Ореолите на маестрото като един по-добър свят
Вълшебникът Атанас Хранов разкри още една галактика от колоритната си вселена пред много приятели, ценители и колекционери в галерия Люнион снощи. Там маестрото подреди новата си изложба, която е своеобразен урок по Несмутимо щастие. Както се казва и един от Ореолите на художника, окачени по стените в арт пространството. Ореоли? Да, в тази изложба няма нищо случайно. Особено Ореолите- преди 45 дни Хранов загуби един от най-близките си хора Отец Васил, чието сърце спря под купола на „Св.Св. Кирил и Методий“ изрисуван доброволно от самия художник преди време. Именно в този период Ореолите излязоха изпод четката на Наско. Който искаше да прочете няколко реда, в 
Джазменът Петър Салчев край един от Ореолитекоито отчето да присъства, но не го направи. Защото духовникът бе там, в галерия Люнион, в и сред творбите, голяма част от които посветени или инспирирани от неговата натура.
Гостите на събитието се потопиха в „На лятото безумните флотилии“, пътуваха „От Грузия, та чак до Португалия“, видяха „Безкраен юг. На август края“, шпориха „Из въздуха с велосипед“ и плаваха с корабните носове на 
художника. Вълшебството на Наско откъсна всички от протестите и контрапротестите, от политиката и неполитиката, от простотията, 
която ни залива като цунами ежедневно и се опитва да ни отнесе. Сякаш да ни даде да разберем, че островът на спасението от стихията е изкуството. В чистата му, вълшебна форма, каквато ни представи Хранов. С цветовете, с формите, с творческите решения. И най-вече с това Несмутимо щастие, с което зарежда вълшебникът Хранов и с работата си, и с всичкото си.
Който желае да изплува от мрака- да посети Люнион. Там ще открие Невъзмутимото щастие.
Ето какво написа писателят Александър Секулов за приятеля си Атанас Хранов в навечерието на изложбата. Това и трябваше да бъдат няколкото реда, с които Наско да открие вернисажа си, но не го направи:
НАСКО Х. И ВЪПРОСИТЕЛНИТЕ
Писателят Сашо Секулов и певицата Мирослава Кацарова на изложбатаНаско Х. нямаше нито една картина за следващата си изложба, когато приятелят му, отец Васил Цветков, почина в олтара на църквата „Св.Св. Кирил и Методий” по време на служба. Заупокойната молитва продължи повече от три часа и колчем вдигаше очи нагоре, виждаше светлосиния свод над олтара, рисуван от самия него с доброволен труд .
Мимо Райчев и Станьо Видев потънали в Несмутимо щастиеВърна се в къщи и реши да рисува ореоли. Дълго не събра кураж да посегне към четките. Не знаеше ореола пълно или празно място е; дали указва липсата на някого или неговото присъствие; част от живота или част от 
смъртта е. И не е ли ореолът недовършена въпросителна, от която Господ е отнел човека – правата чертичка под него? На всички тези догадки Наско Х. 
нямаше отговор, макар да бе твърде висок художник.
Тогава се обади Христина, вдовицата на отец Васил, за да го покани на помен. Каза му, че е запазила телефона на отеца, защото много хора не знаели за смъртта и често го търсели. После затвори.
Наско Х. дълго се питаше още колко време телефона на отец Васил ще звъни и колко пъти Христина ще преживява смъртта му. Замисли се дали самия той би ползвал номера на мъртвия си приятел. После разбра защо няма да го направи. 
Вълшебникът Наско Хранов пред един от корабните си носовеСъвършено ясно знаеше, че отец Васил ще му вдигне телефона, или, ако е зает в момента, ще му върне обаждането.
После се зае с рисуването на ореолите.
P.S.
Мнозина често ме питат дали Наско Х. и художника Атанас Хранов са едно и също лице. Не бих могъл им отговоря правдиво и достоверно. Ореолите са твърде променлива субстанция.
