АктуалноЖивотКултураНовини

Георги Стоянов: Светът е приемлив

„… ако не ни отказва място за труд и радост.“ – 7 цитата от писателя Георги Стоянов, посветени на годишнината от смъртта му

Точно преди една година, на 8 януари, си отиде видният пловдивчанин писателят Георги
Стоянов – колекционерът на човешки съдби, както го наричат приятелите, напомни днес в писмо до медиите Андрей Андреев-Редкин.

Основни теми на творчеството му: насилствената колективизация на селото, конфликтите между стари и млади, драмата на обезлюдяващите села, съдбата на „новите“ граждани, селяните, принудени да изоставят китни дворове и къщи, за да се заселят в панелни кафези, настъплението на парвенющината в съвременния живот, разпадът на моралните традиционни ценности, гибелните резултати от користните прибързани реформи.

Пловдивският белетрист Георги Стоянов почина изненадващо на 91 години, на този ден м. г. Той е роден в с. Конуш, Пловдивско през 1931 год. Завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е над 36 книги –романи, повести, сборник разкази и новели и др.

През 1959 г. Георги Стоянов постъпва на работа в пловдивския вестник „Отечествен глас“, а година по-късно, след отправена му покана, започва да работи в едва прохождащото ново издателство „Христо Г. Данов“. Следващите години се проявява като талантлив художествен редактор. По-късно, става един от инициаторите за създаването на сполучливото литературно списание „Тракия“, за което пловдивчани още си помнят с носталгия. Носител е на множество държавни отличия, между които и орден „Св. Св. Кирил и Методий“- първа степен.

В края на 2021 г. бе отличен и с наградата „Христо Г. Данов“. Георги Стоянов е дал път на 50 нови автори. Той беше първият редактор на Н. Хайтов –“Дивите разкази“. Има двама сина, единият от които живее със семейството си в САЩ. Радваше се и на трима внуци и една внучка, които много обичаше.

Въпреки напредналата си възраст писателят Георги Стоянов беше в непрекъснат творчески подем. Неговите творби продължаваха усилено да се печатат, а нетърпеливите му читатели да четат и препрочитат написаното от него.

Нека почетем паметта му със 7 негови цитата, които звучат актуално и днес.

Светът е приемлив, ако не ни отказва място за труд и радост. Тесен и неуютен е, ако ни е отнел правото  на избор и надежди.

Неусмиримата прагматичност, животинският егоизъм и ненаситната жажда за луксозно, показно съществуване удариха  като мълния дървото на родовото ни единение. Самовлюбеният преуспял елит, съчленен от  политици, подкрепяни от  развилнялата се престъпност и мутризация е  издигнала черна хоругва, на която се люшка безбожна троица: собственост, власт, пари.“

България днес е обран бостан, безнадежден помръкнал кър, който тъгува по истинските си стопани.“ – Отражения, в-к „Литературен свят“, бр.50, 2013 г.

„Дойде ден, когато се уверих, че описвайки действителни неща от живота, ние, писателите, всъщност си присвояваме чужд живот. И това, разбира се, не винаги минава безнаказано.“ – Среща с прототип, 2015

Умът човешки може да приеме промяната, но ако душата не е съгласна, дърпа се, промяната още не може да сгрее сърцето. Щом душата приеме, разбере я, тогава работите стават истински.“ – Ако душата ми не вързразява, Трохи от хляба, 2014

„В интервю на въпроса какво ме е накарало да стана писател, отговорих: човешката болка Всякога тръгвам от живота, който ме среща и изпраща съc сурови предизвикателства. Пазя се да не допусна наивно наподобяване и амбициозна имитация на страсти и чувства… От родните писатели класици съм запомнил, че каквото пишем, трябва да дъха на роден чернозем, на първородни корени.“ – Вглеждане по пътя, 2013

Няма по-голяма магия от самия живот. Търпя крушета, но и моите удари на са слаби. Затова още съм на терена на писателството„. – интервю „Летописец на човешката участ“.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по програми за свободата на словото и разследваща журналистика.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина