Увеличават се случаите на възрастни хора, тормозени от децата си за наследствени имоти

Актуално Гласове Градът Живот Новини

Милена Кадиева: Европейската награда „Жена на действието“ е не само за мен, а и за целия екип на фондация „Джендър алтернативи“

590 консултации на пострадали от насилие за 10 месеца на 2019-та са направили от фондация „Джендър алтернативи“

Случва се насилници доброволно да търсят психологическа подкрепа, за да преодолеят агресията

Организацията предлага преквалификация и квалификация на жените, жертви на насилие с цел финансова независимост

Адвокат Милена Кадиева е изпълнителен директор на фондация „Джендър алтернативи“, базирана в Пловдив. Тя има дългогодишен професионален опит в областта на защита на човешките права. Тази година Милена Кадиева спечели Европейската награда „Жената в действие“ за работата си в защита от насилие и овластяване на жените. С нея разговаря Славена Шекерлетова.

Ръководите фондацията от 2011-та година. Сега получихте значима европейска награда. С какви мисли и чувства приехте това отличие?

Наградата, за която бях номинирана през тази година е резултат от работата на две големи Европейски организации, а именно  Европейско женско лоби и Европейско международно движение. Те връчват такава награда за 4-та поредна година, заедно с Европейската комисия и Съвета на Европа, като са преценили, че е необходимо да има 4 различни категории, чрез които да се покажат и да бъдат разпознати различни жени в Европа, ангажирани с важни и интересни теми. Първата категория е „Жена със сила“ – за жена в политиката, втората категория е „Жена на действието“ – това се отнася за хора, които имат работа, свързана с пряк контакт със засегнати от различни форми на посегателство хора. Третата категория е за „Жена на бизнеса“ – за жени, успели като предприемачи и ръководещи големи фирми и организации. Четвъртата награда е за млади активисти. Във втората категория беше направена моята номинация и аз съм много благодарна, тъй като ние понякога, ангажирани всекидневно с работата, която вършим, забравяме колко е тя важна и ценна, и се разпознава от другите, не само при нас в България, а в случая и на едно европейско ниво. Церемонията, която беше финала на наградите се проведе в Брюксел на 4 декември. За щастие моята номинация се оказа и такава, която води до награда. За мен беше много важно, че я получих  с един ценен човек като Лаура Кьовеши – тя вече е назначена като главен прокурор на ЕС и получи приза за „Жена на властта“. Така, че отивайки в Брюксел, знаейки какви хора на високи позиции и големи постижения ще срещна за мен беше малко притеснително. Мислех как някой като мен, идвайки от една малка държава, занимавайки се с насилие по отношение жени и деца, ще се меря да речем с главния прокурор на ЕС. Но се оказа, че хората от журито, които са от различни институции, служби и организации в Европа, са преценили, че работата, която вършим е ценна, важна и има смисъл това, че помагаме на пострадали от домашно, сексуално насилие, трафик на хора. Преценили са, че предоставяйки им правна и психологическа помощ, напълно безплатно, това е важно за обществото. Така, че на самата церемония беше невероятно приятно приемането от хората, които ни посрещнаха. Те бяха информирани коя съм, коя организация представлявам, от коя държава идвам, с какво се занимавам и имаха много въпроси. Имаше прекрасни лични и професионални поздравления. Тъй, че за мен, в човешки и емоционален план беше много приятно да получа тази наградата и тя за мен е признание не само за моята работа, но и за целия екип на фондация „Джендър алтернативи“.

През последните години все повече се говори за домашното насилие и насилието над жени, има ли някаква промяна?


Тенденцията, която се наблюдава в сферата на насилието по отношение на жените, което засяга и домашното и сексуалното насилие и трафик е, че броят на пострадалите се увеличава всяка година. Възрастта на тези, които са засегнати също варира и пада, за съжаление. Засегнатите са много често млади жени и момичета. За илюстрация с един пример в цифри- когато през 2005-та година беше приет закона за Защита от домашно насилие, имахме 53 консултации за времето от април до декември. За миналата година имаме 427 консултации. И независимо от цялата истерия около неприемането на Истанбулската конвенция, това всъщност се превърна в повод да се говори много по темата и доведе до там, че хората са по информирани и за това, че има закон, и че той работи. По-информирани са и към кого могат да се обърнат за помощ и да стигнат и до нас като организация, която подкрепя. За тази година имаме още по-голяма промяна и само за първите 10 месеца вече сме направили 590 консултации

Колко често ви търсят мъже, пострадали от насилие?

