Стайновата къща на Таксим тепе – пътят от Христо Г. Данов до Радостин Илиев
Имотът на върха на Таксим тепе бил собственост на Христо Г. Данов преди 100 години
Преустройват къщата през соца и настаняват чуждо семейство на единия етаж, финалът е през 90-те, когато нов собственик окрупнява отново имота
Теодор Караколев
Дълга и богата е историята на Стайновата къща на върха на Таксим тепе. Вече сме ви разказвали за нейния първи собственик Стоян Стайнов, богат бизнесмен и дарител за изкуство и култура. Проследихме и нейното актуално преустройство, в което таванският етаж беше разширен, пропорции в сградата бяха сменени и някои пространства на шедьовъра от архитект Светослав Грозев – преустроени. Днес ще ви разкажем за историята на нейната собственост от преди век до днес.
Животът на мястото преди Възраждането е обвит в мъгла. Таксим тепе е едно от най-дълго обитаваните в Пловдив места – със сигурност от няколко хилядолетия. Днес в съседство на сегашната Стайнова къща можем да намерим малкия храм „Свети Николай“, построен през 30-те години на XIX век. Той е издигнат от богаташката фамилия Чалъкови, един от чиито наследници е живял в съседство – и днес там има къща музей, наречена Чалъковата къща. От другата страна на Стайновата къща пък е къща-музей Христо Г. Данов. В този дом знаменитият книгоиздател и по-късно кмет на Пловдив живее до края на живота си.
Изглежда той е притежавал доста по-голям от сегашния имот. Стайновата къща е на по-висока скала, съседна на Дановата къща, но е била собственост на сина на Христо Г. Данов – Грую Христов Данов. Той е роден през 1877 година и продължава делото на баща си като книгоиздател и през XX век.
Стоян Стайнов също е част от знаменита фамилия – казанлъшката Стайнови, като огромната рода има много известни и богати бизнесмени. Единият му брат е композиторът Петко Стайнов, който прекарва живота си в София, а другият също става бизнесмен – Захари Стайнов, но той остава в родния Казанлък. Захари учи и архитектура в Дрезден, но в крайна сметка продължава бащиния си бизнес. Стоян Стайнов също – но в Пловдив, като пристига в града на тепетата през 20-те години на XIX век.
До 30-те години е натрупал достатъчно средства и е решил да се установи за постоянно. Така през 1934 година решава да купи имота на върха на Таксим тепе, собственост на книгоиздателя Грую Данов. Запазен е все още нотариалния акт, с който имотът е купен от Стоян Стайнов (така е записан в документа, макар и името му да се среща на места като Стайно). В документа, който екип на „Под тепето“ откри, е запазена и крупната сума, за която имотът от 701 кв. м. е откупен – над 210 000 тогавашни лева.
Почти веднага започва и проектирането и строежа на къщата, която е едно от най-красивите и модерния здания през втората половина на 30-те години в Пловдив. Според документите, открити от архитектите Ивелина Мечкарова и Антон Керезов, изработили детайлен проект за реставрация на къщата през 2014-а година, къщата започва да се строи още през 1934 година, а семейството се настанява там през 1935 година.
Кратка е радостта на семейството. Новата власт, дошла след 9 септември 1944 година отнема имуществото на Стоян Стайнов, който малко по-късно се и самоубива. Овдовялата му съпруга остава да живее в къщата – но не сама. Виолина Янкова обитава втория етаж, а на първия се настанява ново семейство в отчуждения от комунистическата власт имот. По тогавашните закони по-големите къщи са били разделяни, за да се настанят новодошли семейства, като мярка за борба с жилищната криза. Къщата е преустроена, за да може да се влиза отделно в първия и втория етаж.
