От залез слънце днес започва свещеният за мюсюлманите месец Рамазан. По време на него се спазва едномесечен период на пости, наричан още оруч. Рамазан е месец на опрощението, покаянието и милосърдието. Поверието разказва, че именно в свещения месец Рамазан пророкът Мохамед е получил от Аллах свещените писания на Корана чрез главния ангел Джебраил.
Това е деветият месец от мюсюлманския календар. Началото на Рамадан (на турски ез. Ramazan) е с променлива дата, тъй като ислямският календар следва лунните фази.
Според Корана в продължение на месец, в светлата част на деня – от изгрев до залез слънце, мюсюлманите не приемат никаква храна и вода, като по този начин пречистват духа и тялото си. Въздържанието се налага, за да може всеки вярващ да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащи хора.
По време на постите вярващите трябва да изпълнят 33 рекята намаз (молитви), а всяка вечер се организират благотворителни вечери „ифтар“ за бедните. Задължение на по-заможните вярващи през този месец е да раздадат „садака“ – милостиня за по-бедните, сираците, вдовиците.
От особено значение е една от последните нощи на Рамазан – Лайлат Ал-Кадр, в която се смята, че Мохамед е получил първите сури от Корана. Тогава вярващите искат прошка от Аллах за греховете си. В последните ден от месеца мюсюлманите внасят данък в полза на бедните и хората в неравностойно положение под формата на пари или хранителни продукти.
В края на поста се чества един от най-големите религиозни празници – Рамазан байрам, наричан още Шекер Байрам, тъй като символ на празника са баклавата и бонбоните.
Тази година Рамазан приключва по залез на 8 април.