Чудото Малтепе не е кула, а подземен фундамент

Засипват откритата южна част от монумента, проучват северната в очакване за откриване на гробница

Археолозите завършват проучването на могилата със 150 хиляди лева от община Пловдив и 100 хиляди лева от община Марица

Костадин Кисьов е внесъл технически проект за реставрация и консервация за обекта в НИНКН

„ Разкопките на чудото Малтепе могат да приключат до края на археологическия сезон. Вече сме наясно с обекта- това не е кула, а подземен фундамент”. Това заяви ръководителят на дейностите в могилата край Маноле Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив. Днес кметът на Пловдив Здравко Димитров и колегата му от община Марица Димитър Иванов съобщиха, че от общинските бюджети се отпускат съответно 150 000 лв. и 100 000 лв. за финалната фаза от проучването на изумителния обект. Костадин Кисьов подчерта, че е ред на държавата, в лицето на Министерството на културата, да осигури средства за реставрацията и експонирането на Малтепе. Цялото финансиране за разкопките от 2016 г. досега е от общините Пловдив и Марица, като от Министерството на културата не е постъпила нито една стотинка.

„ Благодаря на кметовете на двете общини, тъй като в условията на ниска събираемост на данъци са решили да финансират довършването на разкопките. Тази година в общи линии с тези средства ще приключим проучванията на могилата. Обектът е публична държавна собственост и е под разпоредбата на Министерството на културата. Реставрацията и консервацията в момента е изцяло в ръцете на ведомството. Внесъл съм един технически проект преди три месеца в НИНКН, който трябва да бъде одобрен. След това той ще се остойности и министърът на културата трябва да реши кой ще го изпълнява- той може да го възложи на нашия музей, на община Марица, а може самото министерство да изпълни процедурата по консервация и реставрация. Смятам, че в рамките на един месец ще бъде решено, включително и да се осигурят средства от Министерството на културата или Министерски съвет”, каза пред журналисти Костадин Кисьов.

Той подчерта, че тази година той е екипът му ще насочат внимание основно към две неща- засипване на откритата южна стена на фундамента и проучване на северната зона от обекта.

„ Нужно е реставриране на южната стена и засипването й, след събарянето на лицевата част на съоръжението от юг. Надявам се да няма лоши изненади по отношение установяване причината за срутването. Охрана нощно време там не сме държали и се надявам да не е отишъл някой там да рови и да е останал там. За мен единствената причина да се случи това срутване е иманярският тунел най-вероятно да се е разрушил и това да е повлякло земни маси, с което е паднала облицовката на южната стена. Но каквото и да се случи тази южна стена при всички случаи ще бъде засипана”, съобщи директорът на Археологическия музей.

Той допълни, че масивното подземно съоръжение не може да стои самостоятелно, ако могилния насип го няма. Доказателство за това, по думите му, е ситуацията тази година, при която след дъждове се срина облицовката на откритата южна стена.

„ Защо е изграждано това 23 метра във височина съоръжение? Защото само мраморният постамент, върху който е стъпвала някаква сграда на върха на могилата, е  тежал над 42 тона. Миналата година открихме два капитела и част от колона , които показват, че върху този постамент е имало храмова постройка, вероятно със скулптурна композиция в нея. Тя е била висока около 4 метра. Сигурен съм, че тази година ще открием още архитектурни детайли от тази сграда, чрез които един ден тя ще бъде експонирана. Тази година ще възстановим и насипа и от тук нататък ще се търсят средства и ще се прави цялостен проект, който ще е за реставрация и изграждане на сградата, която е била над самия постамент. Може да се реши една от страните да бъде разкрита, но това вече е техническо решение.  Това, което е по-интересно за нас като археолози е, че открихме позитивна аномалия на север при геофизичните анализи. На юг всички те бяха негативни.  Сега на север, в близост до самата кула, всички изследвания показват една позитивна аномалия. Много се надявам на север да открием гробница. Тъй като по принцип такъв тип обекти в Европа няма. Има подобни, но не и толкова монументални. Очакваме, че онова, което е било като постройка над постамента, е храмът на този, който е погребан отдолу. Голямата трудност обаче е, че това е една огромна могила с 80 хиляди кубика пръст, което прави много трудно да установим какво има под тази пръст на кота нула. А и не можем да я махнем цялата, защото не знаем какви са рисковете”, допълни Костадин Кисьов.

Той е убеден, че след разкопките, реставрацията и експонирането на обекта той ще стане най-голямата туристическа атракция, свързана с културно-историческото наследство на България. Надеждата му е институциите да продължат да работят в синхрон, но предупреди, че целият процес до завършването на Малтепе като готов туристически обект ще отнеме много време и много средства. Като даде пример с работата по могилата във Вергина, където реставрацията и експонирането е отнело 15 години и е струвало 15 милиона евро.