Прокурорското задържане до 72 часа трябва да може да се обжалва в съда, постанови Европейският съд по правата на човека по делото Марин Йосифов срещу България
Липсата на такава възможност е в нарушение на гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека право на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода
Липсата на възможност за обжалване в съд на задържането на обвиняеми лица с прокурорско постановление за срок до 72 часа е в нарушение на гарантираното от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) право на съдебен контрол над законността на лишаването от свобода. Това постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г.
Във връзка с образувано наказателно производство за подкуп, през 2010 г. офисът на жалбоподателя, Марин Йосифов, тогава кмет на гр. Садово, е бил претърсен и от него са иззети предмети и компютърно оборудване. На същия ден жалбоподателят е задържан по данни за извършено престъпление със заповед на полицията за 24 часа по реда на Закона Министерството на вътрешните работи. След изтичане на максималния срок за задържане, Йосифов не е освободен.
Дай 170 бона и ще лапнеш обществената поръчка!
Вместо това е отведен пред разследващите органи, които му повдигат обвинение и го задържат наново, този път с прокурорско постановление за срок до 72 часа. Жалбоподателят остава в ареста до края на допустимия срок на задържане, без да е изправен пред съд. В крайна сметка, прокуратурата отказва да иска постоянна мярка за задържане на жалбоподателя и той е освободен под гаранция. По-късно Йосифов прави опит да обжалва 72-часовото прокурорско задържане, но съдилищата отхвърлят жалбата поради липсата на нормативно основание за нея.
На първо място, Страсбургският съд намира нарушение на правото на жалбоподателя да бъде незабавно изправен пред съд за извършване на преглед на законността на задържането, регламентирано в чл. 5 § 3 от Европейската конвенцията за правата на човека. Той отбелязва, че още на 26-тия час от задържането прокуратурата е разполагала с информацията, въз основа на която по-късно той е бил освободен. Този факт е направил престоя му в ареста след 26-тия час необоснован и в нарушение на Конвенцията.
На следващо място, ЕСПЧ се произнася, че жалбоподателят не е разполагал с подходящо средство за защита, което да му позволи да провери законността и необходимостта от задържането му, както се изисква от член 5 § 4 от Конвенцията. Съдът установява, че към онзи момент нито законодателството, нито съдебната практика са допускали обжалване на прокурорската мярка за задържане.
Съдът също така намира, че претърсването в офиса на жалбоподателя е било в нарушение на правото на зачитане на личния му живот. Претърсването е извършено без предварителното разрешение на съдия, какъвто е общият ред по българското законодателство. Наказателно-процесуалният кодекс допуска последващо одобряване на действията по претърсване само в неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата. Националният съд обаче е одобрил протокола от претърсването без да посочва никакви аргументи за съществуването на неотложност. Това е довело до неефективност на осъществения съдебен контрол за законност на намесата в личния живот на жалбоподателя.
Подкупните прокурори и съдии, дори като се опитат да направят нещо, не могат, защото са свикнали само на схеми. Изчистим ли съдебната система, тя ще изчисти всички останали!