Обикновено годишно около 4-5% от всичките ни казуси и консултации са свързани с мъже, които търсят помощ. Те са засегнати обикновено от емоционално и психическо домашно насилие. Най-много са случаите, когато се води т.нар. родителска война при развод между една двойка. Другото, което е типично и се повтаря всяка година е, че броят на засегнатите възрастни мъже нараства. Това са хора, които са тормозени от вече порасналите си деца и внуци. Там причината е обикновено е имотна, а именно наследниците нямат търпение техният родител да си отиде, за да му вземат имота. Оставят ги без храна, вода, тормозят ги, бият ги и се отнасят с тях по нечовешки начин.

Как се развиват тези случаи, намират ли решение?

Проблемът с възрастните хора, конкретно, независимо дали са мъже или жени е в това, че те са живели в друго време, различни поколение са и за тях семейството е най-ценното. Дори да стигнат до нас им е коствало невероятно много усилия и борба със себе си. Идват, консултираме ги, даваме им информация, обясняваме им как можем да ги подкрепим, какво е законодателството, какво могат да очакват и какви мерки са възможни. Тогава те обикновено казват, че ще си помислят и много често не се връщат въобще или когато се върнат търсят по-скоро повод отново да си поговорят с някого и да споделят, но ни казват, че не са готови да предприемат най-важната стъпка, а именно съдебната процедура срещу техните насилници.

Случва ли се да работите с насилници, които са осъзнали, че имат проблем и искат да се справят с агресията си?

Във фондация „Джендър алтернативи“ имаме програма за работа с насилници от 6 години, като начинът, по който може да се стигне до нея е на няколко нива. На първо ниво това е с решение на съда, издаване на заповед – когато се задължава един насилник, той посещава такива програми, за да работи с психолог, за да овладее своята гневност и емоции. Вторият вариант е със заповед на директора на социалната служба и третият вариант е доброволно. Така, че всъщност тези, които стигат до нас, заради осъзнаване, че имат проблем в двойката или в семейството си, пристигат по доброволния начин.  С тях най-лесно се работи, обикновено се постига резултат и промяна в тяхното мислене и начин на действие. Когато ги принуждава държавата през съда и дирекция „Социално подпомагане“, те просто пристигат, понеже са длъжни и до промяна обикновено не се стига. Средно годишно около 15 казуса имаме с насилници. Обикновено половината от тях идват доброволно, което е един голям процент за нашето традиционно и консервативно общество.

Много често в групи във фейсбук жени споделят, че мъжете не спазват ограничителни заповеди, че продължават да ги заплашват, чувстват се в безизходица и така, сякаш няма спасение от тормоза. Има ли решения в такива ситуации?

От 2009-та година неизпълнението на заповедите за защита, било то незабавни или трайни е криминализирано, тоест това действие е престъпление. В момента, в който пострадалите се оплачат в полицията и прокуратурата, които следят за изпълнението, се образуват проверки и с оглед на техния резултат, може да се създават наказателни производства от Прокуратурата, която е органът, който повдига и поддържа обвинението пред Районния и Окръжния съд. Имаме средно около 40-30 преписки в нашата прокуратура, 95% от тях приключват с осъждане на насилника. Просто наказанието не е лишаване от свобода, а обикновено е глоба и пробация. Понеже нашият законодател не е сметнал, че нарушаването на подобна заповед е много тежко по характера си престъпление, а по-скоро леко по своя смисъл.

Вероятно това е нужно да се промени, за да бъдат по-добре защитени жертвите на насилие?

Ние очакваме промяна, просто няма да стане веднага. Приеха се още нови законови промени през февруари месец тази година в Наказателния кодекс, в който макар не толкова адекватно, колкото ни се иска, се криминализира в някаква степен домашното насилие, но се криминализираха и други престъпления с елемент на домашно насилие и с увеличение на санкциите по отношение на насилниците. В момента, доколкото знаем от колегите прокурори, те имат и вътрешна заповед, спусната от главните прокурори – тогава, когато при тях има преписка, касаеща домашно насилие, да я разглеждат с приоритет.

Имахте приемна в университетската болница “Св. Георги”, постъпваха ли сигнали там?

