Книгата „Годината на осемте химии“ съдържа истинските истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа
Петя Накова: В годината на осемте химии аз се завърнах по-силно към вярата в Бога, което също изигра положителна роля. Така някак цялостно – тялото, душата и духа – участваха в лечението
Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ
Семейството на Ани е пред разпадане. Доника очаква внуче. Ваня е бременна. Росица живее спокойно и хармонично. Галя обича спорта и децата си. Всички те са диагностицирани с рак на гърдата. Очаква ги година с осем химиотерапии, много болка, но и изненадващо пътуване към себе си.
Книгата „Годината на осемте химии“ на Петя Накова съдържа истинските истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа. Те са дълбоко интимни и съвсем конкретни със своите чувства, страхове, сънища, обрати и, разбира се, добри и злощастни срещи с нашето здравеопазване. Това е книга за оптимизъм и победа. Защото авторката е една от тези жени. Това може да прочетем на гърба на книгата, след която никой не може да остане същият какъвто е бил преди.
Книгата излиза през 2018-та година. 2016-та е година на осемте химии за Петя Накова. Но не само за нея. Хиляди жени у нас тогава и сега водят тежката битка с рака на гърдата. Тъкмо 2018-та година медиите цитират изследване, в което е установено, че случаите на рак на гърдата при жени, на възраст между 30 и 35 години у нас са се увеличили двойно. Жените в България, които се диагностират с рак на гърдата годишно, са между 3600 и 3800.
Познаваш лично героините в твоята книга, защо реши да разкажеш техните истории?
Да, познавам ги. Някои познавам от времето преди въобще да мисля за книга, с други се запознах специално, за да изслушам историите им. Исках да включа истории, които представят различни обстоятелства и опит, но и се допълват по някакъв начин. Героите в книгата, с изключение на бременната Ваня, са съставни. Имах повече истории, но не всяка от тях имаше гръбнак – от разказите на някои можех да взема само една-две интересни случки. Така че прикачих тези случки към основните истории, и така се получиха съставни. Това ограничи броя на героите до пет, което пък улеснява възприемането от читателска гледна точка.
Наричаш тази болест „философия“. Какво имаш предвид?
Мисля, че ракът променя гледната точка повече от другите болести, защото се преживява по-различно. Лекуваш се по-дълго, изходът от лечението е някаква статистическа цифра, леталния край е достатъчно близко, за да го усетиш, но и достатъчно далеч, за да не те изненада изведнъж. Така имаш време и да се уплашиш, и да ти мине, време за преосмисляне и промяна. За съжаление чак при такава заплаха важните неща изплуват като важни, осъзнаваме кое е значимо за нас, оценяваме дребните радости на живота. Нещо като войник на фронта, който бърза да се нахрани, да се люби и да дремне под слънчевите лъчи преди да го изпратят в боя, от който може да не се върне.
Кои бяха нещата, които ти даваха сили по време на годината с осемте химии?
Семейството и приятелите ми много ме подкрепяха и помагаха. Фондация “Една от 8“ също, и особено тяхната психоложка Антонина. Важно е човек да има среда и приятни занимания, докато изтърпява интервенцията на силните химикали. А професионалната помощ от психолог ми се струва почти задължителна. В годината на осемте химии аз се завърнах по-силно към вярата в Бога, което също изигра положителна роля. Така някак цялостно – тялото, душата и духа – участваха в лечението.
Сега, след като това е минало, какъв е животът ти и как се промени отношението ти към него?
Ежедневието ми е почти като преди – работа, вкъщи, сън, работа. Но се стремя да отделям време за себе си – да спортувам, да се разхождам, да чета повече. Храня се по-здравословно. Семейството ми е по-сплотено. Продължавам да оценявам дребните радости и да си давам време да ги изпитвам по-продължително.
