Как се е родило Столипиново?

Някога наричан „най-голямото циганско гето“, или както е прието да се говори политически коректно в наши дни „най-големият етнически квартал на  Балканите“ се е ражда преди 136 години

Днешният пловдивски квартал Столипиново се появява на географската карта като селска махала в покрайнините на града под тепетата през XIX век.

Международният ден на ромите се отбелязва всяка година на 8 април

След Освобожденското официално преброяване показва, че през 1888 година в града са живеели 348 роми. Според исторически източници година по-късно градът е бил застрашен от епидемията от шарка. Заболяването почти не подлежало на контрол, всеки пети заразен пловдивчанин получавал усложнения и умирал. Тогавашните градски власти разбират, че заразата се разпространява от циганските колиби, които са били безразборно пръснати по целия град. Градската управа взима драстично решение, за да спаси населението, а именно – циганите, които са пръсната по целия град, да се заселят на два километра източно от града, в така нареченото „Циганско село“ на 2 километра източно от Пловдив.

Втора точка от решението на пловдивските общинари  била – циганските колиби в целия град да бъдат изгорени, с цел да се премахне заразата. Поселището по-късно приело името „Столипиново“, в чест на генерал Аркадий Столипин – генерал-губернатор на Източна Румелия и Одрински санджак по онова време.

На първия му рожден ден Циганското село се е стопило до 237 жители. През следващите десетилетия кварталът постепенно се разраства. 1910 година вече е наброявал 3524-ма. През 30-те години на XX век в него се преместват бургуджиите от квартала „Кючук Париж“. Бум на населването му има през втората половина на 50-те години на ХХ век. Голямото наводнение по течението на Марица през 1957 година оставя без жилища над 10 хиляди души в Пловдив, а при възстановяването след него в „Столипиново“ са построени няколкостотин апартамента, в които са настанени пострадали цигани.

С принудителното усядане на чергаруващите цигани след 1958 година известен брой от тях също се установяват в „Столипиново“. Тогава новата политиката на БКП, под ръководството на Тодор Живков, въвежда директива за интегрирането и модернизирането на циганската общност в социалистическото общество. Една от основните цели на партията била да реши проблема с чергарството и да подсигури заселването на по-мургавото население в постоянни жилища. Също така се е целяло да се реши проблема с високото ниво на неграмотност. 

100 години след създаването му кварталът претърпя значителни промени. Вместо да продължи да се развива като символ на разнообразието и културното съжителство, той бе оставен на самотек и средата за живот в него се превърна меко казано в „неблагоприятна“.

През 90-те години повечето жители на квартала не плащат консумираното от тях електричество. С преодоляването на този хуманитарен и икономически проблем, пренебрегван в продължение на много години, се заема EVN Bulgaria, дъщерно дружество на австрийската ютилити компания, която придобива през 2004 г. електроразпределителните дружества в Югоизточна България и наследява дълговете, частичния режим, повредената електрическа мрежа и проблематичните отношения с клиентите. С последователна политика и милиони инвестиции от страна на ЕВН през 2013-а г. вече 98% от съкварталците си плащат редовно тока.

По време на кметуването на д-р Иван Чомаков (1999 – 2007 г.) положението в квартала е дотолкова безконтролно, че се е превърнал на „държава в държавата“, твърди самият той. Последваха десетки акции против незаконното строителство – Багерите пак влизат в Столипиново.

След 2007 година, когато България стана част от Европейския съюз, жителите на Столипиново започнаха да търсят по-добри възможности за себе си и семействата си.

В сезона на сватбите в Столипиново – ВИДЕО

Особено през последните години хиляди столипиновски роми заминаха за Германия. В квартала ги наричат „германците“ – гастарбайтерите, които променят махалата към по-добро.

„Тези, които се завръщат за известно време, носят със себе си нови перспективи и разсъждения, които вдъхновяват недоволство към статуквото и начина на управление на квартала„, пише кварталната медия filibeliler. Колегите са категорични, че „Общината, която е отговорна за развитието и благополучието на Столипиново, злоупотребява с мястото, използвайки го единствено и само за политически пияр и обещания, давани по време на избори„.

Днес официално се твърди, че столипиновци са над 40 000, а неофициално се говори за 80 000. Единици са тези, които знаят и се интересуват от историята на квартала.

Пазарът в Столипиново е най-голямото тържище за официални дрехи

Западни анализатори още наричат Столипиново „Срамното петно на България“ и „кварталът с най-компактно ромско население в Европа“.

За какво мечтаят момичета от Столипиново?

Според дигиталната енциклопедия Уикипедия: „Столипиново е квартал в източната част на гр. Пловдив, на южния бряг на река Марица. Това е най-голямото градско гето в България с близо 40 000 души население.^[1] Голямото мнозинство от жителите са цигани мюсюлмани, традиционно наричани миллет и самоопределящи се като турци.^[2] Друга основна група, включваща по оценки 15-20% от жителите, главно в североизточния край на квартала, са цигани християни, в наши дни основно евангелизирани, които са традиционно наричани бургуджии и се самоопределят като роми.^[2]„

Снимки: архив Под тепето