По следите на тютюна в Пловдив

Източник: Lost in Plovdiv

Според разкази на директора на Историческия музей Стефан Шивачев: „Преди Балканската война Пловдивски окръг е на трето място по засети площи с тютюн, след Хасковски и Дупнишки. През 1914 година той излиза на второ място, а след войната – на първо с 59 190 декара засята площ. След войните производството и износът на висококачествен тютюн от България е изравнен с този на Турция и на Гърция, а през периода 1919-1923 г. турският износ е значително надвишен“ Впоследствие развитието на индустрията продължава и Пловдив успява да се изгради като „най-големия център на преработката на тютюни в България и производството на цигари.“ 

В годините около двете световни войни и след тях с тютюна са свързани както редица обществени дейности – труд, бунтове на тютюноработниците, благотворителност, така и архитектурни артефакти (тютюневите складове) и литературни конкретизации по темата. 

През изминалия уикенд доц. д-р Младен Влашки и Теодор Караколев в рамките на „Духовни маршрути“ Пловдив разведоха една доста голяма група, „жадни“ за знания пловдивчани,  по следите на тютюна в Града под тепетата и ни разкриха интересни факти и истории, свързани с индустрията и отражението ѝ в литературата.

Обиколката започна пред сградата на Централна поща, където бе направено въведението за значението на агрокултурата в икономиката в Пловдив и връзката ѝ със сюжета на великия роман на Димитър Димов – Тютюн. Тук бе очертана и темата за благотворителността, като един от най-ярките примери е „Домът на благотворителността и народното здраве“, за чиято издръжка търговецът Димитър Кудоглу предоставя свои два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов“ на стойност 15 милиона лева, които сам наема за 800 000 лв. и тази сума внася ежегодно за издръжка.

Втората спирка по маршрута бе складът на предприятието на Магърдич Томасян. Той още през 1872 г. открива в бакалницата си специално отделение за рязане на тютюн с два хавана. Едва 15-годишен, Магърдич Томасян се сдружава с друг арменец – Кеворк Гарабедян, за да създадат обща фирма, наречена по-късно „Тютюноработилница „Златен лъв“ на М. Томасян и сие“. Всъщност с работилницата в Капана се поставя началото на първото тютюнево предприятие „М. Томасян и сие“, собственост на съдружниците Томасян и Гарабедян. Търговията потръгва и се налага внасянето на машина за рязане на тютюн с ръчно колело. Тя е заменена през 1903 година с машина-резачка с мотор, което се смята за началото на модерното обработване на тютюн в България. Четири години по-късно цигарите „Томасян“ първи получават златен медал за качество на международното изложение в Лондон. 

В складовете на компанията за първи път в Европа възниква бунт на хората срещу социалистическата власт малко след смъртта на Сталин.

След това групата се отправи към останките на емблематичния склад на Ориент Табако, находящ се на ул. Одрин 8. Именно за него се смята, че е прототип на Никотиана от романа на Димов, а в момента според решение на последна инстанция на съда той е  със защитен статут от държавата като културна ценност и собствениците трябва да го възстановят и укрепят, което за съжаление не се случва…

Хубавият пример за използване на материалното наследство от производството на тютюн под тепетата бе посочено в лицето на два от складовете на Екзарх Йосиф – този, в който сега се помещава фитнес зала Тотал Спорт и пространството срещу нея СКЛАД, където по време на Пловдив – Европейската столица на културата бяха офисите на Фондация 2019, а преди това се помещаваше мебелен магазин. Преди сградата е била собственост на акционерно дружество, известно като КАРТЕЛ и е една от доста добре запазените и поддържани, поне в обживената към момента част.

Тютюневи складове е имало на редица места в Града под тепетата, като  някои – дори може да ни се сторят немислими – Синдикалния дом, къщата, в която днес е експозиция Златю Бояджиев и др. Разбира се, по-голямата част от тях са се строяли в близост до Централна гара, за да е по-лесно с извозването на стоката, а точно по това време доста активно се е застроявала днешната Иван Вазов и е имало на разположение големи парцели.

Около „Борис Христов“ е и една от нишките за свързаността на писателя Димитър Димов с Пловдив. В града, като доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет, той е живял на няколко места – в Търговската гимназия, където се е намирал първоначално факултетът, в т. нар. Занаятчийско училище, днес ПГ по вътрешна архитектура и дървообработка (в ъгловата стая с балкон) и за кратко на улица „Антим І“ № 14 .  За прототипите на героите и идеите, които Димов черпи под тепетата, сме писали подробно в текста си как Пловдив е свързан с романа Тютюн на Димитър Димов.

Точно до „Антим І“ № 14 завърши и почти тричасовата разходка, където доц. д-р Младен Влашки прочете откъси от мемоарите на Любен Станев, а Теодор Караколев разкри детайлите около впечатляващата архитектура на къщата на Каишеви, също използвана за филмова площадка при заснемането на романа на лента. Тя е една от най-ярките примери за свободностоящи богати еднофамилни къщи, представители на ранния модернизъм. Архитектът е Светослав Грозев.

Къщата е изградена върху парцел с много голяма денивелация и неправилна трапецовидна форма, поради което, за да стане възможна правоъгълната форма на помещенията, са направени няколко еркери-отстъпи, строителен похват, често прилаган от възрожденските майстори (и не само от тях).

Характерни за стила са полукръглите балкони, ъгловите прозоречни отвори, групирани в общи первази и корнизите прозорци, преминаващи през ъглите. Сградата е доста добре запазена и поддържана, а първият етаж все още се обитава от наследници на фамилията.

Източник: Lost in Plovdiv