Приемната работи 6 месеца. Тя беше по една пилотна инициатива, която се финансира от Министерството на правосъдието. В рамките на 6 месеца – от май до ноември, имахме възможност да предоставяме правни и психологически консултации. Няколко случая с много тежки физически наранявания преминаха през тези консултации. Идеята ни е тази инициатива да я превърнем в устойчива услуга в бъдеще време, тоест от следващата година. Ако сме успешни в това желание, ще може всеки, който посещава болничното заведение с травми от насилие да стигне първо до консултация с психолог, второ до консултация с юрист, след като получи медицинска помощ. Тоест на едно място ще има възможност да получи всички възможни помощи, от които се нуждае.

Казвате, че е най-трудно да приемете, че голяма част от клиентите ви се връщат при насилниците си поради различни причини…

Един доста висок процент от нашите клиенти, пострадали от домашно насилие, когато говорим за жени основно, наистина и за съжаление се връщат обратно при насилника, независимо каква помощ сме им предоставили. Говорим за правна, психологическа и социална подкрепа, включително и настаняване в кризисно звено, ако това е било нужно. Причините за това, обаче, ние ги знаем от своята работа. Те са много и са комплексни. Първо и основно – когато един човек е живял години наред в ситуация на зависимост, той или тя много трудно може да се откъсне от това. Ние очакваме от някой да се промени за няколко седмици или месеци, а това е труден, бавен, сложен процес, засяга вътрешния мир, емоциите, психиката и не се случва, както ние незасегнатите от насилие очакваме и искаме. Отделно от това, когато в конкретния случай са замесени и деца и започнат родителски игри и се търси надмощие от единия или другия, и се използват като оръжие децата, много често се взема решение от страна на майката, че се дава „последен шанс“, както тя обикновено казва, на техния баща да бъде родител. Понеже в такава ситуация, повечето мъже много молят и дават много обещания, че всичко ще бъде различно и ще се променят. Освен това има значение дали жената има подкрепяща среда. Само ние като организация не сме достатъчни. Важно е дали има родители, близки, приятели, колеги, които да я разбират, подкрепят и да ѝ помагат. Другото, което е много важно е да бъде финансово независима, което е много трудно. Такава една жена обикновено няма работа, образование или е с много ниска заплата. А понякога, дори да работи, заплатата ѝ се взема от насилника и тя не разполага със собствени средства. Всички тези фактори, взети заедно обясняват защо не винаги можем да сме успешни в това, което правим. Опитваме да внедрим и една нова програма, а именно организираме курсове за квалификации и преквалификации на такива жени, особено за тези, които нямат добра финансова устойчивост или никаква работа. Осигуряваме финансирането, а те си харесват курсове като ноктопластика, фризьорство, имаме и такива, които избират ИТ технологии, графичен дизайн и няколко са позитивните казуси, за които можем да споменем. В момента има жени, които вече са независими, смениха детски градини и училища на децата си, имат нов дом и работно място, тъй като успяхме да ги подкрепим финансово и икономически. Това е прекрасно и работи. За съжаление, много малко са донорите, които дават средства за подобен род услуги. За нас е трудно да осигуряваме такива на повече от 10 човека годишно. Опитваме се това да се превърне в една от устойчиви програми, но вероятно ще се случи, искайки време и средства.

Когато започвахте, очаквахте ли, че работата ви ще се разрасне толкова и ще има такова голямо значение за обществото?

Аз се занимавам с насилие от 2002 -ра година, когато в Пловдив беше създаден клон на една друга организация, която е базирана в София. И постепенно екипът се изгради тук. През 2011-та се отделихме и станахме независима организация като фондация „Джендър алтернативи“. Честно казано никога не съм си мислила, че ще разполагаме с екип от 15 човека – 9 юристи, останалите са психолози и социални работници. Не съм мислила, че ще имаме толкова много програми и инициативи и най-важното е, че ще съумеем да осигурим постоянна, всекидневна психологическа и правна безплатна помощ за нашите клиенти. В приемната в Дом „Левски“ на първия етаж, стая 12 всеки ден от 10 до 14 часа са безплатните консултации с психолози и социални работници, а от 14 до 17 часа с юристи. Всеки, който има нужда може да я посети. Работим и много дела пред Районния и Окръжния съд в Пловдив и онези от тях, които не приключват успешно, поради различни причини, ги извеждаме на регионално и международно ниво. Последният ни казус, в който осъдихме България е от 19 юли тази година – казус за домашно насилие.

 

Споделете ни във:

2 коментара за “Увеличават се случаите на възрастни хора, тормозени от децата си за наследствени имоти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.