Не само Геел, а целият свят маха магистралите от центъра и прави паркове

Дебатът за Пробива под Водната палата всъщност така и не се състоя. Въпреки обещанията от кмета Здравко Димитров, който смята всеки негов критик за платен, „шавлив“, партийно обвързан, такова обсъждане не е имало. Няма и да има, нека не се залъгваме. От години по тази тема всяко различно мнение е мигновено отхвърляно, така че едно формално обсъждане, колкото да кажем, че е имало, няма да промени ситуацията.

А каква трябва да бъде тя? И какво може да се обсъжда? Целият дебат всъщност не трябва да е просто за Пробива, за това дали това кръстовище да е на едно, две нива, да заобикаля през реката, да има ляв завой или не и прочее. Дебатът трябва да е за бъдещето на реката. А това кръстовище е съществено за нея.

Транзитният трафик трябва да бъде извън центъра

На първо място трябва да се реши въпросът: Искаме ли транзитен трафик в идеалния център на града. Едва ли е нужно да се обяснява, че колкото по-приветлива инфраструктура за автомобили се прави – по-големи кръстовища, по-широки булеварди и прочее – толкова повече автомобили ще се появят на това място. Т.е. ясно е, че ако направим по-голямо кръстовище, то ще има повече автомобили, които се насочват към това кръстовище. Откъде? От съседните кръстовища.

Въпросът е дали искаме кръстовищата на Чифте баня да станат още по-натоварени? Това ще бъде основното нещо, което ще се постигне, ако се създаде един по-привлекателен пътен възел на Водната палата. И не само Чифте баня – почти целия този трафик продължава към „Патологична бременност“ и Сточна гара, където положението е още по-страшно.

Незначително количество от този трафик е вътрешен за центъра – това са хора, които пътуват от север на юг и минават транзитно през центъра. А този транзитен трафик трябва да излиза извън центъра на града – тези хора трябва да бъдат максимално улеснени да заобикалят тази натоварена артерия, а не да се вкарват в още по-големи задръствания. Защото кръстовището на Патологична бременност отдавна е над капацитета си за някаква адекватна пропускливост – а нашите управляващи искат да го натоварят още повече.

В целия свят реките са паркове, а не магистрали

Освен циничните коментари на кмета, който така и не доказа твърденията си кой бил платен и кой не, имаше и иронични коментари от негови другари от друга партия – конкретно от Евелин Парасков подхвърли, че не можело да копиране на решенията на Ян Геел за Копенхаген и да очакваме да работят в Пловдив.

Грамотните граждани отдавна не очакваме общинските съветници да са наясно какво се случва по света, така че това изказване не изненада никого. Отказът от пробив под водната палата не е копиране на решение на Ян Геел – отказът от пробив е адекватната градска политика за зоната около реката по целия свят от десетилетия. По света се отказват от такива решения постепенно от 60-те и 70-те насам все по-масово. Не става дума за Ян Геел, Копенхаген или каквото и да е.

Става дума за хиляди градове, където вместо грандомански проекти за покана на автомобилите около паркове и в центъра на града, се прави точно обратното: затварят се улици, правят се пешеходни, създават се паркове на мястото на остарялата с повече от половин век концепция за вътрешноградски магистрали. Парк с малка вътршеноквартална еднопосочна уличка има около Билбао. Градът има съпоставимо с Пловдив население, но около реката има цели 3 километра и от двете страни, включително огромен парк около Музея Гугенхайм, които са превърнати в паркова зона.

Сеул затвори магистрала, построена върху малка рекичка в града, за да създаде парк. Изключително успешен проект, който търпи разширение. Подобно нещо се случва в Мадрид. Парково пространство е и около река Некар в Манхайм, Германия. Трудно може да открием съвременен град, особено в мащаба на Пловдив, който да е превърнал реката си в толкова недостъпно място. Просто е излишно да се изреждат

Общинските съветници може да прочетат Ян Геел, който издателят Манол Пейков ще им подари, но трябва да са наясно, че това в книгата не е някаква приумица на един архитект – това е доказаната световна практика, която и ние, като българи, виждаме, радваме се и ѝ се наслаждаваме всеки път като отидем на запад, изток, север или юг и си кажем „Ей, колко е хубав тоя град“.

Всеки от споменатите или други, неспоменати, хиляди градове, преобразили градовете си с извеждане на транзитния трафик извън центъра и превръщането им в пространства с човешки мащаб, е преминал през проучвания, анализи, обсъждания. Не с крещене и заплахи от трибуна. Концепцията и общите принципи са едни – по-достъпна среда за пешеходци, за велосипедисти вдигат стандарта на живот, щастието, икономическите показатели.

Няма по-голям враг за местната икономика, за приятния живот на местните жители от градската магистрала през парка. Това го доказват хилядите пловдивчани, които всеки ден се разхождат по Главната, в Капана, из парковете, на Гребната база. И за да не се бутат хилядите хора на Гребната база, имаме си не изкуствен – а съвсем естетвен парк, който само трябва да се облагороди.

И така остава въпросът, който не засяга само пробива под водната палата, а изобщо въпросът за реката: Какво ще ни предложат управляващите, вражеско предложение или приятелско предложение? Градска магистрала в парка; или политика в посока превръщане на река Марица в истински парк, както е навсякъде по света?

Е, моите очаквания от управа, толкова кадърна, че не може самостоятелно да окастри няколко дървета (както се е правило от предишната и всички самостоятелно досега) в коритото на реката, без да измисля извънредни положения и поръчки за милиони са ниски. Но пък може да има изненади?