Кота корниз на идейния проект за нова сграда на Понеделник пазара е на нивото на сцената на Античния

Актуално Гласове Градът Забравеният град Новини

Проектът скрива гледката към хълма, категорични са архитектите

Това не е проект, а само идея, заяви собственикът Димитър Георгиев

Крайното решение за незастрояване на терена е неприемливо, смята арх. Жана Джугаланова

Колкото повече се бави решението за изход от тази ситуация, толкова по-лошо. В един момент няма да има какво да запазим, е мнението на археоложката Жени Танкова

Над 200 човека събра първото по рода си в такъв мащаб обществено обсъждане, организирано от частен инвеститор по повод намерение за застрояване на ключов имот с ценна археология в Пловдив. Собственикът на парцела край Понеделник пазара, в който на шест метра от съвременното ниво се събират почти всички пластове от историята на древния град- Димитър Георгиев, бе поздравен за организацията от повечето от хората, които взеха участие в двучасовия дебат в пленарната зала на Общински съвет. Между впрочем, местният парламент се оказа тесен и десетки от присъстващите изкараха всички 120 минути на крака. Добрата новина от деня е случването на самото събитие и добрият тон, при който премина то. Може би лошата е, че не е ясно какъв ще бъде резултатът от него. Изказаха се много мнения и предложения, които или ще бъдат взети под внимание от Димитър Георгиев при следващите стъпки от реализирането на инвестиционните му намерения му, или не. Има още две опции- общината да си върне собствеността чрез откупка. Нещо, за което Здравко Димитров намекна, че на този етап е невъзможно. Или пък бизнесменът да се вслуша в призива на Слави Георгиев и да подходи филантропски- да дари за обществена полза бившия общински имот, купен от „Хеброс банк” след залог и необслужен кредит от страна на администрацията на Спас Гърневски.

Обсъждането започна с хронология на 17-те години, откакто Димитър Георгиев е придобил имота. Той благодари на всички в залата, че са уважили събитието и са дошли да изкажат мнението си, след което подчерта, че целта му не е да построи просто нещо или да руши архитектурно наследство.

„17 години мислим как да изградим обект в обществена полза”, заяви той. И припомни, че е купил имота обрасъл, с боклуци и самонастанили се вътре хора. Той върна лентата до 2007г., когато се появява първият проект за сграда на място на парцела- този с кулата до върха на тепето. Това се случва в мандата на д-р Иван Чомаков, който много харесал предложението. В залата днес присъства и главният архитект през 2007г.- Емилия Божкова, която остана на обсъждането до края му.

„Тогава също имаше обществено обсъждане и никой не възрази. След което започнаха разкопките, които продължиха седем години”, разказа пред множеството в залата Димитър Георгиев.

Спря се за кратко и на втория проект- този на арх. Петко Костадинов, който бе отхвърлен от Министерството на културата. Георгиев информира, че съдът е отсъдил в негова полза през 2017г. и е отменил заповедта на ведомството, но той е решил, че ще е по-целесъобразно ако се разработи нов проект, като за него се е обърнал към арх. Стефан Добрев.

„Сега, това, което ще направим, ще го допълним с вашите препоръки. Искаме да направим най-мащабният частен архитектурен обект в историята на Пловдив”, заяви пред гражданите бизнесменът.

Жени Танкова, ръководила археологическите проучвания, припомни, че обектът е изключителен и събира шест строителни периода- от Елинизъм  до Византийска епоха.

„Изключително наситен е с археологически структури. За нещастие, Музеят на тракийското изкуство не се реализира, но това даде възможност тези чудеса да излязат от земята. Проектът цели максимално запазване на археологията. Идеята е за добре адаптирано към околната среда ново строителство”, каза археологът Жени Танкова, след като се спря в детайл на онова,  което чака да бъде експонирано в обекта.

Дойде ред на столичния проектант Стефан Добрев, който се спря на детайлите от разработката си на този етап. Работата на ателието му по обекта е започнала преди 1 година.

