АктуалноЗабравеният градКултураНовини

Архивите разказват: Мевлеви хане – Дервишкият манастир в Стария Пловдив

Това е единствената сграда с ислямска архитектура на Трихълмието

Години наред гостите на р-т „Пълдин“ са яли и пили в залата за медитация и килиите на дервишите

Историческият обект Мевлеви (Мавлеви) хане се намира в архитектурния резерват Старинен Пловдив и в наше време е известен като неработещият от години бивш ресторант “Пълдин”.

Всъщност имотът в сърцето на Стария град отскоро е притежание на фондация Хермес, с председател Ахмед  Доган. НПО-то купува една от перлите в Стария град от Георги Гергов. Сградата – паметник на османската архитектура е купена чрез специално създадена фирма с име “РУМИ-1207”. Според проф. Любомир Караджов, по всичко личи, че дружеството е кръстено на Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад-Руми, философ, поет и суфист, роден именно в 1207 г. Той цитира по този повод една негова  мисъл, която гласи „Когато себичността дойде, Бог си отива“.

“Където има руина, има и надежда за съкровище

С този цитат от Руми започва албума “Пътеводител за Османска България”, в който е отделен един кратък абзац за култовата сграда. Обяснява се, че на “Трихълмието – християнския квартал – е запазена една сграда, която е свързана с… исляма.” Според най-разпространеното обяснение Мевлевихането на въртящите се дервиши се появило имено там, заради факта, че дервишите изповядвали неортодоксален ислям в държава, където сунизмът бил официална религия.

Това е единствената сграда с ислямска архитектура на Трихълмието.

Според историците тя е и единствения дервишки манастир от този вид, запазен у нас, с донякъде съхранената зала за медитация. Смята се, че някога е принадлежал на персийска религиозна общност от ордена на „мевлевиите” – танцуващите дервиши. Неин основател е Мохамед Джелаледин – Руми. Намирал се е във вътрешната част на крепостта, която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през XVI-ти в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща и Печ, след като Унгария придобива независимост от Османската империя. До 1400 година там е имало храм или параклис.

Някогашният комплекс е включвал молитвен дом–джамия, зала за ритуални танци на дервиши и жилищни постройки. В края на IX век манастирът е изоставен и от него оцелява само ритуалната зала за танци. Според описанията средата на тавана е била украсена с резбарско слънце.

Основната сграда е била с приблизително квадратна форма, с размери 14 на 16 метра. Вътре е имало зала, оформена от осем дъбови колони, носещи тавана с дъсчена обшивка. Историците твърдят, че е имало отстъп с измазан холкел, изписан с гирлянди и осем медальона с цитати от Корана. Може да се каже обаче, че добре е съхранено текето на танцуващите дервиши.

През 2017-та по време на седмица, посветена на османската архитектура в страната Айдън Юмеров от Висшия ислямски инситут в София представи свое проучване за хането. В него той твърди, че под кладенеца в задния двор са открити останки от предишните исторически епохи, които говорят, че на това място е имало Римска крепост и храм.

“От дясно във вътрешния двор са били стаите на дервишите, които по-късно са преправени и са превърнати в салон за клиенти на ресторанта, който води към голямата “Сема” – залата за танци на дервишите, която е функционирала като основния салон на ресторант Пълдин.”

Юмеров споделя още, че свещниците, които са на стените на ресторанта са изработени копия на артефакт, намерен в дервишкия манастир.

По думите му, оригиналният таван на тази зала бил с дърворезба, в която няма използван нито един пирон, а е с дървени снадки.

Подземната зала, под големия салон, има запазени стени от римската крепост, които са вградени в османския градеж, сочи проучването на Юмеров. Според изследователя там има запазено изображение как бога на виното поднася вино и яйце на бременна жена – символ на плодородието.

В двора е имало имарет – кухня за нуждаещи се. Тя е била отделна от тази на мелвелихането. Тези манастирски обители са имали такива кухни за всички нуждаещи се, независимо от религията и етноса им. В днешно време няма запазено нищо от тази кухня, твърди историкът.

В другия ъгъл на двора е имало малък хамам. До сградата е имало джамия с минаре, тя е разрушена в пожар през 1870 година и от нея остава само минарето до 1940 г. След Освобождението мелвелихането е изоставено. “Реставрацията” му започва през 70-те години на XX-ти век, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.

Тогава са заличени и имената на учителите на въртящите се дервиши, изписани в салона за медитация, както и цитатите от корана.

“За голямо съжаление този паметник още е ресторант,“ завършва лекцията си той.

Външната архитектура на сградата е скромна, но богатият на резби и стенописи интериор показва разточителство, разказва сайтът vizitplovdiv. Изпълнението на детайлите в украсата свидетелства за уменията на българските майстори строители от епохата на Възраждането, както и за влиянието, което те упражняват с изкуството си дори в османските култови сгради.

За дервишите в Пловдив пише Славейков. Той описва техния начин на живот и бит.

