Израелски писател Дрор Мишани представи екранизацията на романа си „Липсващото досие” в Пловдив
Авторът преоткри майчиния си език- българският бил музиката на неговото детство
Иво Дернев
Нашумелият израелски писател Дрор Мишани лично представи екранизацията по романа си „Липсващото досие” пред пловдивската публика, в рамките на фестивала Синелибри снощи в Lucky Дом на киното. Авторът дойде в Пловдив само ден, след като гледа за първи път филма на Ерик Зонка, с участието на Венсан Касел и Ромен Дюри, в столицата. И не скри, че има няколко много съществени разлики между написаното от него в книгата и режисьорските идеи в лентата.
Филмът е много, много различен от книгата. Не само защото двете творби използват различни езици- киното е езикът на звука и картината, а литературата е езикът на вътрешните мисли и тишината. А и защото режисьорът е направил промени, които още в началото дискутирахме. Например действието в моята книга се развива в градче на юг от Тел Авив, докато във филма е в Париж. Двата града ама никак не си приличат. Другата промяна е, че моят детектив в романа се казва Аврахам, а героят във филма е Франсоа Висконти. Висконти пие през цялото време. Моят детектив никога не е докосвал алкохол. Филмовият детектив има твърде силна страст към жените, а този в романа е много срамежлив. Това са част от разликите. Като гледах филма за първи път завчера в София имаше моменти, в които исках да стана от стола си и да извикам на публиката „Аз съм автора, но не съм написал това”, усмихна се Дрор Мишани на публиката. И допълни, че всъщност най-същественото е това, което свързва романа и филма.
И аз, и режисьорът илюстрираме ада. Показваме най-лошите неща, които хората могат да си причинят един на друг. Исках книгата ми да бъде малко по-оптимистична, затова се постарах да вкарам късче светлина в средата на този мрак. Искрено се надявам, че ще можете да я намерите и в книгата, и във филма, обърна се към зрителите-читатели израелският писател.
Той подчерта, че книгата му е преведена на около 20 езика, но българският превод е изключително специален за него. Защото, както вчера осъзнах, българският по някакъв начин е моят майчин език. Майка ми е била родена в София и е напуснала с родителите си страната, когато е била на 2 години. Но нейните родители на практика са били българи до деня на смъртта си. Българският е езикът, на който майка им говореше, когато аз бях дете. След като баба и дядо починаха, не бях чувал български почти 20 години. До вчера, когато хванах полета от Париж на България ер. Тогава разбрах, че това е част от музиката на моето детство. Езикът, който като дете чувах всеки ден, без да разбирам нито дума от него, за секунда се върна в живота ми, разкри Дрор Мишани.
Разказа пред зрителите-читатели, че първата му мечта била да стана кино режисьор. Но в ранните си 20 разбрал, че да бъдещ режисьор означава да контролираш всичко наоколо, да даваш задачи на хората и да създаваш организация. Осъзнах, че това, което ме вълнува, е писането. Реших да се посветя на това. Отидох в Париж да уча френски и гледах ранните криминалните филми на Франсоа Трюфо. Така започнах да чета криминални романи и разбрах, че това искам да пиша. И когато получих имейл от френския режисьора Ерик Зонка две години, след като романът ми „Липсващото досие” бе издаден, бе като да затворя кръга на моята мечта. Щастлив съм, че книгата ми ще е още една нотка от голямата история на френското кино и от връзката между него и литературата, каза още Дрор Мишани.
