В остро отворено писмо до Патриарх Неофит те заявиха, че музеят трябва отново да е държавна собственост и в предишния си вид, а той им отговори
Този забележителен паметник на свободата бе подарен с лека ръка, без обществено обсъждане, незаконно. Той не може да принадлежи нито на кмет, нито на общинските съветници, нито на попа, та било той и владика. Батак осиротя, защото му бе отнет символа и гордостта на борбата за свобода, вплетен в герба на града, категорични са от културно-историческо дружество „Будител”
Членовете на културно-историческо дружество „Будител” писаха за шести път остро отворено до Патриарх Неофит, Синода и митрополитите с настояване костницата „Св. Неделя” в Батак да бъде върната на града от пловдивската митрополия и отново да е държавна собственост, за да функционира като музей в предишния си вид. Потомци на въстаниците от родопския град се обърнаха до Патриарха по случай 2 юни, Деня на загиналите за свободата на България, без да очакват отговор. Този път обаче той взе, че им отговори. От секретаря на патриарха, в нарочно писмо до дружеството, ги уведомяват, че писмото им е резюлирано от Патриарх Неофит и препратено до митрополит Николай, за да даде отговор той по компетенция. Дали това ще се случи обаче, никой не знае.
Под тепето обаче публикува без авторска намеса цялото отворено писмо на Будителите, тъй като следи каузата им от самото й начало:
В навечерието на 2 юни – денят на Ботев и на загиналите в борбата за освобождение на България от турско робство Ви пишем, защото е паметна дата за загиналите мъченици на Свободата. В продължение на повече от век Батак отдава почит на героите от Априлското въстание не само на 16-17 май, но и на 2 юни. Тази вековна традиция беше нарушена от така наречената канонизация на баташките въстаници и техните близки, църковен акт незаконно обвързан с дарение на Мавзолея-костница и музей „Св. Неделя” в Батак на Пловдивска митрополия. Това, което османските орди не можаха да разрушат, на път е да се заличи историческата памет от както Пловдивският митрополит се разпорежда в музея. Нож на врата да им бяха сложили, не трябваше да заграбват национална собственост, защото противоречи на християнските ценности и морал.
Батак осиротя, защото му бе отнет символа и гордостта на борбата за свобода, вплетен в герба на града.
От 1876г. църквата на Батак престава да се ползва по предназначение, защото в нея са загинали много от въстаниците, а в храм, в който е извършено и едно убийство спира да се ползва за богослужения. Ето защо батачани през 1880 г. обявяват и я превръщат в Мавзолей на загиналите за свободата на България и става известна в целия свят като Историческата църква! Това тяхно решение е уважено от българската държава през 1914г., а през 1927 г. е обявена за Народна старина т.е. за национален (държавен) мавзолей, а от 1956 г. е със статут на музей.
Този забележителен паметник на свободата бе подарен с лека ръка, без обществено обсъждане, незаконно. Той не може да принадлежи нито на кмет, нито на общинските съветници, нито на попа, та било той и владика. Приоритет е националният интерес, защото повече от век мавзолеят е ням свидетел на героичните борби за национално освобождение. Нашите деди не ни завещаха замъци и богатства, а тази малка каменна църква и костите на своите бащи, майки, братя, сестри и родственици. Именно за това Българската държава е обявила това сакрално историческо място за обект от Национално значение, който трябва да се запази за идните поколения във вида от 1876г.
Дълги години поповете поглеждаха с пресметливия си поглед към Историческата църква, превърната в мавзолей на загиналите въстаници, жени и деца през 1876 година, когато виждаха целогодишно безкрайния поток от цвета и младостта на нацията да благоговеят пред пантеона на безсмъртните. Не закъсняха и „откритията” на учените Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет. Като капак отгоре дойде и канонизацията на баташките въстаници от шепа представители на няколко църкви. Тя предизвика в първия момент у малко хора възхищение, защото те гледаха, но не виждаха. В други – завист, че техните герои не са удостоени с това внимание, но след като чуха какво е станало с Историческата църква, костите на въстаниците и историка в Батак, се спотаиха. А в трети, които бяха най-много, негодувание, защото видяха користните цели на този акт. Така стана и с Юда, който предаде Исус Христос за 30 сребърника. Историята и народът няма да простят на дядо Вълю-предателя на Бенковски. Няма да прости и на онези, по чийто доноси бяха въдворявани хиляди в концлагери и затвори.
За да изглеждат баташките въстаници и техните близки като истински попски светци, беше изографисана икона, от която ни гледат със смирение някакви същества, които нямат нищо общо с баташките бунтовниците от 1876 година. Що се отнася до тъй нареченото „житие”, то е истинска фалшификация, срам и позор за Априлското въстание, което беше организирано и проведено не от агнета и овце (така са представени в житието баташките въстаници, за да изглеждат смирени и кротки като овчици и агънца), а от истински патриоти, готови да жертват всичко в името на свободата. И най-страшното. Известните дейци и герои на Въстанието и историята станаха анонимни в църковните писания и сайтове. Църковна утвар, горящи свещи допълват представата на посетителите на мавзолея–костница за въстаниците-аскети. Въпреки забраната на Министерство на Културата да не се палят свещи в Историческата църква – Национален паметник на културата, защото се унищожават и малкото запазени и консервирани стенописи, разпореждането не се изпълнява.