„Стотици пъти сме били на този терен. В разработката на арх. Петко Костадинов бяха предвидени терасовидно разрастване на обемите до височина 30 метра. Което е много за нас”, каза арх. Щерев. Като допълни, че целият опит през тези 17 години е важен път, който се е извървял в узряването на градоустройствените концепции. Като не пропусна да подчертае, че това, което представя на публиката, все още е на етап проучване.

Той заяви, че по проекта работят имена като проф. Тодор Кръстев, арх. Румяна Пройкова и проф. Жана Стойчева.

„Две са насоките, в които работим- максимално запазване на археологията и нейното представяне и да намалим максимално височината на застрояването. То е в рамките на съществуващото застрояване в квартала от 3-4 етажа. Не ги надвишаваме. Височината ще достигне максимално 15 метра. Избягваме всякакви вертикални акценти. Става въпрос за приглушено ниско застрояване с акцент на археологическо ниво”, поясни арх. Добрев. Той припомни, че археологията е на дълбочина 6 метра от заобикалящия терен.

„ Теренът има множество пилоти от старите конструкции там. Свързахме се с инженера на постройките и имаме точните планове на разположението им. Ще използваме тези фундаменти максимално. Стъпваме изцяло върху тях”, разкри арх. Стефан Добрев. И се спря в детайл първо на нивото над археологията. Предвидено е остъкляване към културно- историческото наследство на няколко места извън сградата.

„ Планираме многобройни визуални отвори към археологията и 3 по-големи въздушни подхода към нея. В центъра на комплекса ще има голям обществен форум. Предвидили сме поливалентно пространство, достъпно от трите страни на сградата”, разказа проектантът.

Паркирането ще се случва на три нива в северната страна на комплекса, в подножието на Стария град. Ще бъдат осигурени близо 200 паркоместа. Комплексът има общо три етажни модула. Жилищният гледа към Понеделник пазара и ДКЦ1, хотелският е от страната на булеварда, а офисният- от тази на хълма. За покривите е предвидено озеленяване. Екипът още не е работил по фасадата.

„По никакъв начин комплексът не скрива гледката към Стария град”, заяви арх. Стефан Добрев. Но с него не се съгласиха повечето от взелите думата в рамките на самото обсъждане.

Първи на ред бяха архитектите. Вили Раева излезе с експертно становище, като изтъкна, че най-важното в този обект е да се намери баланс. „Изключително трудно е обаче. Археологията в Нармаг и Екселсиор е недостъпна, въпреки че е добре експонирана. Приоритет трябва да е обединяването на трите обекта- дискутираният, Ейрене и Епископската базилика. Само тази е възможността за реализирането на голямата цел- подземен музей на Филипопол. Моето предложение е Община Пловдив да предложи на собственика заменка с друг терен и да се заеме с реализирането на музея. Може да се случи така, както се случи с Античния форум. Аз съм За промяна на собствеността”, заяви арх. Вили Раева.

След нея арх. Петкана Бакалова разкритикува обемите на така представения проект. „Виждаме четири нива към улицата и пет нива към хълма. Има опит обемът на сградата да бъде раздробен, но все още силно доминира над всичко оставало в средата. Кота корниз е на нивото на сцената на Античния театър и достига средата на Джамбаз тепе. Силуета не хармонизира със средата. Обемите са в пъти по-големи с околната застройка. Силуетът на работния устройствен план смачква всичко наоколо. Тази концепция за намеса е неубедителна. Това е обект, в който трябва да бъде експонирана само археологията. Общината не може да игнорира този обект, а трябва да поеме грижата”, призова арх. Петкана Бакалова.

Арх. Антоанета Топалова подчерта, че за първи път частен инвеститор кани архитектурната гилдия и гражданите на такъв дебат. „Димитър Георгиев заслужава признателност за това. Няма съмнения, че това е едно от знаковите места за града. Оценката в масовите случаи е субективна- един харесва едно, друг друго. Но тук съобразяването със средата е основен критерии. Предложението на проектантите обаче е в конфликт със средата. Комплексът закрива традиционният поглед към хълма. За това място оптималното решение би било общината да си възстанови собствеността. Струва си”, каза арх. Топалова.

