На Винария в Пловдив браншът отчете трудна години, по-малко литри, по-висока стойност
В страната функционират 365 винарски предприятия, от които 151 са с чуждестранно участие
Българското винопроизводство навлиза в етап на преструктуриране – с по-нисък обем на износа, но с по-висока добавена стойност и по-ясен стремеж към по-висок ценови сегмент. Това стана ясно по време на пресконференцията преди откриването на международните изложения АГРА, „Винария“ и „Фудтех“ 2026 в Международен панаир – Пловдив.
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев отчете, че в страната функционират 365 винарски предприятия, от които 151 са с чуждестранно участие. От реколта 2025 са произведени 63 887 859 литра вино, а годишната реализация на вътрешния пазар достига около 112 милиона литра.
Износът възлиза на 16 410 500 литра – значително под нивата от 2022 г., когато са били изнесени около 37 милиона литра. Въпреки това приходите са приблизително с 50% по-високи. Тази тенденция очертава нова стратегия – по-малки количества, но по-добро ценово позициониране и излизане от най-ниския ценови сегмент на международните пазари.
Подмладяване и инвестиции в трудна година
77% от заетите във винения сектор са под 50 години – показател за подмладяване и модернизация на индустрията. В същото време 2025 г. е била сред по-тежките години заради сушата, която е намалила реколтата. Това поставя на дневен ред инвестициите в напоителни системи и адаптация към климатичните промени.
Интересът към инвестиционните програми остава висок, но средствата не достигат – както по лозарската програма, така и за иновации, екологични съоръжения и изграждане на нови изби.
Нова визия на „Винария“ и по-умерен мащаб
Прави впечатление и промяна във визията на изложението „Винария“. За първи път избите от т. нар. Град на виното“ са разположени на втория етаж на Палата 6. Пространството е по-компактно и подредено, но щандовете не са толкова атрактивни и визуално впечатляващи, както в предишни години. Липсват част от мащабните дизайнерски решения и по-ефектните презентации, които придаваха по-фестивален характер на събитието.
Това може да се тълкува и като отражение на по-предпазлива инвестиционна политика в период на климатични и пазарни предизвикателства.
„Златен ритон“ и Наградата на публиката
Традиционният конкурс за отличията „Златен ритон“ отново е сред акцентите на „Винария“. Вината и спиртните напитки, които се състезават за приза, могат да бъдат дегустирани „на сляпо“ от посетителите. Всеки има възможност да даде своята оценка и да определи носителя на Наградата на публиката.
Този формат не само добавя интерактивен елемент към изложението, но и дава реална обратна връзка от крайния потребител – фактор, който става все по-важен за позиционирането на българските вина.
Ясни потребителски предпочитания
Още в първите дни се очертаха и отчетливи потребителски тенденции. Жените посетителки по-често избират бели вина и ликьори, докато мъжете се насочват към червени вина и ракии. Макар и неформално наблюдение, тази диференциация ясно се вижда по щандовете.
Общата картина показва сектор, който преминава през предизвикателен период, но същевременно се опитва да се позиционира стратегически – с по-висока стойност, по-млад профил и все по-силен фокус върху иновациите, винения туризъм и директния контакт с потребителите.