Историческите информационни табели от двора са изхвърлени, а мавзолеят-костница е снет от сайта на Музея… Предстоеше запълване и бетониране на Криптата, преграждане на олтарната част, измазване на изкъртената от турските власти напоена с кръв мазилка и други „подобрения”, за да може да се извършват кръщенета и сватби по всички правила на църковните канони. И най-голямата наглост. Почитането на героите – Априлци да не става с тържествена проверка – заря с участието на представителни военни части, а с поставянето на „иконата” на баташките въстаници на площад „Освобождение”, пред която вярващи и невярващи да се покланят, да палят свещи и да оставят пари за „бога”. Така според поповете трябва да се почитат героите от Априлското въстание в Батак, за да изглеждат като кротки агънца и достойни божи чеда, седнали вече с „решение” на Св. Синод до самия Бог. Безумните идеи и промени не се изпълниха до край, защото батачани се възпротивиха на тези попски решения, но се изчаква удобен момент, за да се продължи погазването на законите и фалшифициране на историята.
По-голяма част батачани изразиха своето възмущение от посегателствата и фалшификацията на историята и желанието за запазване статута на Мавзолея-костница в специална подписка. Те бяха подкрепени от много организации, сдружения, граждани, учени и др. Много медии също защитиха тази кауза. Но имаше и такива, които замълчаха, спазвайки народната мъдрост, че преклонената глава сабя не я сече. Но тя хомот влече. За това свидетелствува българската история от края на ХIV до ХIХ век. Истината, горчивата истина не трябва да се подминава или замита. Това е дълг на българската журналистика. Премълчаването и замазването на пороците и слабостите в живота, погазването на законите благоприятства за засилване апатията в обществото към всеки и към всичко, което е пречка за просперитета на страната ни. Апатията и лицемерието са по-голямо зло от углавното престъпление, защото деформират мисленето и спомагат за пасивност и безразличие към значими обществени събития. Какво дебелоочие! Да се баламосват хората, че костите на въстаниците и техните близки са станали мощи и крият чудодейна сила. По време на турското робство Батак е определян от османците, като хайдушко и бунтовно гнездо, а това не кореспондира със стадо овце от лъже жития, каквито се опитват днес да ни вменят съвременни графомани.
На 16 май 2016 година вечерта митрополит Николай в словото си преди тържествената проверка-заря каза: „Опитайте се да си представите какво се случило в днешния ден преди 140 г.. Опитайте да си представите как през този площад притичват десетки и стотици хора. Майки, носещи на ръцете си пеленачета, бащи със синовете и дъщерите си, немощни старци и старици. Как се стичат от всякъде, от пожарищата и от сриващите им се пред очите им домове на Батак. Те се стичат и стичат тук, към църквата „Св. Неделя”, към храма господен, за да вземат последното си свето причастие…” Каква тъпотия. Няма революционен комитет. Няма въстаници. Няма Априлско въстание, което накара света да заговори, че на балканите има един народ, който иска да бъде свободен. Няма битка на живот и смърт. Има хора, които тичат към църквата, за да се комкат. Това ли е Априлското въстание? Така ли ще възпитаваме поколенията? С лъжи и библейски слова.
Дарението на Историческа църква-мавзолей-костница-музей, костите на въстаниците, създаването на „икона” на баташките „църковни светци”, изгонването на историка и др. стана възможно благодарение на баташкия кмет, известен със своите цинични бисери, с които „благославя” майките на подчинените си, и няколко неграмотните съветници, които не само не знаят историята и законите в Република България, а заседаваха като съзаклятници от таен комитет, гласуваха под заплахи, а понякога и с почерпка. Не направиха никакви усилия да запознаят баташката общественост със своите „велики” планове и идеи. Тези избраници смятаха, че с даренията и попските шарлатании ще поставят „ново” начало на Батак и неговата история, написана от църковни дейци, а не от славни деди с кремъклии пушки и черешови топчета. История, която синовете и внуците на Априлци дописаха с много труд и всеотдайност във всички области на живота. За 50 – 60 години Батак беше постигнал стотици пъти повече от това, което беше постигнал по време на 500-годишното османско „присъствие”. Вярата на сегашния кмет, че Батак ще цъфне и върже след канонизацията на въстаниците, не стана въпреки ново изградените параклиси, кръстове и молитви, отправени от владици и попове. Но това не помогна, защото Бог не чува молитви от лицемери, които живеят в лукс.