В архивите се пази и опитът на съпругата на Стайнов да си върне собствеността. Тя води дело през 60-тте, което обаче не е уважено – и половината имот, плюс единият етаж остава собственост на Градския народен съвет. През 80-те настанените на първия етаж семейство Димитрови имат възможност и се възползват от него – като купуват от общината този първи етаж. Така, към падането на социализма, къщата на Стайнов е собственост на три физически или юридически лица – единият етаж и половината имот е на съпругата Виолина, другият етаж е на семейството Димитрови, а другата половина от самия имот е на Община Пловдив.
След промените Виолина продава своята част на сина си – изглежда от нов брак – Лъчезар Янков. По-значителната промяна обаче е в края на 90-те. Първо Лъчезар продава своята част от къщата на Христина Александрова, а същата тази жена купува и другата част от другите собственици – настанените през соца семейство Димитрови. Така към края на 90-те цялата къща и половината имот е собственост на Христина Александрова, а другата половина единствено от имота е на Община Пловдив – което е така до днес.
Нова промяна настъпва през 1999 година. Тогава Христина Александрова продава цялата нейна собственост на Радостин Илиев.
Самият Радостин Илиев стана публично популярен с известното дело „Младо Вино“, в което той, заедно с няколко други души, бяха обвинени в източване на ДДС за над 8 млн. лева. Той бе оправдан на всички инстации. Делото се води в началото на настоящето десетилетие – между 2010 и 2013 година. Интересно е, че само 2 години по-рано е и последната промяна в собствеността на къщата. Отново цялата сграда плюс половината дворно място Радостин Илиев продава на последният и актуален собственик Гинка Велева, показва проучване на „Под тепето“. Според справка в регистъра на „Биволъ“, тя има участие във фирми, които се занимават с подобна на Илиев дейности – спедиция и търговия с вино. Справка в Службата по вписванията показва дълга история на отношения – налагане, както и заличаване на възбрани върху имущество – с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в което тя фигурира като длъжник на много места, заедно с Радостин Илиев.
Няма как да се спекулира относно дейността на настоящите собственици на имота на върха на Таксим тепе. Самата красива сграда беше преустроена с нови елементи, които не отговарят на автентичния ѝ стил, а последният етаж разширен с ново строителство. Новият вид на Стайновата къща не допада на специалистите и любителите на културното наследство. Със сигурност една от фундаменталните разлики с миналото на сградата е, че новите ѝ собственици са непознати за обществеността лица, въпреки позицията на къщата.
Днес не познаваме и не знаем кои са тези хора, докато при нейното построяване целият град и културната общественост са знаели и уважавали Стоян Стайнов – дарител за изкуство, който е подпомагал хора, като Цанко Лавренов, както и неговият предшественик – Грую Данов, един от най-известните книгоиздатели в България и син на Христо Г. Данов, кметът, който се е отказал от заплатата си, за да спести разходи на местната община.
Да Пловдив стана Чалга, защото чалгаджии го управляват! Избирайте гейберастите -бандити и гледайте как отмира град с над 8000 години история…..
Пловдив стана Чалга!
Тази ВКАМЕНЕЛОСТ от дата 2 август сега в края на септември се конкурира с друга „новина“ от Преден План от ТИКЕРА най-горе за „спешни“ клюки с който през април ни известиха, че „Довечера Стоянка Мутафова … дрън-дрън…“ която стоя докъм края на лятото.
Те ТОВА Е „ПОД ТЕПЕТО“, ето къде попаднахме, майни, и по-лошо ша става!
Гласувайте за САРБ отново!
Хак ни е!
За 30 г. постигнахме Бойко Борисов!
