Архивите разказват: Кирил Пловдивски – Българският патриарх почитан от евреите като светец

На 3 януари 1901 година в София във влашко семейство, преселено в столицата е роден Кирил, Пловдивски митрополит и пръв Патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския и статут

Константин Марков Константинов, (3 януари 1901 – 7 март 1971 година). Български патриарх от 1953 до 1971 година. Mатриарх Кирил е висш йерей на Българската православна църква, доктор по богословие (1927), историк, академик (1970), Български патриарх от 1953 г. до смъртта.

На 3 януари 1901 година в София във влашко семейство, преселено в столицата е роден Кирил, Пловдивски митрополит и пръв Патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския и статут.

Светското му име е Константин Марков Константинов. Висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна). Защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент.

През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод.

Пловдивски митрополит е от 1938 до 1968 г.

През 1943 г. Председателя на Лекарския съюз в Пловдив и един от най-добрите наши лекари д-р Теофил Груев (общественик, либерал-демократ, антифашист, масон) научава, че всички еврейски семейства са събрани за да бъдат изпратени някъде. Докторът отива на място, но не успява да получи никаква информациая. Тогава решава да събуди своя приятел Владиката Кирил, който му е и пациент и е известен с подкрепата си за евреите. Кирил дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Той ги поема под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, ще легне пред влака. Алармира и царя и спират депортацията.

Пловдивските евреи искат Нобелова награда за Българската православна църква

За това си дело през 2002 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

Бил е член на Световния съвет на мира от 1950-а година (председател е на Националния комитет за защита на мира в България от основаването му).

На 10 май 1953 г., при възстановяване та Българската патриаршия на Третия църковно-народен събор, е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. Евтимий Търновски.

Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир по негово желание преживе.

Източник: Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.