Арх. Антоанета Топалова: Новият Общ устройствен план стабилизира статуквото

За мен в него зелената система е подценена, не е достатъчно разработена, смята архитектката, написала рецензия относно новия ОУП

В планът фигурира тезата да се запази обработваемата земя в южната част на землището

„ Новият Общ устройствен план стабилизира статуквото”. Това е мнението на арх. Антоанета Топалова, която е един от двамата експерти, поканени от Община Пловдив да изготвят рецензии относно все още работния вариант на новия ОУП на Пловдив. Най-важният градски документ, който чертае развитието на града в дългосрочие, вече е изработен, а местната власт пожела да се допита до независими специалисти за евентуални забележки и корекции по него. В деня, в който арх. Топалова предостави на администрацията рецензията си, тя се срещна с екип на Под тепето. По мнението й статуквото в новия ОУП се стабилизира по отношение на зелената система и образователната инфраструктура и достъпа до нея.

„Документът е направен на професионално ниво. За мен в него зелената система е подценена, не е достатъчно разработена. Маркирала съм за себе си тази забележка. Другата е общественото обслужване на образованието. За училищата не е достатъчно по норматив направено, защото се толерира състоянието по тъй наречените Подробни устройствени планове. Колективът явно е натиснат това така да се направи. Не е заложил една революционна и по-цялостна, по-далечна програма за осигуряване на резерва, за да се подобри всичко”, смята арх. Топалова.

Мнението й относно зелената система е, че планът стабилизира статуквото. Той не орязва, но и не разширява зелената система.

„ Тезата е, че зелената система на Пловдив е мозаечна. Различните зелени парчета от пъзела обаче не са свързани.  Няма го зеления клин от Родопите в плана например. Река Марица като зелен гръбнак на града я няма. Защото не се ангажира и съзнанието, и финансите, за отчуждаване там, където трябва. В северната част на Марица например, там където сега е „ Марица Гарденс”, в старите планове беше планирано да е парк. Напълно възможен е и северен парк в източния край на реката”, смята архитект Топалова.

Тя разкрива, че в новия ОУП фигурира теза да се запази обработваемата земя.

„ Много странно е написаното, че това, което е в рамките на нашето землище, тези високи категории земи наистина, осигурявали изхранването на населението на Пловдив с пресни зеленчуци и храни. Първо, мащабът на свободните терени е съвсем малък. Второ- ¾ от територията е засята със слънчоглед. Говорим за обработваемата земя в южната част на града, между Прослав и Коматево- това са резервите за развитие на Пловдив.  Това землище трябва да се урбанизира. Това е нормално, а не да се случва парче по парче. Това в плана не е маркирано достатъчно добре. Отбелязано е, но не е маркирано като задание за следващо проектиране. Разбира се чудесното е, че се запазват двете основни ядра на опитните институти „Марица” и „Овощарския институт”. Но останалото е оставено малко не за себе си”, допълва авторката на независимата рецензия относно новия ОУП.

Тя дебело подчертава, че търси съмишленици в посока революционна промяна на мисленето за транспортната комуникация. „ Защото робуваме на тенденциите от миналия век. Робуваме на автомобилния поток и го улесняваме. Личните превозни средства, които насищат улиците, имат пълняемост 1,3. С две думи- човек и половина ползват около 6-7 квадратни метра от уличното пространство, търсят три места за паркиране през деня- на местодомуване, на месторабота и на посещение на обекти на обслужването. Замърсяват въздуха, обшумяват и в крайна сметка хабят бюджетните пари, за да се разширяват улиците. Автомобилният поток е като водата- всяко подобряване на улично пространство, което улеснява автомобилния поток, много скоро мултиплицира проблема, тъй като  привлича потока. В тази връзка моята битка е да се смени мястото на автомобила в градската среда. Ето, в новия ОУП отново е заложено разширението на „Гладстон” със съответното бутане на сгради. Това е така, защото ПУП-ът е одобрен. „Гладстон” е „Бродуеят” на Пловдив- има галерия, музей, парк, кино. Това е зона, в която трябва да щъкат хората, а не да минават транзит”, смята арх. Топалова.

Тя допълва, по нейно мнение булевард „Цар Борис III Обединител” няма място в града като транзитна артерия.

„ Трасето се пресича от транспорт, който най-често няма никакво отношение към тази зона- центъра. Този поток само пречи. И пренебрегва абсолютно пешеходеца. В момента, в който се намали движението по този булевард, цялото едно платно може да е за паркиране и ще реши този проблем в центъра на града. Автомобилният поток не трябва да се улеснява, а да се ограничава. Като, разбира се, се компенсира с масов, евтин, редовен, качествен масов транспорт. Да, шофьорът на лека кола се възползва от свободата си на избор, но той е принуден да го прави, защото когато ползва автобуса чака по 15 минути на спирка. Скоро четох например, че кметът на Богота осигурил едно трасе само за масов транспорт, като осигурил с общински средства пътническите коли да се движат една след друга. Така спестил пари от това общината да разширява пътища или да осигурява нови паркоместа. Трябва да се осигури за алтернативния транспорт пространство. Тогава хората ще си ползват личните коли само за външни на града неща”, казва на финал арх. Антоанета Топалова.

Дали общината ще вземе предвид забележките в рецензията й, предстои да разберем.