By Тони Филипов, д-р Posted on 10.11.2019
Когато през 2009 г. попитаха Владимир Буковски какво й липсва на българската демокрация, той обясни: „На вас като страна ви трябва лустрация, трябва да скъсате с комунистическото минало, да го осъдите. Не можете да се придвижите напред, докато не се разплатите с миналото…”
Не успяхме да се разплатим с миналото. Но то ежедневно се разплаща с нас. Вече почти се е разплатило, де… Кому дядова тепърва да лустрираме, да ме прощавате… За осъждане, осъдихме комунистическото минало. Приехме дори специален закон – Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в ДВ през май 2000 г. Та на книга осъдихме комунизма. Но не осъдихме комунистите. И затова те днес ни учат на антикомунизъм. И затова днес вече трудно различаваме комунисти от антикомунисти. И затова наглеци като Борисов си позволяват да прехвърлят партийното си минало на другите и да се правят на антикомунисти. „Много съм огорчен от нашите приятели, вика Борисов за Демократична България, но трябва да спрем да ги наричаме десница. Това са децата, внуците на червената номенклатура.“
Дето казва поговорката, дръж ми, мари, копелето, да се посмея на оназ курва.
Из социалните мрежи се размята една статистика за това колко от ръководствата на ГЕРБ и БСП са били членове на БКП. Бившите комунисти (бивши друг път!) в ръководния орган на ГЕРБ са 75%, а в БСП – само 50%. При това положение може би трябва да се преосмисли кой е автентичният наследник на БКП.
75% антикомунисти начело с Бойко Методиев Борисов!
Но така е то: антикомунист може да се направи само от комунист, защото няма от какво друго!
Да сте чули или прочели Бойко Борисов да е отбелязал по някакъв начин Международния ден за почитане паметта на жертвите от тоталитарните комунистически, фашистки и нацистки режими (23 август)? Или да сте го видели пред Паметника на жертвите на комунизма в градината на НДК в деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим?
Ех, гиди лицемерни антикомунисти!
Ето два разказа на Борисов за неговото партийно минало, направени в различно време:
Разказ № 1:
„Приемането ми в партията бе много интересно. В деня на партийното събрание, когато трябваше да ме приемат в БКП (това бе задължително, защото бях командир на курс като курсант), имаше контролен мач на “Левски”. Аз влязох и казах на партийния секретар: “Ако може моята кандидатура да мине първа, защото има мач”. Той пък се ядоса и започна да се възмущава. Аз му казах: “За мен “Левски” е по-важен!” и отидох на мач. В резултат на което не ме приеха. След 2 г. партийният комитет на школата направи запитване защо не съм член на БКП. И ген. Кипров, тогавашният шеф на института, чиито деца тренираха при мен карате, ме извика и ми каза: “И без това покрай дядо ти има проблеми, а сега и това изказване. Отивай да се извиняваш, че лошо!”. Аз отидох и ме приеха. (“Монитор”, 03.09.2001)
Разказ № 2:
«В Симеоново тогава имаше седем или девет щатни партийни секретари. Събраха ни в салона и ни казаха – другари, до днес бяхме комунисти, а от утре сме деполитизирани. Станах и казах: Айде ние, офицерите, щем не щем, ходехме на партийни събрания, ама вие, дето с това си вадехте хляба – поповете, да кажете, че от утре си хвърляте калимавките, нямате ли малко срам и очи. Тогава им заявих, че понеже това е голяма глупост, няма да се деполитизирам. И напуснах. Иначе и аз трябваше да хвърля калимавката като всички останали.» («Стандарт», 21.03.2006)
И си остана с калимавката и до днес.
Митоманията е болестно състояние, психическо разстройство, което се изразява в болезнена склонност на болния да изкривява действителността, да лъже и разказва измислени истории. Склонността към лъжа е характерна за истероидната личност (форма на психопатия), която най-често разказва за своите „необикновени приключения“, как е проявила смелост, решителност, съобразителност и др.
Идентичен случай в наше село! Казал на командира си, че един контролен мач на „Левски“ за него е по-важен от приемането в партията! За такова нещо не само ще го изключат от школата, ами и в затвора ще лежи. Чак се питам при тази фантазия как досега не се е писал дисидент?!
