Публикуваните от БНБ правила не могат да бъдат приети еднозначно от потребителите, защото:
– не се предвижда отделен ред за физически и юридически лица, въпреки специфичните разлики при фирмено и индивидуално кредитиране;
– не са задължителни за банките и съответно не предвиждат санкции за неизпълнение;
– не предоставят никакви гаранции на потребителите срещу субективен подход от обслужващата банка
Повече от месец десетки хиляде ни ходят на рбота, изгубиха я. В резултат на кризата COVID-19 много хора губят и спестените си пари, те се стопяват. Краят на календарния месец тропа на вратата и се оказа, че нито моблинте оператори, нито доставчиците на енергия дават гратисен период. Още по-зле е положението с потребителите, които имат ипотека, кредити за автомобили и други видове заеми, те вече изпитват сериозни трудности при плащането им.
Помощта в затруднено положение на кредитополучателите е един от най-належащите проблеми в момента. По този повод от Европейската организация на потребителите БЕУК съобщиха, че в много страни от ЕС се предприемат обществени и/или частни инициативи за предлагане на временни прекъсвания за погасяване на заеми и други мерки за затруднените кредитополучатели. Те обаче не съществуват във всички държави, освен това са частични – обхващат само ипотечен кредит или 3-месечна погасителна ваканция, покриваща само главницата на дълга и т.н. От Европейския банков орган призовават „финансовите институции да гарантират, че действат в интерес на потребителя във връзка с временни мерки за потребителски и ипотечни заеми при идентифицирани случаи“. Ето практиката на някои европейски страни за защита на потребителите.
Добрите практики
Германия: Потребителите, които са финансово засегнати от икономическия спад на COVID-19, вече имат достъп до доста безвъзмездни мерки за социално подпомагане от държавата (подкрепа за изплащане на наема, дневни надбавки, краткосрочни работни обезщетения, еднократни плащания от до 15 000 евро за самонаети лица).
Германските потребители също имат възможност да преустановят плащанията си за заеми и застраховки за три месеца в случай на финансов проблем, породен от пандемията COVID-19. Периодът от три месеца може да бъде удължен на по-късен етап, ако е необходимо. Задълженията обаче не се анулират, а само се отлагат.
Италия: От 2013 г. в страната съществува държавен фонд, който предоставя гаранции за ипотеки за закупуване на основно жилище, а сега се използва и при коронавируса. Държавната намеса е важна, защото гарантира равни условия за всички клиенти без разлики между банките. Спирането на вноските може да бъде до 18 месеца. Процедурата не включва допълнителни разходи или лихви. Схемата касае само ипотеки за закупуване на основно жилище; За достъп до фонда трябва да сте загубили работата си или да имате инвалидност над 80%; За коронавируса се добавя и спирането на работа за поне 30 дни; Има гаранция и за самонаети работници при спад на оборота с над 33%; Хората, които закъсняват с плащането на вноски повече от 3 месеца последователно, нямат достъп до фонда. Потребителските и лизингови кредити не са обхванати от схемата.
Португалия: Засегнатите от ограниченията работници получат помощ до 66% от заплатите си (между 635 и 1 905 евро), а самонаетите до 33% от редовния си доход (от 438 , 81 и до 1.097,02 евро). Други субсидии са приложими за тези, които са в изолация за медицински цели.
Указ-закон включва задължение за банките да разрешат мораториум за затруднени клиенти (засегнати доходи от Covid-19). Мораториумът позволява до 6 месеца отлагане на изплащането на ипотека. Начислените лихви през периода на мораториум ще бъдат добавени към главницата, след като изплащанията се рестартират. Като алтернатива потребителите могат също да кандидатстват за гратисни периоди за капитал или лихви.
Словения: Правителството предвижда специфични мерки за засегнатите кредитополучатели – банките трябва да одобрят едногодишен мораториум върху изплащането на заеми и крайната дата на договора за кредит да бъде удължена за срока на мораториума. Потребителските организации в страната, обаче, настояват за още мерки: Отсрочката да се предоставя без допълнителни разходи за кредитополучателя, а лихвите да не се начисляват по време на мораториума; Спиране на банковите такси и лихвите за овърдрафт; Спиране на банковите такси за управление на лични сметки и използване на банкомати; Безплатен достъп до дългосрочни депозити (без наказателни такси); Спиране на разходите за напомняне и лихва по подразбиране за всички продукти за заем. От потребителската организация питат: Няма ли отлагането да доведе до по-лош рейтинг на кредитополучателя?
Хърватия: Националната банка е облекчила политиката си в полза на банките и клиентите, които ще запазят кредитния си рейтинг. Мерките са: Няма да има принудително изпълнение по кредитите за период от три месеца; Банките ще подхождат индивидуално към всички клиенти, засегнати от кризата, но лихвеният процент ще се начислява месечно; Банките са договорили отпускането на заем на рискови сектори като туризъм, кетъринг, хорека, транспорт и логистика и др.; Повечето банки са променили кредитните си условия – намаляване на максималната сума, на срока за погасяване или искане за допълнителни застрахователни инструменти.
Гърция. Правителството е обявило, че потребителите, които са претърпели щети от коронавируса, могат да забавят плащането на кредитите си за три месеца. Това е станало и благодарение на намесата на националната потребителска организация КЕРКА.
Словакия: В страната не са предприети официални мерки за отлагане на изплащането на ипотечни или потребителски заеми. Правителството обаче работи по тях. Някои банки проявяват инициатива и предлагат на потребителите отсрочка от 2 до 6 месеца. Съгласно действащите правила обаче това е неблагоприятно за потребителя, тъй като главницата по кредита се увеличава допълнително по време на разсрочването и той ще плати повече от първоначално договореното, като получи и отрицателно вписване в кредитния регистър, което ще му създаде проблеми, ако иска да тегли друг кредит в бъдеще. В отворено писмо потребителската организация прави препоръки за: Въвеждане на единни правила за разсрочване на вноски по причини, свързани с COVID 19, за всички потребит ели и видове кредитни отношения (ипотеки, потребителски кредити, овърдрафт заеми, револвиращи заеми, лизингови договори, потребителски заеми за покупка, под наем и др./.
Литва: Законодателите са решили, че кредитната ваканция няма да спира плащането на лихвите. Причината за това е, че спирането на лихвените плащания ще окаже отрицателно въздействие върху способността на банковия сектор да предлага нови заеми и да допринесе за икономическото възстановяване. Това съвпада и с мнението на ЕЦБ за поддържане на ясна и точна картина на рисковете в банковия сектор.
България: През миналата седмица БНБ публикува ред отсрочване и уреждане на задължения към търговските банки за срок до 6 месеца. Това важи за кредити, които са обслужвани редовно към март 2020 г. или са били просрочени с най-много 90 дни. Предвиждат се три механизма: Отсрочване на главница и лихва за до 6 месеца; Отсрочване на главница за до 6 месеца; Механизъм за револвиращи продукти. Всеки потребител може да заяви пред обслужващата банка, че желае да се възползва от разсрочването.
Нашият коментар
Въпреки че изразяват добри намерения, публикуваните от БНБ правила не могат да бъдат приети еднозначно от потребителите, защото:
– не се предвижда отделен ред за физически и юридически лица, въпреки специфичните разлики при фирмено и индивидуално кредитиране;
– не са задължителни за банките и съответно не предвиждат санкции за неизпълнение;
– не предоставят никакви гаранции на потребителите срещу субективен подход от обслужващата банка.
Източник: Активни потребители
