Гласовете на пловдивчани: „Пластмасовият кич унищожава Капана“

От „мигриращи маси“ до фалшиви палми: недоволството кипи

След публикацията на Под тепето за пластмасовата инвазия в сърцето на Пловдив, читателските реакции се превърнаха в малка анкета за състоянието на центъра и Капана. Десетки мнения очертаха една и съща картина – задушен град, загубил автентичността си.

Пластмасов кич превзе центъра на Пловдив

„Тъжно е как хора без никаква естетика и отношение към красивото се опитват да завземат мястото. Надпреварват се кой да натрупа повече маси и украси – г*з до г*з, без да мислят за хората, които минават“, пише разгневен жител.

Той разказва дори за „мигриращи маси“, които вечер се преместват пред магазини и офиси, само и само да няма празно пространство.

Към критичния хор се включват и самите занаятчии.

„В Капана има над 30 ателиета, носители на естетика и вкус. Никой от нас не е подложил работата си на този пластмасов тероризъм. Но ние сме невидими, задушени и засенчени от чадъри, пластмаса, алкохолни изпарения и аромат на скара“, казва художничка от квартала.

Тя призовава посетителите да потърсят „душата на Капана“, която според нея постепенно се губи.

Кой кой е в Капана: Авторите на квартала

Други коментари преминават в сарказъм.

„Рози от пластмаса, древноримски колони от бетон, красавици от силикон, изкуствен интелект вместо човешки разум…“ – отбелязва читател, за когото кичът в центъра е част от по-голямата картина на подмяна и изкуственост в обществото.

Имаше и лаконични реакции, като „Ето ги евроатлантическите ценности“ – ироничен щрих, който подсказва, че част от хората виждат в сегашното състояние на града отражение на по-широки обществени противоречия.

Общото между всички гласове е усещането за загуба – на автентичност, на въздух, на място за свободно преминаване и за истински културен живот.

А институциите? Те мълчат.

Градската управа е дала разрешения, а след това сякаш е абдикирала от отговорност.

„Нали си се имат с кметството, разрешили са му да си прави каквото си иска“, казва един от коментаторите.

В това изречение е концентрирано недоверието, че правилата вече не се пишат от общината, а от „господарите на новия ден“ с пачки пари.

Капана беше символ на културното възраждане на Пловдив. Днес за мнозина той е задушен от чадъри, пластмаса и шум.

Гласовете на хората, оставени под една статия, разказват по-ясно от всичко какво се случва с лицето на града.