Арх. Величко Куртев се присъедини към колегите си като изтъкна, че проектът реално закрива гледката към Трихълмието. Той подчерта липсата в презентацията на подборно транспортно-комуникационно изследване, тъй като е изключително важно как новият обект ще повлияе на околните територии.

„Поздравявам Димитър Георгиев за мъжеството да дойде тук и да чуе мнението на хората. Както и затова, че е инвестирал в археологията. Но с поздравленията ще спра дотук. Кощунство е да се построи дори колиба там. Призовавам ви, в духа на Кудоглу, дарите парцела за обществена полза. Помислете за това”, обърна се към инвеститора Слави Георгиев.

Общинската съветничка Веселка Христамян се обърна към Димитър Георгиев с предложение за по-малка функционалност на комплекса и напомни за кандидатурата на Пловдив за ЮНЕСКО.

Инж. Василка Георгиева заяви веднага след това, че харесва представения проект и много иска тази язва в центъра на града да изчезне.

„Този човек няма да направи нещо лошо за града. Доказал го е. Дайте му възможност. Общината не може да се грижи за такива обекти. Вижте Небет тепе- пущинак”, каза Георги Андреев.

После на микрофона излезе арх. Атанас Недевски, който определи предложенията на някои от колегите си като „наивни, неадекватни и неразумни”.  „Някои колеги искат да върнат отчуждаването ли. Ами да засипем всичко с пясък и толкоз”, попита той.

Жорж Трак също застана зад инвестиционните намерения на Димитър Георгиев с обяснението, държавата или общината не може да се погрижи за такъв обект.

„Важна е устойчивостта на решенията. Защо не говорим за това. За да съществува такава сложна архитектурна среда, тя трябва да бъде жива. Когато има поток- има устойчивост. Нужно е функционално решение. Призовавам за търпение и диалог, но в никакъв случай да не бъде управляван от общината този обект”, включи се арх. Керкеланов.

Думата взе и арх. Жана Джугаланова. „Крайното решение за незастрояване на терена е неприемливо. Откритото поддържане на археологията е скъпо и трудно”, заяви тя.

По темата със съхранението на старините се включи и археологът Жени Танкова. Тя дебело подчерта, че проектът не предвижда разрушаване на археологически структури и че всичко трябва да бъде запазено. „Колкото повече се бави решението за изход от тази ситуация, толкова по-лошо. В един момент няма да има какво да запазим, освен крепостната стена. С всеки един изминал сезон нещата стават все по-зле”, каза Танкова.

Арх. Петър Петров пък определи мястото като златна мина, ако финансово-инвестиционните намерения отговорят на въпроса „Какво може да се направи там?”. „Този терен може да поне някакво обемно натоварване. Но още на ниво проучване трябва да се допълни проекта. Не мисля, че замяната може да реши проблема. Трябва да се търси правилното, печелившото решение”, каза той.

Думата взе и колекционерът Димитър Инджов, който заяви, че е важен подходът при обсъждането на един толкова важен мегапроект. Като призова да се намери баланса и хармонията. „Докато подходът е деградивен, няма как да се изгради нещо съвременно, с което да се гордеем, и с което този град да може да се развива. Апелирам към градивен подход, да бъдем малко по-смирени”, обърна се към хората в залата Инджов. Като застана зад Димитър Георгиев, давайки пример с онова, което заедно са направили в храма „Св. Димитър” в Стария град.

Пример за намеса на собственика на „Розаимпекс” в културно-историческо наследство даде и управителят на хотела му „Хисар”, където Георгиев е организирал реставрацията и съхранението на стара мозайка.

