Редакцията на Под тепето с удоволствие споделя в края на наситения с емоции петък една хубава история от масовия градски транспорт в Пловдив. Научихме я от Зорница Чакмакова – Кабадева, млада майка и уважаван преподавател по френски език в града под тепетата.
Ние от Под тепето вярваме, че навсякъде има добри хора и те заслужават да бъдат забелязани и да чуят “Благодаря”. Затова адмирираме постъпката на Зорница, която е написала писмо до собственика на транспортната фирма. Доброто е заразно!
Ето и нейният разказ, действието се развива днес по обяд:
“В автобус на градския транспорт съм в Пловдив. Шофьорът, който и продава билети, ме накара да се усмихна. Не само отвърна на поздрава ми, а и ми пожела „приятно пътуване“. На следващата спирка се качиха деца. Започна да им обяснява спокойно защо не им е отворил задната врата „Няма как, дечица, да видя картите ви, а автобусът е тесен“. Едното момиченце започна да търси в раницата си портфейла. Последва „Мини навътре, хвани се и спокойно потърси. Тук е опасно. Да не стане някоя беля“. Междувременно посреща и изпраща с поздрав всеки пътник. Вежливо моли да се слиза през задната врата, когато е пълен автобуса. „Добър ден! Моля тези, които се качиха през задната врата да дойдат да се таксуват“. Изчаква търпеливо възрастните хора. „Внимателно със стръмните стълби. Като в кулата в Пиза сме тук.“ Хората се смеят.Чудо ви казвам! За първи път попадам на такъв шофьор от градския транспорт. Възнамерявам да изпратя похвално писмо до работодателя му. Всички имаме нужда от повече такива хора. Колко малко е нужно, за да се усмихне човек… И колко елементарни неща впечатляват в наши дни… П.С. Детето с раницата на слизане му каза „Довиждане“. Естествено, че ѝ отвърна ”
Шофьорът е с малко име Иван и управлява автобус по линия номер 44 от масовия градски транспорт на Пловдив, която се обслужва от дружеството “Автобусни превози”.
