Гласовете на пловдивчани: „Пластмасовият кич унищожава Капана“

От „мигриращи маси“ до фалшиви палми: недоволството кипи
След публикацията на Под тепето за пластмасовата инвазия в сърцето на Пловдив, читателските реакции се превърнаха в малка анкета за състоянието на центъра и Капана. Десетки мнения очертаха една и съща картина – задушен град, загубил автентичността си.

Пластмасов кич превзе центъра на Пловдив
„Тъжно е как хора без никаква естетика и отношение към красивото се опитват да завземат мястото. Надпреварват се кой да натрупа повече маси и украси – г*з до г*з, без да мислят за хората, които минават“, пише разгневен жител.
Той разказва дори за „мигриращи маси“, които вечер се преместват пред магазини и офиси, само и само да няма празно пространство.

Към критичния хор се включват и самите занаятчии.
„В Капана има над 30 ателиета, носители на естетика и вкус. Никой от нас не е подложил работата си на този пластмасов тероризъм. Но ние сме невидими, задушени и засенчени от чадъри, пластмаса, алкохолни изпарения и аромат на скара“, казва художничка от квартала.
Тя призовава посетителите да потърсят „душата на Капана“, която според нея постепенно се губи.
Кой кой е в Капана: Авторите на квартала
Други коментари преминават в сарказъм.

„Рози от пластмаса, древноримски колони от бетон, красавици от силикон, изкуствен интелект вместо човешки разум…“ – отбелязва читател, за когото кичът в центъра е част от по-голямата картина на подмяна и изкуственост в обществото.
Имаше и лаконични реакции, като „Ето ги евроатлантическите ценности“ – ироничен щрих, който подсказва, че част от хората виждат в сегашното състояние на града отражение на по-широки обществени противоречия.

Общото между всички гласове е усещането за загуба – на автентичност, на въздух, на място за свободно преминаване и за истински културен живот.
А институциите? Те мълчат.
Градската управа е дала разрешения, а след това сякаш е абдикирала от отговорност.
„Нали си се имат с кметството, разрешили са му да си прави каквото си иска“, казва един от коментаторите.
В това изречение е концентрирано недоверието, че правилата вече не се пишат от общината, а от „господарите на новия ден“ с пачки пари.
Капана беше символ на културното възраждане на Пловдив. Днес за мнозина той е задушен от чадъри, пластмаса и шум.






И аз съм отвратена от пластмасовите китки до джумаята.
Явно, пловдивчани сме толерантни повече от необходимото към всичко , свързано с чалга – във всички сфери. Търпението се изчерпва !!!!….Дебилните представители на това „явление“ дори си позволяват да изразяват мнение и да получават !?…
Чак пък да кипи недоволство, по-смали малко. По свежо и красиво е от преди. А вашата цветна градинка къде е Грозданова, да вземем по добър пример???!
Дали си система не зная, но че си тиква зелена е ясно. Дори не ти е неудобно, че си неграмотна полусистема! Упражнявай българския език, преди дори да си помислиш да изразяваш мнение…или марш на село и вън от вековния град -там си забоди пластмасови китки, знаеш къде….
Ах , как лъха на простота от този пост,,посредсвеност с претенцията за назидание..??ЯЯ Жалък опит.
Тея па, евроатлантизма пак им виновен,че са гламави по рождение…
За съжаление чалга културата е навлезнала и в центъра на гр. Пловдив. Най-хубавата крайбрежна част от града на р.Марица трябваше отдавна да се превърне в приятен пристан за гости и живеещи, подобно в други градове като Любляна, Дъблин и др.