„Пловдив е жив. На човек, който създава изкуство, трябва да му имаме доверие. Нека да бъде по-конструктивни. В Пловдив няма дупки, а археология. Не може да има дупки в Пловдив. Пловдив е вечен”, излезе на микрофон кметът Здравко Димитров. Дама от последните редове му каза, че е опорочил цялото събитие, като е излязъл да говори, тъй като е от ГЕРБ. „Щом сте тук всички, това не е опорочено. Сигурен съм, че рано или късно този проект ще се случи. Колкото до закупуването- не мога да отговоря, не е на дневен ред. Има много други приоритети и проекти. Умолявам всички, които имат ангажимент към проекта- нека създадем нещо емблематично. Нека бъдем търпеливи. Недоволни винаги ще има”, каза в отговор кметът.

На финал думата взе организаторът на обсъждането Димитър Георгиев, за да благодари на всички, които са се изказали. И да направи реплика. Той попита арх. Петкана Бакалова къде е била, когато е възложил втория проект на председателя на КАБ арх. Петко Костадинов и е пожелал да се направи така от гилдията, че да няма възражения.  Обърна се и към арх. Джугаланова, като отбеляза, че е чул друго мнение от нея.

„Бях поканил всички депутати, а тук е само един”, посочи той Георги Търновалийски в единия ъгъл, седнал в близост до Георги Гергов. На финал отбеляза, че показаното тази вечер не е проект, а само идея.

Споделете ни във:

12 коментара за “Кота корниз на идейния проект за нова сграда на Понеделник пазара е на нивото на сцената на Античния

  1. Като чуя „паркоместа“ ми става лошо. Градове за коли строим, не за хора. Това е центърът на центъра на хилядолетен град.

  2. ЗАЩО НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА СЕ СТРОИ??? НЕПРЕМЕННОТО СТРОИТЕЛСТВО ГО ВИЖДАМЕ НА МЯСТОТО НА МАРКО ТЕПЕ-ГРОЗОТИЯ , ЗАКРИВАЩА ИЗЦЯЛО БУНАРДЖИКА,НАЛИ ТАКА??!НАПРАВЕТЕ ПАРКИНГ ЗА 500 КОЛИ И ДО ТУК!!!

  3. Проектът закривал изгледа къме тепето! А ;дащо никой не обэрна внимоние, че грозното туловище на т.н.”Голяма базилика”, закрива два красиви храма -Католичиския и “Св.Петка?”

    1. Закрива ти главата. Явно предпочиташ гледките на път с коли отколкото музей. Преди това беше прекрасно…с някаква ламаринена кочина

    2. Атанасов, обръщали сме внимание, но тук темата е за едно ново безобразие. Което все още не се е случило и някои правим опити да го спрем. Сигурно нямаме шанс. От другата страна са големите пари и кметът.

  4. Голем цирк, голямо лапане, ейй тцтцтц ше докара от девет дерета вода, само и само да дойдат 56 камиона бетон накрая и всичко да лъсне кат станиол на гарга

  5. Да се строи, но музей, не частен хотел, жилища и ресторанти, каквито има навсякъде. Очведино е защо г-н Георгиев е организирал тази среща и е поканил свои приятели да говорят и да го подкрепят, след като повечето архитекти са против този проект. Такъв проект отваря врати за цялостен облик на района на Понеделник пазара, нищо чудно утре и пазарът да го няма вече. Стига мастодонти, а повече архитектура и история. Пловдив не е привлякъл и един турист със съвременното си строителство, а все със старото!

  6. По-добре да се строи, но в адекватни размери. Иначе общината няма как да реализира подобен проект, трябва да сме реалисти.

  7. Да не се надвишава в никой случай и в никоя част височината на Музея от арх. Сапунджиев, която беше прецизирана внимателно и обстойно от градостроители и Колегия в оная епоха. Има подробна и пълна документация за него и пълна яснота. Беше напълно завършен в груб строеж когато финансирането свърши, оставаха довършителните работи. Особено щом стъпките ще се ползват; трудно ще е, иска майсторлък.
    Вместо намислените едри “буци” раздробени композиции могат да сместят богатство от функции.
    Радикалният подход – възстановяване Общинската собственост – е най-точен, но вече утопичен.

  8. Единствената смислена и даваща повод за размишление статия, която, прочетох по темата до момента. Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.