Във връзка с незаконните промени в Музея-костница, Министерството на културата се обръща с молба за становище към Института за исторически изследвания към Българска академия на науките. На заседанието си от 8 май 2012 г. с голямо болшинство се взема следното решение: „Научният съвет на Института за исторически изследвания смята за основателна преценката, че смяната на предназначението на Старата църква в Батак от музей в действащ храм е съвършено неприемлива и се обявява за запазване автентичния вид на този така важен исторически паметник (недвижима историческа и архитектурна ценност с национално значение – Държавен вестник 1977г.) и възстановяване на неговия музеен статут.” Но, въпреки това компетентно мнение и становище, попщината продължава с цялата си наглост.
Проф. Янко Янев, изтъкнат учен с международно признание, внук на водачите на въстанието, написал най-много книги за миналото на Батак, по повод превръщането на Историческата църква-мавзолей в действаща селска църква писа: „Дарението на църквата-костница, културно-историческа ценност, светиня и гордост за батачани, стана зад гърба им и те изразиха отношението си, като се отказаха да влизат в нея, верни на решението на дедите си в църквата да не се извършват богослужения, скътали я в душите си, както я помнят и знаят.
Какво трябва да се направи?
Да се върне църквата-костница в първоначалното й състояние като достояние на единното баташко гражданско общество, което се включва в общонационалния протест срещу нейното опошляване. Прибавените нови предмети (свещници, полюлей, трон и др.) са преносими, следователно износими.”
Защитата на Историческата църква и костите на нейните строители и борци за свобода през Април 1876 г. от грабителите не е клане (в края на лъже житието пише: клането продължава), а чест и достойнство за батачани и Батак, защото имат моралното и законно право като потомци. Българският народ през Април 1876 нямаше друг избор: освен Въстание. Батачани въстанаха и се биха. Не се потаиха като мишки, както направиха в много села и градове в поробената ни земя. Особено кръвопролитни са боевете край църквата, двора и самата църква. Тук са стотниците Тодор поп Нейчов, Костадин Вранчов, Петър Ставракев Герджиков, а също и редовите въстаници Антон Шопов, Димитър Кавлаков, Тодор Ненов, Петър Банчев и др. Боят е неравен и жесток. Сред закани, вопли и стенания се чува гласа на учителя Антон Шопов, който със сетни сили извиква: „Ех, братя, загивам за българската свобода и се подписвам с моята гореща кръв за спомен на дувара.” Истински героизъм проявяват Христо Станков, Лаза Богданова, Ангелина Станкова и много знайни и незнайни герои. За проявената дързост заплатиха с живота си родени и неродени, големи и малки, мъже и жени, деца и старци, – хиляди достойни и смели български чеда. С кръвта си тези герои измиха вековния позор, удавиха потушителите и султана, сринаха робството.
Априлското въстание, историята, нямат нищо с църквата и поповете, защото църковно-националната борба завършва на 27.02.1870 година с издаването на султански ферман и признаване на Българската екзархия. Човек може да смени вярата си, когато пожелае, защото вери и богове по света много, но на свободата алтернатива (друго решение или друг избор) няма.
Ето защо Мавзолеят-костница „Св.Неделя трябва да се върне от Пловдивска митрополия на Батак като държавна собственост и в предишния си вид, според завета на онези, които минаха през кръв и пожари. В него не трябва да се чува попски глас и камбанен звън, заглъхнал завинаги през 1876 година, защото героите спят своя вечен сън в полка на безсмъртните. Тогава можем да кажем с гордост и самочувствие: – Поклон и признание, наши славни деди, отдали живота си за СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ след 5ОО години на робство и мрак!
В Историческата църква са отдавали почит към героите Борис ІІІ и княз Кирил през 1922 г., министър-председателите Ст. Стамболов, Ал. Малинов, В. Радославов, Ал. Стамболийски, К. Георгиев, Г. Кьосеиванов, да споменем и военното аташе на Турция в България Кемал Ататюрк и др. Делегации на високо ниво от държави от цял свят, като Русия, Германия, Австрия, Франция, Индия, Япония и др. Да не говорим за стотиците българки писатели, художници, представители на творческата интелигенция, безбройни български граждани.
Завършваме с една мисъл на Христо Ботев: „ Християнството има своите мъченици, доде нарече роба „син божий, син человеческий”; има ги и революцията, за да направи тя „скитника гражданин” …”. Само нашите „божи служители” и кмета не можаха да разберат тази гениална мисъл.
Ваше светейшество,
Очакваме Вашия отговор, защото Вие много добре знаете как се общува с Бога, но е дошло времето да започнете да общувате и с българския народ, защото без български народ няма да има нужда и от български проповедници.
Димитър Банчев, потомък на хайдути и въстаници
Страхил Керелов, потомък на хайдути и въстаници
Веселин Станков, потомък на въстаници и ктитори
Потомък съм на Тодор поп Нейчов търся роднини по негова линия.
Камен Попов