Държавна витрина, кооперативна мрежа и цени „като на промоция“ – социална мярка или добре опакован компромис за малките населени места?
Въпросът е дали инициативата решава проблем, или просто го подрежда по-спретнато на рафта
„Магазин за хората“ тръгна с опашки, фанфари и обещание за евтина храна „като на промоция, но всеки ден“. Само че зад лозунгите остават неудобните въпроси:
– наистина ли цените са по-ниски,
– кой печели от партньорството с КООП и
– защо проект за хората започва там, където хората нне само оредяват с всеки изминал ден, а и отдавна си броят стотинките без шанс за повишаване на доходите им.
Инициативата „Магазин за хората“ беше лансирана като отговор на вечния български въпрос: как да направим така, че хлябът в селото да не струва повече от този в хипермаркета на 40 километра. Звучи благородно, почти кооперативно. Само че още с първите щандове стана ясно – проектът е по-скоро символен, отколкото икономически революционен.
Някои стоки в „Магазин за хората“ се оказаха по-скъпи от хипермаркетите
Цени „като на промоция“, асортимент от няколко десетки стоки и обяснението, че смисълът не е да е най-евтино, а да е „наблизо“. Което, преведено от административен език, означава: не пътувайте, хора, тук ви е съдбата.
Държавна инициатива без държавни магазини
Одобриха да има евтини държавни магазини
Фактите са прости: държавата няма магазини. Затова и „Магазин за хората“ се настани там, където все още има щанд, каса и продавачка – в мрежата на КООП, управлявана от Централния кооперативен съюз.
ЦКС обаче не е държавен орган, а частноправна структура, с дълга история и още по-дълга биография от компромиси с реалността. Кооперативна, да. Социална по устав, да. Но пазарът, в който оперира, е всичко друго, но не и розов.
Новата „Лафка“? Не, но и не съвсем
Сравнението с „Лафка“ е удобно, но повърхностно. „Лафка“ беше концентрат от корпоративна алчност, политически чадър и бърз кеш. „Магазин за хората“ е по-скоро бавен, бюрократичен и предпазливо евтин.
МС одобри създаването на дружество „Магазин за хората“
Общото между двете не е бизнес моделът, а начинът, по който проектът се комуникира – с много въпроси и малко отговори. А когато някой пита защо захарта е по-скъпа от тази в Кауфланд, отговорът е философски: важното е, че е наблизо.
Кой печели? Въпрос с повдигната вежда
На теория ЦКС и магазините КООП би трябвало да печелят – повече клиенти, повече оборот, повече движение. Само че теорията рядко е влизала в кооперативен магазин в село с 300 души население, от които почти всички са над 70 години.
Реалността е следната:
- клиентският поток там е постоянен, не нарастващ – всички се познават, всички и без това пазаруват от същия магазин;
- доходите са ниски, пенсиите – още по-ниски, а потреблението – пределно ограничено;
- селата са застаряващи, неразрастващи се пазари, без потенциал за „бум“ в продажбите.
Да се твърди, че няколко щанда с 45 артикула ще доведат до сериозен ръст в оборота, е меко казано оптимистично. Още повече, че стоките не се продават на доставна цена, а с фиксирана, макар и ниска надценка. Магазинът не печели от обем, защото обем просто няма.
С други думи – КООП не губи, но и не печели кой знае какво. Проектът по-скоро стабилизира положението, отколкото да го подобрява.
Социална мярка или добре опакована илюзия
Истинският ефект на „Магазин за хората“ не е икономически, а психологически. Държавата показва, че „прави нещо“. Кооперациите показват, че още ги има. Хората получават усещане за грижа – дори когато цената е същата като в промоционалния каталог на веригите.
Въпросът не е дали инициативата е лоша. Въпросът е дали тя решава проблем, или просто го подрежда по-спретнато на рафта.
„Магазин за хората“: Между доброто намерение и трудната сметка
Финалът, който остава отворен
„Магазин за хората“ не е скандал. Не е и пробив. Това е компромис между социална политика, кооперативна инфраструктура и политическа витрина. Работи тихо, без фойерверки, и вероятно ще продължи – докато има хора, които нямат избор откъде да купят храна.
А истинският въпрос остава същият:
Това ли е максимумът на държавната намеса в защита на хората с малки доходи –
или просто най-удобната форма да се каже: поне опитахме?!