Болният от митомания има постоянна потребност да лъже, да изкривява действителността. Започва с малка лъжа, но след това кръгът от лъжи се разширява до такава степен, че той започва да живее живота на този измислен персонаж. В съзнанието на митомана границата между реалните факти и измислиците е заличена.
Малката лъжа – дядо убит от комунистите. Този дядо беше откопан, за да неутрализира един дядо комунист и един баща полковник от МВР! И да обясни защо отличникът от гимназията в Банкя е успял да влезе само в пожарникарския факултет.
„В действителност става дума за неговия прадядо и не са били комунистите, а обикновени престъпници”, писа “Франкфуртер рундшау”. Цитирам германски вестник, поради липса на български. Българските медии и до днес работят с автобиографията на Борисов. “В преходните епохи, казваше Марко Ганчев, за какъвто се представиш, за такъв минаваш.”
Странното е, че при безбройните лъжи, които Борисов изрича всеки ден, все още не му расте носът, нито ушите, нито пък краката му стават по-къси. Но за съжаление, тези, които го слушат и му вярват, се превръщат в магарета точно както в приказката…
Много магарета…, пардон, българи все още се връзват на лъжите му. Слабоумно е да се бърка антикомунизма с Борисов. На неговата кратуна са й нужни поне 10 г. системно образование и още толкова години социализация в нормална демократична среда, за да й се избият сърповете и чуковете. Вероятно и на голяма част от избирателите му им трябва толкова, ако не и повече.
В зората на демокрацията пророкувах, че ще започнем да се оправяме, когато изчезне и последният свидетел на Априлския пленум. Днес вече не съм толкова сигурен. Днес, като гледам резултатите от поредните спечелени от ГЕРБ избори, си мисля, че вярна излезе прогнозата на Станислав Стратиев: „По пътя за Европа засега сме стигнали само до Четвърти километър.“
И уж вървим, а все сме си там. Защото се оказа, че Четвърти километър е на всеки километър…
През 2009 г., когато Борисов заидва на власт, социалистите бяха напълнили гащите от страх. Георги Гергов дори стана руски гражданин, подплашен от заканите на Борисов. Другарите и не подозираха, че при Борисов ще си живеят толкова добре, колкото и при Станишев. В някои отношения и по-добре. Потомственият комунист Станишев не пожела да брои 45 млн. лв. за Дупката на Гергов във Варна, но антикомунистът Борисов му ги наброи.
На филмовия фестивал в Рим през 2016 г. Том Ханкс каза: „Във филма „Терминалът” исках да отдадем почит на тъста ми, който е избягал от България през 1949 г. по време на комунизма… Той е убеден, че Америка е най-великата държава за живеене в света…
Успял е да купи къща за семейството си само с бакшишите от бара, в който е работел.”
Така погледнато, България е по-велика. Цветанов купи на семейството си шест апартамента, а последният е със собствен асансьор!
Но въпросът е в друго. Че днес, 70 години след 1949 г., бягството си остава единственият начин да се спасиш от комунистите. Те са вечни и все са на власт. Направо са като сръбската рамонда, години могат да лежат в хербария в състояние на анабиоза и, ако ги посадиш, пак се съживяват. Терциерен реликт, съвременник на динозаврите. Рамондата, не комунистите… Ходил съм специално да я гледам в Природонаучния музей в Белоградчик.
Вечни и все на власт. Ако не като комунисти, като антикомунисти.
Честит 10 ноември!
За 30 години постигнахме Бойко Борисов!
И пак ще кажа: Бягайте, деца! Бягайте от тази страна на фалшиви герои и истински престъпници. Потърсете си друга родина! Слагайте една снимка на Бойко в джоба и като ви домъчнее, я изваждайте… Ако останете тук, ви е съдено да натрупате тъжно социално познание. Ние се заблуждавахме, че при демокрацията дали ще си беден, или богат, си зависи само от тебе. На вас е съдено да разберете, че и бедността, и богатството се предават по наследство.
