„Магазин за хората“: Между доброто намерение и трудната сметка

Пилотният проект обещава ниски цени, но първите данни показват противоречия и ограничен асортимент в малките населени места

Дали ще остане временна мярка с PR заряд, или ще се превърне в работещ социален модел, ще стане ясно не след първата опашка, а след месеци – когато камерите си тръгнат, а хората продължат да броят стотинките си

Опашка пред магазина в Куклен, камери, обещания за ниски цени и стара идея с ново лого – 48 артикула на ниски цени в първия „Магазин за хората“ в Куклен.

Така започна пилотният проект „Магазин за хората“ в Пловдивска област – инициатива, която още с първите си стъпки раздели мненията между надеждата и скептицизма.

Някои стоки в „Магазин за хората“ се оказаха по-скъпи от хипермаркетите

За какво всъщност е този проект

Официалната цел е ясна – достъп до базови хранителни стоки на ниски цени за хората от малките населени места, които нямат хипермаркети „на 10 минути разстояние“.

Моделът е прост: ограничен асортимент, надценка до 10%, директна работа с производители и партньорство с кооперативната мрежа.

На теория – логично. На практика – далеч по-сложно.

Цените: ниски или просто „не по-високи“?

Още в първя ден след откриването на щандовете в интернет заваляха сравнения. Захарта, олиото, брашното – на места равни или дори по-скъпи от промоционалните цени в големите вериги.

Обяснението на ръководството е:

„Проектът не гони временни промоции, а „всекидневно ниска цена“, за да не се налага хората да пътуват десетки километри.“

Това обаче поставя неудобния въпрос: достатъчно ли е цената да е „не по-висока“, за да се нарече социална?

За пенсионерите с минимални доходи разликата между 1,29 и 1,59 лв. не е статистика, а избор между продукти.

Мобилният магазин – стара услуга в нов контекст

Един от най-силните аргументи на инициативата се оказа и най-малко новият ѝ елемент – мобилният магазин. Той съществува от 7–8 години, обслужва малки села по график и работи по заявки.

Включването му в проекта е по-скоро административно надграждане, отколкото революция. Ползата за хората е безспорна, но въпросът остава:

Защо услуга, доказала се във времето, сега се представя като част от ново решение?

Асортиментът: малко, но достатъчно?

Проектът залага на ограничен брой продукти – между 45 и 100 артикула.
Без плодове и зеленчуци, без пилешко месо, без разнообразие.

Това е честен избор, но и ясен сигнал, че „Магазин за хората“ не е пълноценна алтернатива, а по-скоро допълнение.

В малките населени места обаче именно тези липсващи стоки често са най-търсени.

10 милиона лева и големият въпрос за ефекта

Държавното участие в проекта – около 10 милиона лева, формално предназначени за оборотен капитал – неизбежно повдига въпроса за ефективността.

Към момента реалните разходи са минимални, но истинската сметка предстои:

• ще доведе ли проектът до реално по-ниски цени,
• или ще остане добре брандирана кооперативна мрежа с ограничен ефект?

Между социална идея и политически контекст

„Магазин за хората“ се появява в чувствителен момент – високи цени, ниски доходи, обществено напрежение. Това го прави едновременно необходим и подозрителен.

Проектът твърди, че е „за хората“, но доверието няма да се спечели с официални церемонии и пресконференции, а с:

• устойчиви цени
• разширен асортимент
• прозрачност за графици, доставки и договори

Засега

„Магазин за хората“ не е провал, но все още не е и решението, което мнозина очакват.

Той е експеримент – с потенциал, но и с реални ограничения.

Дали ще остане временна мярка с PR заряд, или ще се превърне в работещ социален модел, ще стане ясно не след първата опашка, а след месеци – когато камерите си тръгнат, а хората продължат да броят стотинките си.