Поддържането на зеленината в Пловдив често е тема на спорове между граждани, институции и организации. Вниманието обикновено е насочено към превръщането на зелени площи в кални терени, застрояването, липсата на достатъчно паркове, премахването на здрави дървета от тротоарите или липсата на поливане през горещите летни месеци.
По-рядко обаче се говори за друг проблем – конфликт между самите растения, който без навременна човешка намеса може да доведе до бавната смърт на дървета в града.
„Колкото и красив да е бръшлянът, когато го видите да пълзи по дърво – това не е добра новина за дървото“, обяснява ландшафтният архитект Невена Цветкова. По време на тематична обиколка, организирана съвместно с фондация „Български архитектурен модернизъм“ и Free Plovdiv Tour, специалистът обърна внимание на т.нар. „удушвачи“ – пълзящи растения, които постепенно могат да погубят дори големи и здрави дървета.
Бръшлянът е най-очевидният „престъпник“, за който първо се сещат хората. В парк „Рибница“ например много дървета са обрасли от него. Но същият проблем може да бъде причинен и от други пълзящи растения – лози, глициния, дива лоза и други.
Показателен пример може да се види в Стария град – на улица „Княз Церетелев“, близо до бившия ресторант „Пълдин“. Там красива глициния, растяща по оградата на частен имот, е обвила и почти е превзела здрава липа на улицата. Растението вече се разпростира и към съседни къщи. И дървото, и глицинията биха могли да съществуват без проблем – ако пълзящото растение се поддържа и не се оставя да задушава дървото. Чия е отговорността? Собственикът нас имота би следвало да поддържа глицинията, така че тя да не пакости на градската среда. А липата е част от зелената система на града, логично е служителите на „Паркове и градини“ да обърнат внимание на нейното добруване.
Подобна ситуация може да се види и в Капана – при голямото дърво до „Бижуленд“. Зелената „корона“, която се вижда през пролетта и лятото, всъщност не е на самото дърво, а на лозови растения, обвили ствола му. Истинските листа едва се подават на върха – сякаш ръката на удавник над водата. И то бавно загива – старо, дебело, голямо дърво. Лозята може да живее и без него. И двете растения могат да живеят – ако има адекватна човешка намеса и те бъдат разделени.
Пълзящите растения безспорно са красиви и придават чар на улици и фасади. Когато обаче превземат дърветата, те могат да се превърнат в проблем. Пловдив губи достатъчно от и без това недостатъчните си дървета. Нужно ли е още да умират от проблем, който може да бъде решен с редовно подрязване?