REDUTA.bg, 10 November 2019
Ами вие от Под Тепето , като искате да сте толкова познати и уважавани, защо не си връщате кредитите към банките( Справка : Същият търговски регистър)
Няма такава държава
Майка едно време пържеше пръжки на терасата на панелката, затва татко я остъкли с винкел. Аз имам кинти и сложих ПВЦ. Хем жената да не мие всяка вечер, че падат много листа от чемшира на Данов. А горе разширих за барбекю, че е мноо модерно ся. Стига ви толкоз. Скоро ша дигна и 10 соларни панела за красота. И сауната ще ми гледате от главната.
Преди време съвсем случайно попаднах на тавана на една от сградите на Главната и оттам видях това чудо. Дотогава даже не знаех, че съществува. Изглежда все едно някой е хвърлил огромен груб камък в сърцето на града и е затиснал красивите му къщи. Почувствах се ужасно, видях как се опитваха да бягат от това кощунство и очите на хората, с които бях. Мания за величие ли, откровена неграмотност ли – не зная какво движи собствениците и авторите на подобни творения, но не вярвам и да ги интересува какви вреди нанасят на града и бъдещето му.
Клетия архитект Грозев и собственика Стайнов, сътворили това кощунство , кака, да отблъскват очите на случайнопопадналите на главната орица , да им отблъскват очите с тоз огромен камък. Клети разбирачи , клети празнодумци, учили – недоучили спеСиалисти. Хвала!
Тази варосана варварщина навръх Таксим Тепе е като храчка в лицата на пловдивчани…. груба, просташка изява на селската парвенющина нахлуваща в града ни от години… Това е истината … На онези лоботомирани коментатори като Трол, Инвеститор и други като тях (цитиращи латински ауф такт), чиито лиги текат по клавиатурата докато пишат, ще кажа, че един живот без красота и естетика е празен и безсмислен. Точка. Благодарности към автора за интересните факти около Стайновата къща, безспорен шедьовър на Бау Хаус модернизма в България, уви, сега загубен завинаи!!! Също съм обнадежден от реакцията на всеобщо отвращение срещу това архитектурно престъпление от доста мои съграждани. Дано да се събуди града и да защити оставащото ни културно наследство от бъдещи подобни посегателства.
Първата българска МУТРА (1967-ма година на Трихълмието) БКП парашутира от Станимака Начо Диктаъурата на Пролетариата „“като храчка в лицата на пловдивчани…. груба, просташка изява на селската парвенющина нахлуваща в града ни от години… Това е истината““ – за да изсели достойните стари фамилии, та да им „ОБОБЩЕСТВИ“ имотите (един от които ЦУНА за себе си =“Пони“)
Подробностите тук: = http://www.marica.bg/stariqt-grad-vehne-po-nacho-kulturata-snimki-Article-224177.html =
Няма как по- точно да бъде описана ситуацията и реалността в Пловдив!
стига Котки/Пищки, стига АмерикаЗаБГстан, стига КараКольовщини, МИГРИРАМЕ КЪМ МАРИЦА, стара кримка изпробвана журналистика
грозен трафопост на абсурно място изсран
Като го сърби пероДРЪЖКАТА що не разчопли Друга Важна Тема: ЧУМА ПО ПРАСЕТАТА плъзна, пък той се хаби и си губи времето със Свършени Фактове в поприще, което няма как да му е ясно. ГлавПловБУТАТЕЛят.
„ОБУЩАР“ е Теодор в лат. сентенция в първия коментар, която е адресирана към него.
А не обратното.
Аслъ от много мъдруване, залисано ф естетическите чу’ства и достойнства то се загелпва.
Избърши се, какиното.
Преводът гласи: „обущарю, не по-нагоре от обувките!“ понеже специалистът по сандали се увлякъл и нагоре да се изказва и по недостатъците на изображението на Патриция.