Архивите разказват: Пловдивският футбол преди 9 септември

20 години хегемония на софийските и варненските отбори, само Ботев успява да ги отстрани в първите години

Пловдивски тимове стигат 9 полуфинала – 4 пъти „Ботев“, 3 пъти„Левски“ и 2 пъти „Победа“, Пазарджик също с успехи

Спортклуб участва два пъти в първите 3 сезона на редовното първенство, бие редовно у дома софийските отбори

Българското футболно първенство е основано през 1924 година. Тогава то се провежда във формат, по-близък до днешните клубни турнири с директни елиминации. Различни области излъчват по един (по-късно и по няколко) представител, които се срещат в директни двубои до финал, който определя държавния първенец и носител на Царската купа.

Общественият живот на пловдивските футболни клубове преди 100 години

В този формат първенството продължава малко след 9 септември 1944 година, с изключение на 3 години – между 1937 и 1940 година – 3 сезона, които са подобни на настоящото първенство, група, в която се играе всеки срещу всеки.

От къде идват имената на пловдивските клубове вижте ТУК.

След 40-а година първенството се завръща в първоначалния формат, но вече областите излъчват по няколко представителя – от пловдивско 3 през 41-а и по 2 през следващите 3 години. Или накратко – за 21 сезона от 1924 до 1944 година пловдивският регион има общо 26 представителя на национално ниво. Кои са те?

Най-много участия с най-много успехи има Ботев Пловдив

Статистиката показва, че най-много участия на национално ниво има Ботев Пловдив – общо 9 за 21 сезона. От тези 9 участия „канарчетата“ веднъж стават шампион – през 1929 година, когато печелят срещу Левски в София с 1:0.

Освен тази легендарна за жълто-черните титла, има и още три полуфинала. Първият е през следващата 1930 година. До известна степен това е плод на късмета на жребия – „канарчетата“ преминават два кръга без да играят. Но изглежда и не е случайно – на полуфинала играят равностойно срещу Славия и губят чак след продължения. В последствие именно Славия става и шампион.

Другият полуфинал на „канарчетата“ е през 1937 година. Общо 14 области участват във финалната фаза, като Ботев е единственият пловдивски представител. В първия кръг е отстранен Ботев Хасково, а във втория – Х. Славчев от Павликени – първенец на търновската област. На полуфинала Ботев губи минимално с 0:1 – както през 1930-а година, отново от бъдещия първенец Левски София.

Третият полуфинал е през военните години – през 1943 година. Ботев първо отстранява Трицвет Чирпан, а след това в любопитен осминафинал играе и печели срещу Беломорец (Кавала) от временно новоприсъединените земи на Беломорска Тракия. На четвъртфинал „канарчетата“ отстраняват и Черноморец Бургас, за да загубят трети полуфинал в историята – и трети път от бъдещия първенец, в този случай отново Славия.

Ботев участва и в първото държавно първенство във формат „всеки срещу всеки“. Благодарение на доброто си представяне през 1937 година пловдивчани са част от групата от 10 отбора в сезона 1937/38, но не успяват да защитят реномето си и отпадат, класирайки се предпоследни.

Предшественикът на Спартак – Левски (Пловдив) също има три полуфинала

Бурна съдба и преди, и след 9 септември има Левски (Пловдив), преживял различни обединения, разделения, преименувания и прочее, до 1947 година, когато се смята, че на неговата основа се създава по-известният вече Спартак Пловдив.

Любопитно е, че до 1944 година Левски се класира 4 пъти за държавното първенство, като в 3 от тях стига полуфинал. Четвъртият път пък изобщо не се провежда първенство – през 1927 година. Тогава клубът все още носи името „Тракийска слава“ – в чиято структура влиза именно Левски, но и клуб Рекорд. В следващата година Левски възстановява името си. Всъщност смята се, че Левски е най-старият пловдивски клуб, създаден през 1911 година – именно от него се отделят учениците, създали Ботев през 1912-а година, макар и историята да е малко по-сложна и преплетена. Според съвремениците до 1941 година все още се е спорило кой от двата отбора е по-стар.

Но да се върнем на първенството – през 1928 година Левски играе първия си полуфинал, след като почива през държавните елиминации, но губи категорично от бъдещия първенец Славия с 0:4.

Подобен завършек има и през 1941 година, когато отново губи категорично на полуфинал от Славия в два мача – 0:2 и 0:3. Тогава Левски все пак изминава силен път, отстранявайки последователно отборите на Павликени и Цар Крум от Бяла Слатина.

1943 година е една от най-силните за пловдивския футбол дотогава – вече стана дума за полуфинала на Ботев, но в другата полуфинална среща играе именно Левски. Те обаче губят в два мача от съименниците си от София.

Победа – единственият финалист, освен Ботев, но с лош късмет

Другият много успешен пловдивски тим е Победа, чиято история е близко свързана с Левски, и всъщност е сложно да се прецени доколко успехите на едната организация са общи с другата. Общоприето е те да имат собствена история, която приключва през 1928 година. През 1925 година Победа се обединява с Бенковски под името БП-25, което окончателно се слива през 1928 година с „Тракийска слава“ под новото име „Левски“.

Прието е Победа да се смята за отделен клуб, докато „Тракийска слава“ да е предшественикът на Левски. Но всеки би могъл да реши как да брои успехите в тези бурни и неясни в организационно отношение години.

