Не сме подписали споразумение с общината, залата ни е затворена, каза Йордан Йовчев 
Данчо Йовчев: Офф, много е тежко положениетоЗа поредна година дойде и мина церемонията по Спортист на Пловдив. Но за първа година атмосферата бе тягостна, тегава. Причината е ясна- случващото се в пловдивския спорт е с драматични нотки. Най-страшното обаче е, че според спортисти и треньори, светлина в тунела няма. Много, десетки шампиони в различни спортове, турнири и възрасти получиха награди, малко парички. Наставниците им също. Властта дефилира, дори натрапчиво на сцената в зала Пловдив на Новотела. А после бе организирано обичайното парти. 
Йовчев и Мутата коментират проблемите на спорта в ПловдивТам обаче нямаше възторзи, а репортерите питаха лауреатите как ще я карат клубовете им, а не дали са доволни от приза. Частни спортни структури питаха защо са пренебрегнати, а деятелите имаха само една тема в разговорите- дереджето на Спортното училище, затворените зали и гъбичките по краката на възпитаниците им. Всъщност, много от наградените пловдивски спортисти за минали през заключените зали на школото. Тази вечер поне сме на топло и осветено, 
Усмивките снощи бяха само на сценатаобърнаха го на майтап треньори. Самият Спортист на Пловдив Йордан Йовчев не сияеше в искрена възхита от получената награда, а бе погълнат от мисли как ще функционира школата му. Той и Краси Дунев са стопани на залата на гимнастика, която също е запечатана. Тежко е, друже! Няма да оцелеем така, размени с Йовчев няколко думи легендарният профи боксьор Димитър Добрев- Мутата, който тренира младоците от спортното в клуб Юнайтед Спорт. По-скоро се опитва, тъй като залата, в която той инвестира адски много собствени средства също е под ключ. Онзи ден най-добрият ми боксьор се върна от световно първенство, а днес няма къде да се подготвя за следващото изпитание, отбеляза Мутата. И обясни на Йовчев как се справя с безумната ситуация. Всеки ден ходим във отоплен и осветен фитнес в Тракия, за да го тренирам. Иначе ще изгуби форма и мотивация, каза Добрев. Няма да платя нито стотинка за наем, докато няма диалог, каза на свой ред Йовчев. Всички се оглеждаха в зала Москва на Новотела за директора на Спортното Любен Жилков. Хилядите въпроси към него виснаха отново във въздуха, тъй като той, естествено, не се появи. Оказва се, че излезлият в болнични ръководител е нужен за решаването на бъдещето на подопечното му училище, тъй като от подписа му зависят много неща. Никой обаче не знае къде е. Както и кога ще приключат болничните му.
Самият Йовчев е категоричен, че проблемът може да се реши само с разговори и дебати. Общината предложи клубовете да подпишат споразумения за ползване на съоръженията и да си делят разходите за режийни. Според Спортиста на Пловдив обаче това не е решение на въпроса. Нашите две зали по гимнастика са затворени, както и тези на други спортове като борба, и лека атлетика. Щом са затворени, значи има проблем и той е общ. Такъв проблем се решава с разговори и дебати. Няма ток, няма вода, има задължения. Този въпрос трябва да намери решение, при това – колкото е възможно по-скоро. Необходими са срещи на клубовете не само с общината, но и със спортното министерство, тъй като общината не отговаря само за спорта в този град, но и за много други неща. Отговорните хора от министерството трябва да кажат какви са намеренията им за спорта в този град, на какво разчитат и могат ли отделните клубове от своя страна да разчитат на някаква помощ. Говоря конкретно за гимнастиката. Ако трябва да изискваме такси от децата, които тренират при нас – от порядъка на 30 или 40 лева месечно, какво ще спечелим? Ако имаме примерно 100 деца – около 3-4 000 лева. Какво можем да платим с тези пари? Заплати на треньори или консумативи? А все пак ние сме организация с нестопанска цел – тоест трябва да има някаква обществена полза – не да събираме такси. В крайна сметка тези зали на времето са правени именно с такава цел. Да кажем, че все пак трябва да събираме такси – кой ще ги определя какви да бъдат те? Ние сами ли ще си ги определяме? И 50 лв. да са, какво ще спечелим – 5000 лева. Какъв ще е наемът на залата, на базата на какво ще се изчислява? Ние имаме две зали, които са доста големи и за един клуб е непосилно да ги издържа. Или трябва да направим 100 лева таксата? Въпросът не е в изчисленията, трябва да има срещи и разговори. Ние сами не можем да решим този проблем. Залите се затвориха, а навън се стъмва в 4 часа. Кога да тренираме? Надявам се да се намери решение. Трябва все някакъв вариант да има – дори и компромисен. Например клубовете да поемат част от издръжката, но Общината и държавата също да помагат. Трябва да има някакво взаимодействие. Нашият клуб с Краси Дунев не сме подписали споразумение с общината. При нас тренират петнайсетина деца. Как може да се изкарат треньорски заплати и да се плаща парното на тази огромна зала? Не можем да се издържаме по този начин. Освен „Йовчев-Дунев“ има още два гимнастически клуба. Как да разпределяме разходите? Всичко трябва да е точно и законосъобразно, затова трябват усилени разговори, песимистичен е Йовчев.
