Архивите разказват: Наводненията в Пловдив

10 500 пловдивчани остават без покрив при последното голямо юнско наводнение от преди 66 години. Над 770 къщи са разрушени, а повече от 300 – сериозно увредени

Валежите през последните дни и щетите, които нанесоха в Северозападна България са повод да погледнем в историята. Днес в рубриката „Архивите разказват“ ви представяме наводненията в Пловдив.

Сведения за наводнения в Града под тепетата се срещат в исторически извори още от средата на XVI век, когато Марица унищожава всичко по пътя си от Пазарджик до Одрин.

През 1704 г. летописец пише, че водата приижда и „разсипва“ Пловдив, като остават къщите само на Трихълмието. В края на август 1858 г. водите стигат почти до Джумаята, а около сегашния Дом „Левски“ водата е до шията. Паднали са 1721 къщи, а тези които са се измъкнали, са качвали семействата си по тепетата. Наводнение има и през 1895, 1897 (водата залива кв. „Кършияка“), 1906, 1911 (бедствието е катастрофално), 1923 (водата достига метър където днес е х. „Санкт Петербург“), 1940 (до гара Филипово се стигало само с лодка), 1943 (вълните от водата са в кварталите „Кършияка“, „Мараша“ и чак до „Капана“).

Последното голямо наводнение е на 26 юни 1957 г. Единственият документ за това наводнение е докладът на кмета Никола Балканджиев, който изрежда всички поразии от бедствието. Река „Марица“ приижда като водна стена, разкъсва една от дигите при Захарната фабрика, запречва с дървета стария мост и прелива от двете страни. Истински потоп настъпва край фабрика „Пулпудева“. Мътните и буйни води на р. „Марица“ прехвърлят бреговете и заливат кв. „Кършияка“ чак до гара Филипово. Височината на водният стълб достига 4 метра. Малко по късно и кв. „Мараша“ е като езеро. В кв. „Столипиново“ паянтовите сгради рухват една след друга. Пловдив е като Венеция.

По улиците кръстосват лодки и плавателни съдове на военните, за да спасяват пострадали. Потопът се задържа около 18 часа. Стихията залива над 4000 декара от града и 3500 къщи. Над 770 къщи са разрушени и над 330 сериозно увредени, 10 500 пловдивчани остават без покрив. На места по улиците е отнесен паважа. Повечето квартали остават без вода и електричество. Спират влаковете за София. Заради прекъснатия водопровод и потопената помпена станция Пловдив почти остава без вода. Затворени са пътищата към Карлово, Хасково и Смолян. Дървеният мост до Мострения панаир е отнесен изцяло. Падналите електрически стълбове оставят без ток цели квартали. На много места е разрушена канализацията. Щетите наистина са стряскащи. И всичко това трябва да се възстанови светкавично.

Спасителните екипи тръгват още през нощта на 28 юни, само часове след потопа. Първи излизат лодките на гребците от ДОСО. Благодарение на тях и войниците, десетки пловдивчани са спасени буквално минути преди рухването на къщите им. При настъпването на водата милиционерите хукват да будят обитателите на застрашените квартали. Войници и граждани приготвят училища и тютюневи складове за спални помещения.

До обяд на 29 юни е осигурен покрив за 7000 души. И всичко това се решава във време на тотален дефицит и жестока жилищна криза. Единственото слабо място на цялата тази организация е разгласата сред населението. Едва на третия ден от наводнението, и то след височайше разрешение „отгоре“, пресата започва да пише за бедствието. След него стените по бреговете на реката са вдигнати по-високо, но и Марица, чийто води са отклонени към много язовири вече не е така пълноводна.

–

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година  в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.