Първите години на българския футбол са били особено интересни, поради куп неразбории, скандали и неясен начин за решаването им. Така първият сезон всъщност не излъчва победител, поради скандали на единия от двата полуфинала – между Левски София и Владислав Варна. Другият полуфинал обаче е категорично спечелен от пловдивския представител – Победа, които печелят с 5:0 срещу Орел Враца.

През следващата година, обединени с Бенковски под името БП-25, те стигат отново до полуфинал, който обаче губят от Левски с 0:4.

Сокол – последният от пловдивските полуфиналисти

Пловдивският отбор Сокол също има интересна съдба, завършвайки първата част от клубния живот до 1940 година, когато се обединяват с клуб „Генерал Колев“. Преди това успяват да стигнат до един полуфинал през 1932 година, но губят на полуфинала от известния тим на Славия с 0:5. Като мнозинството клубове през царско време, той е оформен на квартален принцип – обединявал е пловдивчани в западната част на града – приблизително днешният квартал Мараша.

Спортклуб – два пъти участник в първенството

Спортклуб – тимът, в който днешният Локомотив Пловдив търси своите корени, също записва своите страници в националната футбола история. След като Ботев Пловдив отпада от първата група през 1938 година, тяхното място заема именно Спортклуб. Те участват две поредни години, завършвайки съответно 5-и и 9-и в класирането. Следващите две години при новата организация на първенството с директни елиминации, те отново участват, но отпадат на четвърт и осминафиналите.

Другият тим, свързан с историята на Локомотив – на железничарите от ЖСК – също се класира веднъж за директните национални елиминации през 1944 година, но също отпада на осминафиналите. Любопитно е, че в предходния кръг жребият отрежда да играе с Ботев и железничарите ги отстраняват.

Ботев Пазарджик – двукратен представител на пловдивската област

Два пъти от пловдивската област национален представител е тим от Пазарджик. През 1926 и 1935 година това е Ботев Пазарджик, като и двата пъти те стигат до полуфинали, но не успяват да продължат до финала. Първият път са отстранени от Славия, а втория – от Тича.

Извън споменатите до тук тимове, представители на национално ниво от Пловдив стават също на два пъти Парчевич през 1933 година и през 1941 година и Шипка през 1934 година. Те обаче отпадат още в ранните кръгове.

София и Варна – хегемоните на футбола в Царска България

Реалността е, че колкото и да обичаме днес футбола в Пловдив, през царските години истинските хегемони на футбола са в София и Варна. За 21 години от 1924 до 44-а са излъчени 18 шампиона. 5 пъти шампиони са варненски отбори – три пъти Владислав (Варна) и поведнъж Тича и Шипченски сокол. През 1938 година Тича и Владислав са първи и втори в първото първенство на принципа „всеки срещу всеки“, което показва класата на варненските отбори тогава.

Софийските отбори печелят най-много титли – общо 13 пъти. Тази хегемония разбива единствено Ботев Пловдив през 1929 година.

Това най-ясно си личи при преглед на полуфиналите – до 1937 година, когато всяка област праща по един представител винаги има два отбора, които не са от София и Варна, но почти винаги именно софийският и варненският представител печелят полуфиналите и играят финал. Случайно или не, до 1937 година софийски и варненски отбор винаги се „разминават“ и не се срещат преди финала.

Само три пъти за 21 години не софийски или варненски отбор играе финал, освен Ботев Пловдив през 1929 година финали играят единствено Левски Русе през 1937 година и Македония (Скопие) през 1942 година. Към тази статистика трябва да прибавим и Победа (Пловдив) от незавършилото през 1924 година първенство.

До 1938 година варненските и софийските отбори – случайно или не – винаги се разминават в жребия до полуфиналите. Така през 1929 година Ботев става първият и единствен отбор, отстранил софийски или варненски отбор – първи бие Шипченски сокол Варна на полуфинал, а след това и Левски София на финала. През 37-а Левски (Русе) стига финал, като отстранява Владислав (Варна) по служебен път. След 1940 година вече софийските и варненските отбори са с повече квоти. През 1942 година обаче Македония (Скопие) шества из елиминациите, като печели срещу ЖСК и Славия до финала.

И общият преглед на статистиката извън София и Варна показва, че най-близо са Пловдив и Русе. Ботев е безспорен лидер – една шампионска титла и още 3 други полуфинала. Близо до тях с един финал и още два полуфинала има Левски Русе, три полуфинала имат и Напредък Русе. Три полуфинала има и Левски Пловдив, два – Победа Пловдив, колкото има и Ботев Пазарджик. Два пъти ямболски отбори също стигат полуфинали – по веднъж Ботев и Георги Дражев.

Заслужава си да се отбележат и успехите на Спортклуб в първенството срещу варненските и софийските тимове. През 1937/38 година те успяват да вземат няколко успеха у дома – срещу шампиона Славия, Левски, офицерският АС-23 и Шипка София, както и като гост – над Левски и Шипка, и престижна победа като гост над вицешампиона Владислав Варна. Следващият сезон не е толкова успешен за Спортклуб, които печелят срещу Шипка (София) у дома и като гост и срещу ЖСК в София и Тича във Варна. В сезона си за първенство Ботев бие Левски, ФК13 и Владислав Варна.

Още по темата четете в Архивни документи и вещи променят футболната история на Пловдив.