Сашо от Караджово плете кошници на древния римски път в сърцето на Пловдив

Актуално Градът Живот Култура Новини

В поредицата за хората, които творят във времената на повсеместна световна криза Под тепето ви запознава със създателите в ерата на Сovid-19. Те са сред нас, те ходят по улиците на древния и вечен град под тепетата и както са казвали дедите ни „не седят мирни“. Запознаваме ви с немирниците, творящи  в период на локдаун.

Вторият портрет е находка на първия герой в поредицата.

Ела да те науча да плетеш кошници,“ това казал Сашо от Караджово на „акушерката на плетени кукли“, за която ви разказахме в статията  Плетените фантазии на един журналист  – Веселина Божилова и нейните кукли.

Уловила го е седнал почти на римските плочи в Археологическия подлез да плете от изсушени върбови кори кошници за близкия цветарски магазин.

Дали по римско са плели кошници? Сигурно. Едно такова историческо ми стана…“, споделя Веселина Божилова.

Плели са и още как, показват историческите справки. Кошничарството е древен и почти изчезнал занаят, но все още има майстори, които го практикуват. Във всяко българско семейство до средата на XX век е имало поне няколко плетени коша – за плява, брашно, грозде или въглища. Те са използвани в ежедневната селско стопанска работа. Освен тези плетени съдове има и такива, които се използват в домашния бит. Такива са различните видове кошници и панери.

Много усилия са полагани в миналото кошничарството да не остане занаят само за любители, а кошниците – за лична употреба. Кошниците се правят от лескови, дрянови или върбови пръчки. Дърво, което хем е здраво, хем може да се огъва.

Снимки: Веселина Божилова

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.