Радослав Гизгинджиев – Бандитът на българската литература

Радослав Гизгинджиев е млад творец. Едва на 29 години, но е оставил зад гърба си множество произведения, чиято бройка с всяка изминала година се увеличава. Завършва кино режисура при Дочо Боджаков, а след това почва да учи филология във Великотърновския университет. Начетеността помага професията му да се развива в положителна посока, съчетавайки театъра и киното с писането на книги. Макар и трудоемко, симбиозата между трите дяла на изкуството се слепват помежду си, допълвайки се, а понякога може би и черпейки едно от друго. Висш идеал за една творческа личност е факта, че тя не може да се занимава само с едно дело. Нетърпелива, кипящ от идеи, тя се нагърбва да твори и да твори, докато сили и дъх не й останат. Така е и с Радослав. Многолик и многопластов, той създава филми, пише драматургия и романи, забързано и в постоянство, а изглежда за сега умората не го е настигнала. Дебютът му в лигата на големите е екранизацията на разказа "Изпуснати думи" от Елин Пелин, където залага на опитни и познати актьори като Койна Русева, Георги Вачев, Анелия Ташева и други. 

Първият му роман "Рай" излиза в края на 2012г. хвърляйки в шок писателското и книгоиздателско съсловие. Книгата е обсъждана и дори неприета от професионалните критици, но в същото време преиздавана повече от пет пъти. Следва "Страници от Рая: Дневниците", а през 2015 година на пазара се появяват и продълженията на "Рай" – "Вратите – Рай II част" и "Пеперудите – Рай III част". Странно как в творчеството му фигурира тази така къса, но стойностна дума, която се опитва да ни извиси и доближи до небесата и тяхното послание. Годината беше успешна за Гизгинджиев, който направи национално турне специално за трилогията. 
Паралелно с това в големите градове се играят четирите монеспектакъла, които авторът сам е написал и режисирал: "Тук ли си?" с участието на актрисата и певица Йоко Захариева, "Любовта не може просто да отмине" с носителя на ИКАР за "Златен глас" – Симеон Владов, "Въпреки всичко" с Диана Димитрова и "Моето име" с пловдивския актьор – Стефан Иванов. Радослав е космополитен човек. Винаги в движение, винаги зает с работа, живял в Търново, София, Пловдив, за младият талант няма спирачка. Чудно с какво ли ще ни изненада през идната година. Ще го попитаме лично.

-Радо, първият ми въпрос е леко реторичен, защото един създател обича всички свои рожби, но все пак кино, театър или литература? Свързани са пряко, но как ти ги разграничаваш, как ги съюзяваш, някое изпреварва ли другото?

Най-голяма страст имам към изграждането на драматургия, а тя може да градира и да бъде изразена чрез кадър, жест и текст. И трите неща са много специални за мен, но ме карат да се чувствам по различен начин, макар че ме обсебват изцяло. На първо място търся начин да предам/създам емоция, която да има форма, а след като това се случи искам въпросната емоция да завие и да се промени до пълна неузнаваемост. И накрая да носи послание. Истината е, че за мен изкуството е инстинктивност – никога не знам как ще ме настигне и не мога да кажа кое доминира. 

-Каква е причината според теб за критиката към романите ти?

В началото приех нещата много лично и се ядосвах най-вече на това, че във въпросните „критики“ повече обиждаха мен, отколкото книгите ми. После си дадох сметка, че никой интелигентен човек не би могъл да вземе насериозно това отношение от страна на критиците и спря да ми пука. Дори съвсем наскоро се появи класация „Книгите, които не трябва да четете“ и на първо място беше „Рай“, на второ „50 нюанса сиво“, а на трето бяха книгите на Хорхе Букай.  

-Мотивира ли те това или те обезсърчава?

Нито едно от двете, истината е, че вече ме развеселява. За мен е важно читателите да харесват това, което вълнува мен чрез книгите ми, а освен това и аз харесвам хората, които ме четат – позитивни, модерни и космополитни.

-Защо на кориците присъства твоя лик? Не е ли признак за егоцентризъм или смисълът е много по-дълбок?

Заставам с лицето си пред всичко, в което съм оставил и душата си. Тези книги за мен са много важни – кармично важни. Предварително знаех, че това няма да се хареса на много хора като проява, защото в книгоиздаването се интерпретира като чиста проява на его, освен ако не говорим за биографична книга. В определен смисъл трилогията е и автобиографична. 

Цялото интервю с автора можете да прочетете в КАПАНА.БГ