Шейхът бил главен измежду тях, но възрастта на описания по онова време била странна – само 11 годишен. Той трябвало да има харем и едно от момичета, за което пише Славейков, било малко по-голямо от него. Често виждали шейха да си играе в двора, на пясъка и с нищо не можел да бъде отличен от останалите деца. Ритуалите, които извършвали дервишите, били странни и непонятни за другото население на града, затова ги възприемали като тайнствени и мистични хора.

Снимка на корицата – последният танц на дервиши в Пълдин, изпълнен през ноември 2019 г по време на Пловдив – Европейска столица на културата. Ритуалът „сема“ – най-вълнуващият спектакъл на мистичния ислям, бе показан в бившето Мевлеви хане по инициатива на Гренералното консулство на Република Турция в Пловдив, домакин на събитието бе тогавашният консул Хюсеин Ергани. Автор на снимката е Руслан Йроданов.

Още по темата може да видите в статията Османските паметници, запазили се през вековете

 

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по програми за свободата на словото и разследваща журналистика.

7 коментари

  1. Скапаха най-хубавите ресторанти в Стария град – Пълдин и Ритора. Приватизацията на всички исторически сгради в Стария град, за които през Соца бяха намерени и функции, беше престъпна. Поредното доказателство че в България няма работеща Прокуратура. Бившите кметове на Пловдив от Гърневски, през Чомаков до Тотев и Димитров трябва да са клиенти на Прокуратурата. Дано да стане скоро!

  2. Много лицемерие, много нещо! Новоизлюпения професор Любчо, спортен джурналист, беше в личната гвардия венценосци, а сега взе да мисли мъдро. Да попитам, къде бяха пловдивчани когато баш символа на Пловдив Тримонциум беше продаден на Суди Озкан? Мълчаха мъдро, а днес цитират Руми! А в голяма зала, т.нар. синя зала под двора на Пълдин няма щерна.Явно толкова сте ходили там. Щертата е в съседната къща. Зелена грозотия, но те не ви пречи. Много лицемерие, много нещо.

    1. Наистина: „…възможно да е била резервоар за вода…“ тоест цистерна, по нашему ЩЕРНА масивно зидан засводен „гивгир“ от печени тухли с як хоросан за да държи дълго време. Върху него достъпът е бил с чекрък и кофа

  3. Да си имаме уважението, Юмеров ефенди, ала истинските специалисти по ислямска и средновековна архитектура в България / София се казват =вечна им памет= арх. Никола МУШАНОВ и неговата сянка арх. Златка КИРОВА. В пловдивско техни реализации са Кръглата Кула до Хисар Капия, Имарет Джамия, Костницата в Бачковския, и най-вече смайващата за времето си по елегантост разработка на Мевлеви Хането за Балкантурист. Те тук разкопаха, проучиха и включиха в комплекса и археологическите находки около крепостната стена чак до долния двор, „теферич“.

    Не е вярно, ефенди, че (цит.): …той твърди, че под кладенеца в задния двор са открити…“ понеже на ТриХълмието няма нито един „кладенец“. Върху скалите иди да търсиш . . . подпочвени води. ЩЕРНА за мека дъждовна вода от керемидите за пране и миене из дворовете може да мяза, ама не е кладенец.

    И никакви -нито ислямски, нито антични- фрески „…проучването на Юмеров. Според изследователя там има запазено изображение как бога на виното поднася вино и яйце на бременна жена – символ на плодородието…“ нямаше намерени in situ. Всички изписвания са впоследствие, разкрасяване за туристи, не са автентични. Кич.

    Допреди МУШАНОВ до средата на 60-те Мевлеви Хането стърчеше овехтяло и полуизоставено с една тенекиена табелка КЛУБ НА АТЕИСТА. Не че са се тълпяли там, милите . . .

    На осмата илюстрация -вътрешен двор- се забелязва бял комин с теракотен завършек, печена глина, който беше извъртян и изпечен в Мичкю… пардон, в Прослав нелесно от арх. Петър ДИКИДЖИЕВ за къща ЛАМАРТИН, но връзкари от Балкантурист го обсебиха, докато от ЛАМАРТИН трите други бройки ги била …отнесла бурята, оплакваше се домакинята от призема.

    Далавери, Привилегии и Салтанати! МЕДИ!

    1. По средновековните останки в Хисаря реставраторите арх. Никола Мушанов и арх. Златка Кирова също са работили по анастилоза, консервация, реставрация и адаптация.

      На Бачковски манастир не само по Костницата имат принос, а и доста повече, както и по Имарет джамия и др. в Града

      1. Институт за Паметници на Културата =ИПК= преди още да бъде признат за Национален =НИПК= се водеше в оная епоха, когато в Пловдив филиал нямаше а само дърводелска работилница в две къщи на мястото на Петър 1, бивша ТПК Мека Мебел с началник Иванчев от с. Баня, а архитекти гастролираха от София. Група Пловдив оглави арх. Младен Панчев (проф. д-р впоследствие) с Коларова и Дикиджиев и Вартерян в една задна стаичка. . .

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина