„Театър на отговорността“ предизвиква за втора година в Пловдив

Актуално Култура

Славена Шекерлетова

На първи октомври в Пловдив започва второто издание на фестивала за документален и социално ангажиран театър, а именно „Театър на отговорността – Форум 2018”. Организаторите дават заявка, че през седемте фестивални дни ще разчупят пловдивската сцена с 6 представления, провокиращи не само смях или сълзи, но и малко мисъл. Съпътстваща програма включва една дискусия и две работилници. За идеята на това събитие разговаряме с част от организаторите Катерина Георгиева, завършила „Театрознание и театрален мениджмънт“ и Цвета Ерменкова с магистратура „Кино драматургия“.  Първо ги попитахме какво е за тях театърът.

Катерина Георгиева: На първо място е вълнение, нещо, което може да те събуди от някакъв сън и да те накара да живееш по-активно, адреналин. Театърът, чрез темите, които поставя, може да те накара да отидеш на друго място в мислите си, където си по-жив и по-буден.

Цвета Ерменкова: Средство за изразяване.

Какво е театър на отговорността и има ли обединяваща тема тази година форумът?

Катерина Георгиева: Решихме, че това е театър, от който ние имаме нужда.  Той се занимава с проблеми, които се случват на нас и на другите, но някак не говорим за тях директно. Този театър е една идея по-искрен, защото се занимава с реалния живот. Поставяйки проблемите на сцената стига до хората по-директно, без да сочи с пръст или да прави забележки. В Пловдив не се показва много такъв театър. В България все още не е толкова популярен. За момента това правят основно театър Реплика, “VOX POPULI”, “Цвете”. Може би има и други.

Тази година фестивалът е много амбициозен с богата програма. Трудно е да се определи една нишка, но може да се каже, че темите се въртят около разрушаването на ценностите и забравата на хора, които са далече от погледа ни, за отговорността към другите и това, което оставяме след нас.

Цвета Ерменкова: Една от причините да направим този фестивал е, че в Пловдив не е стъпил все още такъв тип театър, а нас ни вълнува много. Документалният театър се занимава с общочовешки проблеми и с търсене на техните решения чрез средствата на изкуството. То не е нещо по-различно от друг театър, но стъпва върху реални истории. Мисля, че това е първата крачка в намирането на проблема – когато започнем да говорим за него. Дори да променим един човек с този фестивал, ще сме постигнали нещо. Програмата е много разнообразна. Основният проблем, който е застъпен е за различния човек. Например, това е самотния човек в планината, който живее изоставен и от близките, си и от държавата по някакъв начин. Другият проблем, който поставяме с фестивала е свързан с хората на улицата и това, че те са един невидим герой, който обществото подминава и който реално допринася с нещо за това, което оставаме след нас.

Мен лично всичко ме вълнува от програмата. Работилниците са много интересни. Едната е свързана с повишаване емоционалната интелигентност на хората. Целта е да създаде по-високо ниво на чувствителност, емпатия, да повиши уменията за работа в екип, умения за това как да не изпадаш в конфликт или да разрешаваш сложни ситуации.

На 6-ти октомври ще се състои дискусия в партньорство Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“. Темата е „Ролята на театъра извън сцената“. Дискусията е напълно отворена за всички. Ще се обсъждат различни аспекти на въпроса, като основно ще говорим за това как театърът влияе продължително върху публиката, след излизането от залата.

„Театър на отговорността” е сдружение, чиято основна цел е да развие международна театрална платформа. Организаторите посочват още: „Основната ни мисия е да създадем мрежа от артисти и организации, които се обединяват около идеите и целите на социално ангажирания театър, проявяващ се в различни сценични форми- конвенционален театър, пърформанс, клоунада, акция, инсталация и други“.

Трейлър на фестивала ТУК.

Пълната програма на фестивала може да видите в Капана.бг.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.