Регионален Етнографски музей – Пловдив за поредна година се включва в Нощта на музеите и галериите. Какво ще представи културният институт този септември на публиката ще разберем от Грозделина Георгиева – отговорник на фонд „Тъкани и облекло” и „Мебели и интериор” в интервюто й за блога на Нощта- www.night.bg/blog/.
Не за пръв път участвате в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”. Как се вписва „Нощта” в битието на музея?
Ние сме от първите участници в тази интересна проява. Смятам, че това е една страхотна инициатива, която успя да даде гласност на Пловдив. Градът винаги е бил културен център и незаслужено оставаше в сянка. Благодарение на „Нощта” не само направихме пловдивчани съпричастни към техния си град и ценности, но и хора от цяла България свикнаха, че в Пловдив, в края на септември има „Нощ на музеите и галериите” и винаги се интересуват относно програмата на събитието. Това ежегодно стълпотворение от хора показва, че интересът продължава и аз се радвам, че българинът е жаден за културни прояви. Затова и се стремим всяка година да представим неща, които досега не са правени, неща, които да привлекат интерес и публиката да види с желание.
Какво очаквате от десетото издание на събитието?
Следващата година очаквам да има една обща концепция в изданието на „Нощта”, защото не е лесно десет години хора от различни институции да успяват да са с една идея по-обединени. Затова си мисля, че моделът за юбилея, може да се разчупи, да има някакво общо участие на всички, например прегрупиране на институции – музеи, галерии, арт изпълнения, даже извън сградата. Нека да наблегнем и на самото „начало”, където още в зародиш обединяваща е общата идея да се направи нещо от всички участници. Всеки е свикнал да прави самостоятелно своите прояви, а връщането към изконното ще покаже, че в Пловдив има обмисляне в културно отношение.
Тази година в “Нощта” ще представите проект, свързан с развитието на модата в България. Как се спряхте на тази идея?
Това е една тема, която макар и стара не е достатъчно развита. Модата е нещо, което ние сме свикнали да свързваме единствено с дрехата, а не е така. Мода е всичко, което човек прави. Освобождавайки се от една епоха на турско робство, България е залята от вълната на новата мода – градската. До тогава понятието „кокона” е било обидно. Така са наричали жени, които нямат собствена красота и затова е трябвало да използват, червила и други козметични пособия. След време, именно „коконата” става модел за подражание на градската жена и понятието спира да носи този обиден привкус. Това е промяната, която ни вълнува – от традицията към новото. Тя влече след себе си както дрехата, така и аксесоарите, които преди това са абсолютно непознати и отричани. Явяват се модните списания, които стават важен фактор и съветват как да поддържаш стила си на живот. Домовете се отварят за женски събития, седянката изчезва и се появяват соарета, журфикси, а жените се срещат на чашка кафе, бяло сладко, показват се модели, които се изработват. Това е вълна, увличаща всеки. Пловдив е пример за многоетничен град. Мода е икономиката и политиката, а последното като опаковка е външният вид на човека. Този преход е изключително интересен и самото превръщане на Пловдив в европейски град с европейски облик е много важно. Води до това да се казва, че жените му са едни от най-красивите, най-модерните, украсяващи улиците щом тръгнат на разходка – сякаш си видял цяла една градина.
Отминал ли е копнежът по алафрангите? Ние алафранги ли сме или не до там?
Човек в днешно време едва ли го осъзнава, но ние сме донякъде алафранги, ние сме продукт на еклектиката. Тук може да видите дами, които са стилно и европейски облечени и други, които са предпочели носенето на шалвари. На изложбата ще видим, че е имало стремеж да се скъса с традицията, затова първо има и традиционни, а после и модерни елементи.
Има ли нещо, което в модния си напредък страната ни е открила и запазила с течение на времето?
При нас има сблъсък на три течения – ориенталско, традиционно и западно. Това е неповторима смесица, няма друго място, в което така силно да се сблъскват тези елементи, типичното за тогава облекло е коренно различно от всички други.
Какво ще кажете за съвременната мода в България? Има ли устойчиви тенденции и имат ли те корени в облеклото от едно време?
Мога да кажа, че има едно завръщане към традиционната носия. Днешните модни дизайнери откриват все повече богатството ù . В България има толкова видове носии, че е трудно дори в едно населено място да се каже, че между тях има застъпена прилика. Всяка жена оставя своя собствен почерк и всяка има своя естетически усет.
Ще видим още изложба на талисмани, амулети и пергаменти. Какво да очакваме от д-р Ангел Гоев и от самата изложба?
Д-р Ангел Гоев е много сладкодумен и много увлекателен разказвач. Той е преподавател и човек, натрупал много опит, странствал по света, изучавайки Африка и Южна Америка. Опознал е различните практики по тези места и затова умее да ги съпоставя с нашите ритуални дейности. Правенето на амулети и талисмани – предпазни предмети като цяло – е изключително специфично занимание. Всеки такъв предмет се прави индивидуално спрямо желанията на човек. Сам по себе си д-р Гоев е извор на знания. Той може да разкаже достатъчно и за шамански практики и прочие…
В днешно време хората използват ли амулети и вярват ли в тях?
Да. Мисля си, че ние българите никога не сме се отърсвали от езичеството и суеверията. Влизаме в църква, но ако ни мине път черна котка може три пъти да се завъртим или да ритнем камъче. Това не пречи, успяваме успешно да ги съчетаем и двете. Българинът винаги е вярвал в силата на амулета и предпазните му свойства, носил е нещо, което нарича талисман, усещайки, че му дава някаква сила. В самата ни психика е заложена идеята, че ние трябва да имаме нещо, което да ни пази, нас специално. Даже още когато жените са изработвали дрехата, в шевицата умишлено се е оставял някакъв дефект, който да бъде предпазващ. Аз също очаквам с интерес лекцията на д-р Ангел Гоев, защото тя ще включи неща, за които много малко хора знаят достатъчно.
Автор: Валентина Средева
