как се проявяват ленти, пък тази лента каква е, пък другата каква е…” Т.е. има едно любопитство и треска, защото всичко е ново, всичко е оскъдно, всичко трябва да си го намериш сам и да го разбереш как работи. Като работилница е малко. Днес всичко е подръчно. Излизаш на улицата и веднага можеш да хванеш телефона, и да започнеш да снимаш, можеш, да намериш каквато и да е камера, какъвто и да е обектив. Всичко се купува и всичко се продава, сме го извели до крайност към днешна дата. И е изцяло до колко това любопитство може да бъде съхранено като друго човешко качество. Не само да е технично, но и да е любопитно, да сътворява формата по някакъв начин. Защото експериментите от едно време, от по-младите поколения, които са били тогава, са били точно от любопитство към техниката, която използват. И по-скоро хората, които имат любопитство към техниката и не само, по-скоро се насочват към сферата на изкуството или дизайна. Но машината, която купува и продава, в крайна сметка иска завършеното и изчистено изображение, което не е толкова авторско да кажем, колкото технично.”

Яна Стоянова се занимава с моден дизайн. Студент, втори курс. Поставя началото и ръководи клуб за изкуство и дизайн в университета.

„За мен изкуството е навсякъде около нас. Неизбежно, поне за мен. И примерно защо избрах моден дизайн. Защото е възможност да носиш изкуството постоянно със себе си. Аз също така проявявам интерес и към татуирането например. Понеже това е също такъв вид форма на себеизразяване чрез изкуството, което е постоянно с теб, не е окачено по стените вкъщи, когато нямаш винаги достъп до него. Което не означава, че омаловажавам този вид изкуство. То си има съвсем друга естетическа стойност. Но за мен изкуството е възможност да пътуваш през времето и пространството, да споделиш идеи с хора, които не си познавал, а може би са имали същия мироглед като твоя и е невероятна възможност точно за комуникация. Изкуството за мен е основно комуникация.”

<div

Комуникацията обаче върви в две посоки. От една страна хората на изкуството комуникират със себе си, поглеждат навътре в себе си. От друга страна комуникацията се премества отвън и е насочена към заобикалящия свят. Лимит обаче не съществува според Яна Стоянова.

„Не мисля, че има някакъв лимит на това как можем да комуникираме с изкуството, с кого. Има си примери за това. Изкуството пътува в космоса. Това е отговорът – комуникация с бъдещето, с миналото.”

Родените между 1996 и 2009 година предпочитат не да гледат живота отстрани, а да го живеят пълноценно. Младите хора, които се занимават с изкуство не изглеждат по-различно. За тях е важно то да бъде точно и ясно част от момента, коментира Яна Стоянова. При нея е точно така.

„За да съм по-конкретна – като цяло всеки един проект, който започвам, има конкретно послание, концепция, която е строго конкретна. Основното, което бих искала да комуникирам, е нуждата ни да еволюираме като вид. В това са насочени по-скоро моите проекти. И това да докоснем по-навътре в себе си частици, които не познаваме, като подсъзнанието и неосъзнаваното, което е в нас. Защото там, според мен, има много повече информация за същността ни, която трябва да разкрием по някакъв начин. И това смятам, че може да бъде достигнато и просто като се занимаваш с изкуство. А не толкова – само като го наблюдаваш. Това е другото нещо, което искам да покажа чрез моето изкуство. Опитвам се да създавам такъв тип проекти, които избягват пасивността, т.е. са по-интерактивни. Смятам, че хората трябва да взаимодействат с изкуството много повече. По всякакъв начин да ангажират всички сетива. Това е също нещо, което бих искала да комуникирам с останалите.”

Дамян Косец от словенската галерия SLOART е категоричен, че социалните теми са една от основите, на които стъпват в своето изкуство младите хора от Поколение Z.

„За младите хора по отношение на тенденциите в сферата на темите, тази млада публика или тези млади художници са много критични към тези класически теми, които в момента се случват в тази среда. Екология, малцинства, човешки права, неравенство – расово и икономическо и други разделения. Именно тези теми се появяват най-вече в произведенията на изкуството на младите художници и след това те изследват тези области и след това ги комбинират с технологиите. Една от темите, която беше много популярна сред голям брой художници през последните няколко години, е този коронен въпрос и как този период се отрази на междуличностните отношения.“

А дали това поколение се опитва да преосмисли миналото? Със сигурност, твърди Христо Калоянов, куратор на свободна практика, който се занимава със съвременно изкуство. Самият той го прави.

„Тук си струва да се спомене, че е много засилено и в съвременното изкуство и използването на архиви, преосмислянето на архиви. Самият аз също лично имам голяма интерес и работя с архивни фотографии в някои от проектите си. Понеже тези стари кадри сами по себе си не казват много – тук има двама души и един камион. Добре, това може да са селски хора някъде, това може да е граничен пункт, където се пренася контрабанда, това може да е турското население, което ’86 иска да се изнесе. Сама по себе си фотографията нищо не ни казва. Във вестника това най-лесно може да се види. Но използването на архивни кадри днес да кажем в такива архивни изследвания, е опит по някакъв начин да се интерпретира, да се преразкаже миналото, да се преосмисли то, с което мисля, че се преосмисля и фотографската хартия върху, която се печата, как тя се представя, как този смисъл стои до друг смисъл от днес.”

И разбира се, необходомо е да има социална ангажираност. Не само фотографията, а изкуството като цяло. Поколение Z не може да стои и да гледа отстрани, то иска да участва в процесите. Такъв е погледът на Екатерина Веселинова – Ека.

„Сигурно някой би могъл да се забавлява с балета, но аз лично, занимавайки се толкова години с балет, аз лично не мога да се забавлявам като го гледам. Аз го виждам по начин, по който да изразиш себе си. Виждала съм, естествено, хореографии, които са с цел забавление, но по-голяма част от хореографиите изразяват нещо, те са направени по даден проблем. Аз мисля, че я има и трябва да я има, защото самото ни поколение е такова, че иска много голяма социална овързаност. Мисля, че е характерна черта за него, че много се интересува в момента от социалните проблеми на обществото. Интересува се и даже по-често от социални политики. И много често, дори когато говорим на икономическа тема, пак стигаме дотам къде хората ще са по-щастливи.”

Изкуството е само една от формите за постигане на щастието. За младите хора от поколението Z, които се занимават с него, то е основният инструмент за това.

Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с “Под тепето”.

<div

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.